Актьорът Мариус Донкин безспорно е един от най-ерудираните български театрални творци. Роден е във Варна през 1950 г. През 1971 г. завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. Играе в Драматичния театър в Пловдив и в Театър “София”. В края на 70-те вече е част от трупата на Народния театър “Иван Вазов”.
Изиграл е десетки запомнящи се роли на сцената и в киното - в спектаклите “Г-н Ибрахим и цветята на Корана”, “Енигматични вариации”, “Амадеус”, “Крадецът на праскови”... Филмовият му дебют е през 1970 г. в “Петимата от Моби Дик”, а една от най-емблематичните му филмови роли е на цар Симеон Велики в телевизионния сериал “Златният век”. Мариус Донкин е директор на Народния театър “Иван Вазов” от лятото на 2016 г. след спечелен конкурс.

- В предварителния ни разговор, г-н Донкин, казахте, че излизате от болница. Каква е причината да бъдете в здравно заведение?

- Да се ваксинирам.

- Много хубаво, реших, че имате някакъв здравен проблем...

- О, то проблеми не може да няма. Не мога да кажа, че са несериозни, защото един проблем, ако се неглижира, се превръща в нещо много сериозно. По принцип ние, българите, сме малко ненаучени на превантивни мерки, на профилактика и отиваме на лекар в последния момент, когато положението става тежко, но слава Богу, засега кърпя нещата. 

И като стана въпрос за болница, искам да използвам случая да благодаря на няколко лекари, защото те наистина се грижиха много всеотдайно, с любов към нас и с дълбокото убеждение, че трябва да изпълнят мисията си с добронамереност, грижа, внимание и никога с нерви, което ме изненада, защото през тази година при тях бяха и смъртта, и незнанието за тази болест, и тяхната отговорност. 

Единият от тези лекари е д-р Михаил Тиков от болница “Софиямед”, който реагира веднага и с прегледи, и с антигенните тестове, и писиари, и когато е нужно да се лекуват тежко болни колеги. Другият доктор е проф. Венцислав Мутафчийски, шефът на ВМА, който веднага предложи възможността да бъдем лекувани и обгрижвани, всички да бъдат ваксинирани. И не на последно място, д-р Данчо Пенчев от РЗИ-София, който направи всичко възможно всички колеги, които работят в театъра, да бъдат ваксинирани. 
Мариус Донкин като Симеон Велики в тв сериала “Златният век“

- Наистина на тези хора дължим и благодарност, и уважение. За съжаление, невинаги обществото се отнася така към тях.

- Да се надяваме, че това, което се случва напоследък, е част от онова, за което коронавирусът помогна на хората. Помогна им да катализират процесите у себе си, да стигнат до катарзиса и ги доведе до състоянието да могат да реагират. Едно от нещата, което показаха българите тези дни с гласуването си. Другото нещо, което дълбоко се надявам и бих искал да се случи като промяна, е да си възстановим точно тези неща, за които вие казахте - благодарност, уважение. Това е част от ценностната  система на българина

Качествата, деянията, които са извън писаните закони. Говорим за благодарност, прошка, истина, справедливост, чест, достойнство. Злината, трудността, неуспеха Бог изпраща винаги на тези, които обича, защото това е нещото, което може да те научи и генерално да те промени, ако ти, разбира се, си човек, който може да си направи правилните изводи. Затова казвам, че пандемията достигна нивото, висотата на катарзиса, на решението, на енергията. 

- На кого последно се обадихте с думите: “Убих човек, ела да го заровим!”, като вид проверка за приятелска преданост?

- Ужасно трудно е да имаш близки приятели, на които да гласуваш такова доверие, които на такова изречение да не те попитат: “Абе ти, защо? Какво направи? Защо така стана?”, а да кажат кратко: “Добре! Идвам!”. Надявам се, че имам такива приятели. 

- Преди време се оплаквахте, че са се появили някакви сърдечни проблеми, намеквахте за наследствен диабет. Как сте сега със здравето?

- Сърдечни проблеми, де да знам. За съжаление, това си е знаково в нашата професия, защото отговорността, всеотдайността по някакъв начин се заплаща. Когато на всичкото отгоре си и пренебрежителен към тялото и организма си, той често пищи, ти не му обръщаш внимание и резултатите са налице. 

Сега съм много стриктен и се стремя да се пазя, но малко късно. Наследствен диабет, не мога да кажа, че е диабет, но трябва да внимавам повече в тази посока, защото също е на базата на стреса, на напрежението, на пренатоварването, на преуморите, но и защото моята майка си имаше тези проблеми. Изобщо в нейния род високото кръвно, сърдечните заболявания и повишената захар, независимо какви са причините, ги има. Сега говорим за тях като за модерни болести - не, не са модерни.

Глупостта, която правим, е, че нямаме профилактика - не говоря за системата, говоря лично за нашите отговорности. Подчертавам, в този живот ние  имаме лични отговорности 

Не можем да се проявяваме като инфантилни хора, стремейки се проблемите да бъдат извън нас, защото те са наши и ние първо в себе си трябва да ги решим, след това да имаме изисквания към другите хора и към съответните системи в държавата. 
С дъщеря си Велислава, която е психоаналитик

- А полагате ли грижи за здравето си под формата на спорт, хранене?

- Как да кажа. Спорт е едно от хобитата ми, които последните 4-5 години е потънало, защото не можеш да бъдеш по 10-12 часа в театъра и след това да спортуваш. Просто не успях да го наместя. Аз съм се отказал да играя на сцената, това, което е основното в моя живот, за да мога да си върша работата като директор на Народния театър. Та малко със спорта е трудна работа. С храната също не е добре, след като ядеш един път на ден. Прекратил съм и употребата на всякакъв алкохол. Вече 10-12 години не пуша. 

- В това време разделно остана ли място за култура, г-н Донкин?

- Изключително. И горещо се надявам, че това трябва да бъде осъзнато. Но като казвам осъзнато, не ние да си говорим помежду си, че това е осъзнато, а да има реални действия. Не само да бъдат подпомагани по някакъв начин колегите, които са извън театрите, а сериозно, смислено, с нови условия във взаимоотношенията между изкуството и държавата. За хората на изкуството, които са лечителите на духа, отговорността към времето и към другите не е по-малка от тази на лекарите, които са лечители на тялото. 

В никакъв случай професионалното извършване на техните отговорности не е по-безопасно от тези на лекарите. Но да сте чули, че на артистите или певците, изпълнявайки своите ангажименти, им е трудно и не са в безопасност с това, което вършат? Някой това да го е казал? 

Не ме разбирайте погрешно - оценяваме лекарите. Дори направихме специална акция - концерт, на която дадохме грамоти на всички тези лекари и здравни работници, подарихме им книги, плакати, афиши. Така че ние имаме съзнанието за това. Но ми се ще уважението към колегите от сценичното изкуство и изобщо в сферата на изкуството малко повече да не бъде само в сферата на материалното. Защото точно сега по време на пандемията те бяха изключително важни. И точно сега, за да възстановим тези хора физически, първо трябва да възстановим духа им. 

​​​​​​​- Аплаузите са за вас!

- Благодаря много. Тези аплаузи, разбира се, трябва да бъдат за всеки един човек. Дали те са тихи, дали са шумни, дали са реални, зависи от всеки един. Вие също, журналистите, имате нашите аплаузи, защото сте трансмисията на истината между хората. Истината за това, което се случва, и истината за това, което трябва да знаем. 

Румяна СТЕФАНОВА