Мартин Гяуров е роден на 17 април 1983 г. в Милано. Орисан е да се занимава с изкуство - внук е на легендарния бас Николай Гяуров и син на диригента Владимир Гяуров от брака му с младежката му любов - красивата Дафина. 

- Г-н Гяуров, как се чувствате в Сатиричния театър? 

- Чувствам се прекрасно в тази трупа. Изумително е колко много талант е събран на едно място. Моите колеги тук са лишени от всякаква суета, което е рядкост за артистите като цяло.

Последният ми спектакъл “Сатирично кабаре 2” се радва на голям успех сред публиката. Той е едно намигване. Въпреки, че става дума за лека и забавна форма,  на бял свят много силно излизат кусурите и недомислиците в нашето общество

Нека хората не си представят някакъв дълбокомислен биографичен Алеко Константинов - героя, в който се превъплъщавам! Става дума за едно присъствие на сцената на патрона на театъра, за един от най-великите ни писатели.

Приликата с дядо му на младини е голяма

- В “Кабарето” на критика е подложено и родното образование. Как смятате, трябва ли да бъде то атакувано много сериозно?

- За съжаление, информативно съм доста назад от образователната ни система. Едва догодина синът ми Филип ще бъде в първи клас, така че скоро ще се сблъскам с нея. Въпреки всичко негативно, което се говори за образованието, аз се надявам, че има свестни и съвестни преподаватели, както и добри учебни заведения.

Нека не забравяме, че образованието е двупосочен процес. Много е важно децата с какво семейно възпитание влизат да учат. Срещал съм деца на 5 години, които вече са почти необратимо увредени в ценностите си.

- Смущава ли ви присъствието на политически персонажи в спектакъла - имам предвид руската посланичка Митрофанова и Мая Манолова?

- В спектакъла присъстват личности - актуални и не чак толкова, но оставили трайна следа в политическия ни хаос. Не само, че не ме притеснява, смятам, че това е и една от основите на спектакъла.

- Отнасяте се  спокойно към фамилното ви име. Дядо ви - Николай Гяуров, е легенда, призната по целия свят. Имате син, казва се Филип. Вярно ли е, че е кръстен на крал Филип Втори - коронна роля на дядо ви?

- Има доза истина. В нашето семейство няма традиция да си подхвърляме едни и същи имена. Не исках да е Николай, със сигурност, но исках да има някаква връзка. Жена ми също хареса името и така стигнахме до решението. 

Казвали са ми, че когато съм се родил, дядо ми бил недоволен, че са ме кръстили Мартин, а не Николай

Не го вярвам. Все пак с него се виждахме, макар и не колкото ни се искаше. А може би е по-добре за мен, че не се казвам Николай. Щеше да ми е по- трудно в актьорската професия.

- През годините засичахте ли се някъде по сцените с красивата актриса Йоанна Темелкова, вашата съпруга?

- С Йоанна играхме няколко сезона заедно. Всъщност така се  запознахме. Партнирахме си в “Коварство и любов” в постановката на Стайко Мурджев, в “Скачай” с режисьор Калин Ангелов, в “Сън в лятна нощ” на Бойко Богданов, може и да пропусна нещо. Би ми било приятно да си партнирам отново с нея, защото това беше преди 7-8 години

- Визията ви продължава да бъде на романтичен герой - строен, висок, ясна дикция. Мечтаете ли за някаква романтична роля?

- Аз дебютирах в театъра с ролята на Ромео от “Ромео и Жулиета” и, честно казано, това ми е предостатъчно откъм романтични роли. (Смее се.) Бих направил моноспектакъл. Мисля, че съм готов за подобно предизвикателство.

- Имате ли желание да се снимате в киното?

- Киното е велико нещо. Разбира се, бих се радвал, ако в някакъв етап от живота ми имам възможност да участвам в  хубава българска продукция, но в никакъв случай не ми е фикс идея.

- Родителите ви подкрепят ли ви в професионалните изяви? 

- И двамата са ме гледали във всичко, което съм правил досега. Имам пълната им подкрепа. 

Щрихи към биографията

Внукът на световноизвестния бас не продължава певческата традиция във фамилията - вместо операта, избира за своя професия драматичния театър. Дипломира се през 2006-а в НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков. Веднага постъпва в театър “София”, където поема обемен репертоар. Сред ролите, с които се налага, са Сокс и Робърт в “Уморените коне ги убиват, нали?” от Хорас Маккой, Дон Жуан “Процесът срещу Дон Жуан” от Ерик-Еманюел Шмит, Лорд Хенри  в “Портретът на Дориан Грей” по Оскар Уайлд,  Младият другоселец в “Албена” от Йордан Йовков. Преди време Мартин Гяуров стана част от бита на съвременния зрител с участието си в сериала “Забранена любов”,  където спечели симпатиите на публиката с ролята на Андрей. 

В момента е актьор в трупата на Сатиричния театър “Алеко Константинов. В нашумялата постановка на Калин Сърменов “Сатирично кабаре 2”  Мартин Гяуров се превъплъти в ролята на Щастливеца. 

Мария ИВАНОВА