Колите на властта от неотдавнашното минало на България са паркирани от днес в двора на Националния исторически музей.

Независимо от историческите и политически недоразумения на времето, колекцията от най-добрите екземпляри на съветската автоиндустрия, буди голям интерес, пише БГНЕС.

Мерцедес, Чайка и Зил – ретролимузините са част от парка на Националната служба за охрана (НСО), а експозицията се провежда по повод 145 години от основаването на държавната охранителна служба на България.

Първенецът сред експонатите е Мерцедес-Бенц 600 Пулман Ландолет. Това е най-ценният ретроавтомобил в България и един от най-рядко срещаните модели на германският гигант.

Този автомобил, единствен екземпляр у нас, е използван от Тодор Живков. С него са посрещани Леонид Брежнев, Николае Чаушеску, Ким Ир Сен, Муамар Кадафи и други.

От НИМ разказват, че производството на Мерцедес-Бенц 600 Пулман Ландолет започва през 1964 година. Характерна особеност на лимузината е мекият покрив, който се прибира от хидравличен механизъм и оставя открита задната част на автомобила.

Изработени са само 59 броя с частично открит покрив, от тях с шест врати са само 26 автомобила. На пръстите на едната ръка се броят запазените автомобили от този модел в оригинален вид и в движение, какъвто е представяният автомобил от парка на НСО.

На колата е монтиран свръхмодерен за времето двигател с механично впръскване на горивото, окачването осигурява несравним комфорт. Разполага с 8-цилиндров V-образен двигател с обем от 6300 куб. см и мощност от 250 конски сили.

Двата модела ГАЗ „Чайка“ – 13 и 14, се рекламират като легенди за съветското автомобилостроене.

Първата модификация започва да се произвежда през 1959 година и продължава 22 години. През това време са произведени около 3200 автомобила. Съветският „Чайка“ е почти пълно копие на модел на „Пакард“ от 1956 година.

Разполага с много модерен за времето си 8-цилиндров V-образен двигател с алуминиев блок и глави и автоматична тристепенна предавателна кутия.

Двигателят е с обем от 5500 куб. см. Максималната му мощност е 195 к.с., които позволяват сериозна максимална скорост от 160 км/ч. Автомобилът ускорява до 100 км/ч. за 20 секунди.

„По-големият брат“ - ГАЗ-14, е представен за първи път през 1977 г. и се произвежда до 1988 г. Той е с внедрени модерни за времето си електроника и луксозни интериорни решения,

включително тапицерия от меча кожа.

Кратката му история обаче „катастрофира“, след като Михаил Горбачов обявява политиката на „борба с привилегиите“. Тогава са унищожени и техническата документация за колата и производственото оборудване.

В Народна република България ГАЗ-13 са използвани до 1989 година основно за транспортно осигуряване на висшето партийно ръководство и чуждестранни гости и делегации.

По-новият модел пък се използва за представителни нужди и ескорт основно при посрещане на чуждестранни гости. На архивни кадри от 70-те и 80-те години автомобилът може да бъде видян в почти всеки ескорт на гостуващи у нас чуждестранни лидери от онова време.

В наши дни и двата автомобила имат висока колекционерска стойност.

В двора на НИМ има изложен и един от

най-редките колекционерски автомобили

ЗИЛ-115. От тази кола има малко над 100 екземпляра.

Тези автомобили – с мощни двигатели, автоматична трансмисия и кондиционираща система в купето, са били произвеждани от засекретени производствени екипи. Данните на някои по-късни модификации са засекретени и до днес.

Сред специалните допълнения на модела са тройно удебелени странични и специално обработено челно стъкло за радиационна защита, както и дублирана система на запалването и две горивни помпи.

Моделът се ползва с репутацията на най-бързия и престижен представителен автомобил, създаван от съветската автоиндустрия.

Автомобилът е и последният, използван от генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. По-нова версия на модела от 1985 г. е използвана от Михаил Горбачов, обясниха от музея.