Михалаки Георгиев Лозанов е виден белетрист, публицист, биолог и обществен деец. Той е роден на 11 август 1854 г. в гр. Видин. Баща му Георги Лозанов е кожухар и счетоводител. През 1868 г. семейството е на поклонение на Божи гроб и той става хаджия, без никога да се представя с това.

През 1869 г. с помощта на Драган Цанков Михалаки Георгиев заминава за гр. Табор в Чехия, тогава автономия на Австро-Унгарската империя. Там завършва образованието си в земеделско-индустриално училище. Тогава се обучават много българи в Прага, Писек, Табор, Пилзен, Пардубице, Храдец Кралове и др. Десетки ученици и студенти българи се обучават, между които е сподвижникът на Левски Ангел Кънчев, революционерът Иван Драсов, Кръстьо Мирски, В. Радославов, Иван Салибашев и т.н.

В Прага чешки и български студенти Йозеф Севера, Йозеф Косек, Ервин Шпиндлер, Васил Д. Стоянов Петко Стефанов и др. през 1862 г. основават тайно общество “Побратим” с цел да подпомагат с просветна и политическа дейност освобождението на България от турско робство.

През 1869 г. в гр. Табор е основано Разисквателно читалищно дружество “Постоянство”. To организира беседи и сказки за България и българите, доставя български вестници и списания, разглежда българските проблеми. След дипломирането си в Табор през 1874 г. Михалаки Георгиев става учител в родния си град Видин, където четири години преподава природознание, после в Лом - 1880/82 г., и в София - 1882/84 г.През това време Михалаки Георгиев е съставил първия учебник по ботаника за средни училища, издаден в Белград 1882 г., издава научни трудове по стопански и агротехнически въпроси. И сега е актуален трудът му “Билките в народната ни медицина”, изд. 1883 г. От 1884 г. Михалаки Георгиев е редовен член на БКД - сега БАН.

Михалаки Георгиев създава семейство с Магдалина Царичина през месец април 1879 г. Тя е учителка по професия, възпитаничка е на престижния за времето си Институт за благородни девици в Киев, Русия. Младоженците са поклонници на славянството. Затова им кумувал генерал Михаил Домонтович, член на временното руско управление в България. Той подарил на младоженците красив руски меден самовар. Шаферки на сватбата са двете малки дъщери на ген. М. Домонтович. Едната е 5-годишната Александра Колонтай, която след 1917 г. ще стане една от най-известните жени в света - дипломат, първата жена министър, водила полемики с В. И. Ленин, включително и за “свободната любов”. 
Кумове на сватбата на Вазов с Атина Болярска са Михалаки Георгиев и съпругата му Магдалина.

Михалаки Георгиев е в приятелски отношения с Иван Вазов. Съпругата на Михалаки - Магдалина, е приятелка на Атина Болярска, също възпитаничка на училища в гр. Киев, Русия. При тези отношения в края на септември 1890 г. сем. Георгиеви са кумове на сватбата на Атина Болярска и Иван Вазов 

В създадения от Магдалина литературен салон гостуват и общуват Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев и др. Михалаки Георгиев е в близки отношения с Константин Иречек, агронома Вацлав Стрибуни, ботаника Йозеф Веленовски, Йозеф Дорачек и други чехи. Като хуманист и славянофил, М. Георгиев става член на основаната през 1880 г. в София “Славянска беседа” за сътрудничество между славяните.
 
Георгиев набелязва и бъдещо развитие на родната икономика

Той е блестящ организатор и директор на първото наше земеделско и промишлено изложение от 15 август 1892 г. в Пловдив. Този добродушен и скромен човек проявява смелост. Качва се на балона на французина Еужени Годар, извършващ атракция и от висините наблюдава Града на тепетата. От август 1894 г. - 1899 г. Михалаки Георгиев работи като дипломатически представител на България във Виена, а после и в Белград.

И през това време е активен писател, реалист, почтен и морално обезпечен до края на живота си. Обича и уважава обикновените хора, тяхното трудолюбие и взаимопомощ. Ненавижда алчните, търгашите и безотговорните. Например в разказа “От зло на по-зло” (1854 г.) чрез своя герой Гавраил той казва: “И за какво ли му трябваше на руския цар да бие толкова път, да троши толкова аскер, да разсипва толкова злато - да ни освобождава!... Бог да го прости... Язък за толкова кръв и мъки!... Свобода!... Хм!”. И след това пояснява, че вилнее произволът свободията, беззаконието в освободената от робство България.

“Освободиха се: хайтите, вагабонтите, обирачите, подкупниците, убийците, золумджиите, те се освободиха, защото закон не ги хваща”

Михалаки Георгиев проявява нетърпимост и възмущение от произвола, несправедливостта и недосегаемите от закони, разпоредби и правосъдие. Като изразен моралист и критичен мислител, изразява българската политическа действителност в своя затрогващ колоритен разказ “Меракът на чичо Денчо”. 

Михалаки Георгиев е хуманист, демократ и миролюбив общественик. Сръбско-българската война през 1885 г. между два братски народа той нарича социално зло. В издавания от него в. “Балканска трибуна” през 1906 г. критикува личния режим на княз Фердинанд I. На 21 януари 1907 г. Михалаки Георгиев е арестуван и вкаран в мрачния затвор Черната джамия и освободен на 14 март. С разклатено здраве напуска обществената работа. Направил си лично стопанство и се отдава на писателска дейност и работа в градината като чифлик. Починал е на 14 февруари 1916 г. на 61 години. 

Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ