Когато в началото на 90-те Васко Кръпката припяваше „комунизмът си отива“, едва ли е очаквал, че близо 35 години по-късно видни комунистически отломки все още ще раздават акъл от ефира на общественото радио и националните телевизии. Както впрочем едва ли са го очаквали и цялото онова множество граждани на държавата, които още тогава ясно се изказаха за посоката на България  - по пътя на демокрацията и ценностите на ЕС и НАТО.

Към днешна дата страната ни е член на Алианса от повече от 20 години, а на Европейския съюз – от над 17. Което прави още по-необясним факта защо обществото ни продължава да е подлагано на масирано и редовно облъчване и морализаторстване от хора, които не само са били ярка част от бившата комунистическа номенклатура, ами и миналата година обявиха публично, че се оттеглят. Какъвто е случаят със социолога Андрей Райчев.

За забравилите ще припомним, че през лятото на 2024 г. Райчев и съдружникът му Стойчев продадоха социологическата си агенция. И обявиха – забележете – че е „време за пенсия“. А ние – гражданите на държавата, почти им повярвахме. Почти, защото практиката е показала, че в страна, в която задкулисието е оплело публичното пространство в мащабна мрежа за дезинформация и пропаганда, хора като Райчев в пенсия не излизат. Те просто сменят амплоато, за да продължават да изпълняват дадените им задачи.  

Така, макар да обяви, че се оттегля от обществения живот, по незнайни причини Андрей Райчев продължава да никне почти ежедневно я в телевизионния ефир, я в общественото радио, за да „прави анализи“. В незнайно какво качество, но пък с ясна цел – да разпространява опорки и пропагандни тезиси, обслужващи същото това задкулисие.

Както направи и в сряда – в пространно интервю в БНР, в което в коментар за постигнатото споразумение за кабинет на ГЕРБ, БСП и ИТН с премиер Росен Желязков, подкрепен от АПС на Ахмед Доган и „дерибейския лагер“ около него, социологът ни в клин, ни в ръкав обяви, че това било „тежко поражение за Делян Пеевски“. На какво отгоре не е ясно предвид факта, че Пеевски още в края на миналата година ясно обяви, че ръководеното от него „ДПС-Ново начало“ няма да участва в каквито и да било „пазарлъци“ за съставяне на правителство, нито в „нечистоплътни сглобки“, събрали ведно формации с взаимноизключващи се идеологии, обединени единствено в желанието да се вкопчат във властта.

За сметка на това е ясно защо Райчев с такова въодушевление приветства постигнатата сделка и подкрепата на Доган и лагера около него за бъдещия кабинет. Същият Доган, който е сред създателите на олигархичното задкулисие, оплело държавата в мрежата си от десетилетия. Автор е на идеологията за „раздаване на порциите във властта“ на „обръчи от фирми“. И е агент на ДС, работил за бившата Държавна сигурност под цели три псевдонима – „Ангелов“, „Андрей“ и „Сава“. Или казано с едно изречение – емблематичен пример за мимикрията, с която бившите тайни служби и номенклатура се опитаха да минират прехода на България към демокрация още при старта на този процес – в началото на 90-те.

Райчев е обслужваща брънка на същия този модел. Сътрудник на бившия секретар на ЦК на БСП и съосновател на Института по социология на БАН Стоян Михайлов по времето на соца, в зората на демокрацията той се преквалифицира в капиталист, създавайки собствена социологическа агенция. Но продължавайки традициите от соца – за използване на тази наука не за реално мерене на нагласите в обществото, а за манипулация.

На този фон далеч не беше изненадващо, че при избухването на най-грандиозната афера в най-новата история на България – източването на милиардите от КТБ и фалирането на банката от страна на мажоритарния й собственик Цветан Василев, името на Райчев също изскочи от списъците на хората, финансирани от банкера-беглец от откраднати от вложителите пари. От излезлите публично в медиите свидетелства по разследването за КТБ стана ясно, че той и съдружникът му са получили по 500 000 евро по разпореждане на Цветан Василев, в брой. Срещу какви задачи са им били давани подобни мастити суми можем само да гадаем, но с огромна степен на сигурност. Най-вероятно същите като тази, която изпълнява и в момента с т.нар. си „анализи“ – пропагандиране и разпространение на манипулации. Роля, заради която не малко хора считат, че „социология" е грозна дума и синоним на лъжа.

На този фон, всичко, казано от тази номенклатурна отломка трябва да се приема с обратен знак – т.е. всяка похвала от него си е направо обида, а критиките – похвали. Извън шегата обаче, е крайно време хора като Райчев да бъдат изпратени там, където им е мястото – в историята. Вместо да им се дава ефир, за да раздават морал.