Мистериозен дух обитава дома на нашата писателка в Белгия

Бета Наур е авторски псевдоним на Елизабета Джамбазова. Години наред пише и публикува както за възрастни, така и за деца (проза, стихотворения, гатанки). Нейни творби често се появяват в централния и регионалния печат. Издала е 3 романа, няколко стихосбирки, много книги за подрастващите, от които една на френски език.

Творчеството й e добре познато у нас и в чужбина. Стихотворения, разкази и фантастични истории на авторката са финалисти и печелят престижни награди на литературни конкурси в България, Русия, САЩ, Израел, Македония и др. Нейни творби в превод на френски език редовно се публикуват в канадското списание “Chemins de traverse” и в списанието “Revue P`eriodique”, Париж. По текстове на Бета Наур са композирани няколко детски песни. От дълги години е член на клуба на Международните писатели в Брюксел, където живее и твори.

Трудно е да се даде отговор на въпроса какво представляват тези същества. Простичко казано, те са същества от друг свят и обитават дома ни редом с нас. Може дори да не подозираме за това... Домашният дух чисти енергийно жилището. Но ако хората, които живеят там, внасят лоша енергия - карат се често, злоупотребяват с алкохола, държат се лошо - търпението на духа може да не издържи. Тогава точно се случват различни явления, които наричаме полтъргайст.

Бета е човек с ясни и точни виждания, който умее да интригува, да държи в напрежение и същевременно да изразява онези истини за живота, които са така необходими на всеки от нас. Преди известно време обаче тя сподели с мен любопитен факт, една история за поява на 
непонятни звуци, светлинни ефекти и други подобни необясними феноменални знаци в апартамента й в Брюксел

Извършвани неизвестно от какво и поради това засега наречени от нея просто Гостенчето. Когато човек се среща с явления, нехарактерни за физическите норми, той има няколко варианта на реакция. Първо - отрича, че му се случват именно на него. Второ - търси подобаващи логични обяснения. Трето - примирява се и приема, че животът може да е различен и с многообразни прояви извън нашето съзнание. 

Аз в такава ситуация първо щях да помисля за мишка. (Макар да имам две котки, мишките често навестяват дома ми, което е съвсем обичайно явление за Белгия.) Инженерът в мен щеше да заложи на идеята, че ми е нужен слухов апарат и очила, за да изясня произхода на подобни демонстрации.

Но журналистът в мен, имайки предвид написаното от Бета, най-вече последната книга за деца “Дядо Хети в Бърболандия” и романа за възрастни “Скитници” (представих го наскоро на читателите на в. “Над 55”), които са изпълнени със събития, кои от кои по-заплетени и с възбуждащ интерес към развитието на всеки следващ епизод за авантюрите на героите, просто се запитах:
 
Появата на Гостенчето реална ли е, или е плод на развинтена фантазия, фикция и повод за нова книга? И реших да й задам няколко въпроса.

- Бета, какво бе първото нещо, което си помисли за твоето посетителче вкъщи? От колко време е при теб? 

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото изминаха няколко седмици, докато осъзная, че в дома ми се случва нещо нереално за нашия материален свят. Всичко започна с... шум в кухнята и всекидневната. Обикновено в първите часове на вечерта. Тогава по навик сядах пред малкия екран и започвах работа върху някой текст.

Чувах звук, който наподобяваше леко мачкане на пластмасова бутилка, но не му обръщах внимание, защото си мислех, че идва от хладилника. Знаеш как бялата техника издава подобен шум. Но един ден това шумолене се превърна в шумотевица, идваща от хола. Стаите са преходни, а междинната врата винаги е отворена, така че спокойно мога да наблюдавам какво се случва във всекидневната. В този ден с почуда обърнах глава, за да погледна, но нищо не видях.

Станах и обходих всички помещения, но нищо подозрително не открих. Отново се върнах на работното си място и тогава шумотевицата се повтори. 

В миг разбрах, че звукът не идва от хладилника, и се усъмних, че около мен се случва нещо нереално
Това мое съмнение се потвърди на следващия ден, когато Нещото започна да чука по тавана на хола, да дращи по гардероба и да пуска чешмата в банята. Опитвах се да свикна с тези звуци, но не крия, че когато чух шум от къпане и тракане в санитарното помещение, се обезпокоих. А връхната точка на притеснението ми дойде, когато видях как ножът, който ползвам в кухнята, смени позицията си.

Представете си, че сте в кухнята и виждате как ножът се мести пред очите ви, без да сте го докоснали.

Смущаващо, неприятно и същевременно любопитно, нали? Е, това видях аз два пъти в разстояние на няколко дни. Оттогава започнах да прибирам приборите си в чекмеджето на кухненския шкаф. А То, сякаш окуражено и доволно, че съм открила съществуването му, започна да своеволничи и да прави невероятни, дори всяващи страх шумове из дома ми. Явно му доставяше удоволствие и започна пряко да се закача с мен, като веднъж “търкулна” тенджера в краката ми. А една вечер силно свирна в лявото ми ухо. 

Вече бях сигурна, че в дома си имам полтъргайст 

Спомних си, че преди време бях чела една статия за появата на такъв феномен в дома на родителите на тогава единадесетгодишната Даниела Мичева от Пловдив. Събитието бе отбелязано през 90-те години, а при мен се появи през 2020 г.

- Страхуваш ли се от него, или усещаш, че има приятелско излъчване? Защо го наричаш Гостенче?

- Както вече споменах, в момента, в който разбрах и осъзнах, че в дома си имам неканен гостенин, се обезпокоих. Тъй като по това време снаха ми беше в Испания, помолих сина ми да дойде за известно време при мен. Въпреки че Нещото не проявяваше друга агресия, освен да ме тормози психически със стряскащите си шумове, аз не се чувствах защитена.

Да знаеш, че около теб се случват такива неща, а ти да не може да видиш извършителя, не е приятно. Дори е страшничко, особено ако живееш сам. Още повече че вече имах информация, че някои от тях са доста палави. Беше ми некомфортно в собствения ми дом, но на този етап не го чувствах нито като враг, нито пък приятелски настроен. За мен беше ясно, че имам нужда от помощ като съвет какво мога да направя, за да се справя със случващото се.

И докато получа такъв, реших да му измисля име. Спомних си, че онзи феномен от Пловдив бяха нарекли Кики. Започнах да опитвам да вляза в контакт с моя посетител, като му предлагах разни имена с молба да ми даде знак, ако си хареса някое от тях. Всички опити бяха неуспешни и затова реших да го нарека просто Гостенче.

- Според теб какво представлява този феномен?

- През всичките месеци на осезателното му присъствие какви ли не мисли ми минаха през съзнанието. Трескаво търсих информация за такива феномени. И един ден реших, че ще бъде добре да се свържа с изследователя на паранормалното Христо Нанев, който всъщност е изследвал Кики. Разговарях с него и той ме посъветва да записвам всичко, което се случва в дома ми под въздействието на Гостенчето.

Но това не ми беше достатъчно и пуснах един пост във фейсбук, подплатен със снимки, на които ясно личаха отпечатъци, оставени от него. Да, снимки, защото започнах да снимам всеки белег, който той оставя. Явно умишлено, за да потвърди съществуването си. Заваляха коментари със съвети и препоръки, за което благодарих на виртуалните си приятели, въпреки че знаех, че нито един от тези съвети няма да ми е от полза.

Отново започнах да търся в интернет подходяща информация. И така един ден попаднах на една група от Лондон, професионалисти в тази област. Техните съвети към всички, които се сблъскват с такава рядкост в живота, ми подействаха като балсам за люта рана, а бяха толкова простички - 
да не се страхуваме, да приемем Нещото спокойно и като част от семейството, да разговаряме с него и най-важното - да му благодарим

По всяка вероятност за присъствието, с което ни е удостоило, защото това не се случва на всеки срещнат човек. Започнах стриктно да следвам съветите им и резултатът не закъсня. Понякога с дни не чувах шумове и често мислех, че се е отправило към отвъдното. Беше вече началото на 2021 г. Наложи се да замина за България, за да се погрижа за майка ми, която преболедува К-19.

Мислите ми, че ме е изоставило, съвсем не се потвърдиха, защото разбрах, че ме е последвало. Почти всяка вечер, когато заставах зад малкия екран на компютъра, усещах присъствието му. Чувах дишане някъде съвсем близо до мен. Дори споделих този факт с майка ми. Освен че чувах нечие дишане в стаята, нищо друго не се случи. След месец престой в грижи около болната се върнах в Брюксел. Бях посрещната с невероятно нежни, ненатрапващи ефирни ухания. 

Никога няма да забравя тези миризми около себе си, които се повториха още няколко дни

Шумовете намаляха и съвсем отслабнаха. Сякаш Гостенчето вече милееше за мен и не искаше да ме тревожи. Като че ли имаше най-доброто сърце на света. Ако такъв феномен може да има сърце, разбира се.

Феномен, наречен полтъргайст, който и аз като повечето хора и изследователи мисля, че това е бродещ дух. Дух, който те следва навсякъде и е изпълнен с енергия, но когато тя се изчерпа, отива в отвъдното. Някъде бях чела, че не живеят дълго. Но колко дълго? Никой не може да каже.

- Ще ни разкажеш ли за най-интересните случки, преживени с твоето Гостенче?

- Разбира се, с удоволствие. Казвам “с удоволствие”, защото го правя с приятното усещане, че съм имала привилегията да преживея това. Понякога съм доста скептично настроена към събития, на които не съм била пряк свидетел, но днес нещата са различни. Ако някой се усъмни или дръзне да ме упрекне в измислици, породени от развинтената ми фантазия, то без да се замисля, безжалостно ще го обстрелям с куршуми от думи, защото това е напълно възможно.Тези феномени съществуват. 

И със задоволство ще споделя някои от интересните случки, преживени с Гостенчето ми

Една сутрин бях изключително приятно изненадана, когато отворих хладилника, за да взема кофичка кисело мляко. Върху кофичката бе поставена красива, почти разпукната пъпка на едно лилаво цвете от букет, който изхвърлих предния ден. Много харесвах цветовете на това растение, но трябваше с неохота да се разделя с него по простата причина, че бе увехнало.

Когато видях пъпката, се зарадвах като дете и мигновено благодарих на моето Гостенче за милия жест. Припомням, че вкъщи няма никой друг освен мен и... То. Сложих пъпката в купичка с вода, за да й се радвам по-дълго време. Веднъж пък ми донесе голяма и съвсем свежа малина. 

А един от най-милите му жестове бе, когато не ме изостави и ме последва в болницата

През декември 2021 г. ми се наложи болнично лечение, защото бях засегната от К-19. Явно за да не ме тревожи по друг начин - с чукане или тропане, и за да ми покаже, че е до мен, превъртя стрелките на стенния часовник, поставен точно срещу леглото ми. Минаваше полунощ, когато ме приеха в болницата, и малко след това видях как стрелките на часовника започнаха бързо да се въртят, а когато стигнаха до числото 12, спряха.

Така замрели в покой, след около минута-две се върнаха директно на часа, от който бяха тръгнали да се въртят. Това движение на стрелките се повтори след около пет-шест дни. В деня на изписването ми от болницата пък прояви огромна грижа за здравето ми. На сутрешното посещение, преди да дойде лекуващият ми лекар, медицинската сестра, както обикновено, ми донесе в малка пластмасова чашка двете хапчета, които поемах с другото лечение.

Едното от тях беше половинка. Отказах да ги изпия, защото знаех, че ме изписват, а и когато докторът дойде, ми каза, че вече не е необходимо. След кратка консултация и наставления от негова страна напусна стаята, а аз се отправих към банята да събера вещите си. Когато се върнах, на болничното шкафче, съвсем близо, почти до ръба към моята страна, така че да мога да го забележа, бе поставено половинката хапче.

Веднага благодарих на Гостенчето, защото нямаше кой друг да бъде. В стаята бях сама. Разбира се, че за толкова време съжителство с него има и други интересни случаи на приятелското му вече отношение. Например веднъж ми светна нощната лампа, а няколко пъти ми пуска водата в... тоалетната
Ох, на някого тези преживявания сигурно му се струват доста смешни и невероятни, но са факт. А аз съм жив свидетел на тези приключения. Да, приключения, защото всяко събитие е даден вид изживяване. 

- А имало ли е свидетели на контактите ти с Гостенчето?

- Първо го “освидетелства” синът ми. Бяха дошли на гости със снахата. Обядвахме във всекидневната. Той беше с гръб към прозореца и кухнята. Изведнъж се чу много силен тропот, като от подскачаща топка. Синът ми се стресна и попита какво става. Снаха ми също се изплаши от шума. Аз им обясних, че това са нещата, за които им бях говорила, че ме притесняват от известно време.

Но вече съм намерила (поне за мен) обяснение и затова не бива да се тревожат. Пък последният свидетел на проявите на Гостенчето беше моята издателка Алина. Вечеряхме вкъщи. Изведнъж нещо изтрещя в кухнята. Алина ме погледна уплашено. Аз станах, отидох в кухнята и му обясних, че не е възпитано да се държи така, докато имаме гости. И то се успокои.

- Днес все още ли е при теб? Със същата сила ли заявява присъствие?

- Да, все още е при мен, а това са вече две години. Дали силата му е отслабнала, или не желае да ме притеснява с трясъци, както в началото на появата си, не мога да кажа. Понякога с дни не чувам звуци, а когато се появят, са доста по-слаби от преди. Някъде по средата на месец март засвидетелства присъствието си, като ми беше донесло и поставило на килима в хола хубаво бяло перце от гълъб

Нямаше как да не го забележа, защото килимът е тъмносин и перцето стоеше на много видно място. Е, надявам се никой не си мисли, че специално съм хванала някой гълъб и сама съм си пуснала там перушинка, за да имам материал за сензации.

- И накрая нека те попитам, ще стане ли герой в твоя книга Гостенчето?

- Дали ще стане герой от някоя моя нова книга? Откровено, не съм мислила да започвам книга с герой Гостенчето ми, което се надявам да не го обиди. Да, имам част от ръкопис за нов роман, но след преживения К-19 все още не мога да се концентрирам. Когато почувствам, че съм готова за нови авантюри с героите ми, напълно е възможно Гостенчето да се появи из някои страници. Зависи накъде ще ме поведат основните герои от съвместните ни приключения.

Благодаря ти за споделеното! Пожелавам ти нови герои и приключения, както реални, така и феноменални!

Даниела ВЕЛИКОВА,
Белгия, за “Над 55”

Послеслов