Броят на хората с висше образование у нас към 7 септември 2021 г. е 1,56 млн., или всеки четвърти (25,5 на сто) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на хората с висше образование се увеличава с 5,9 процентни пункта.

Относителният дял на жените с висше образование достига 29,3 на сто, а на мъжете - 21,5 на сто, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно със 7 и 4,8 процентни пункта.

Това показват данни на Националния статистически институт за социално-икономически характеристики на населението на България към 7 септември 2021 година, част от последното преброяване на населението и жилищния фонд.

Изчезваме ли? С колко се стопиха българите за последните 10 години

Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование. 

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на хората с висше образование в градовете е 31,2 на сто, то в селата е 10,2 на сто, или три пъти по-малко. В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в област София (столица) - 43,6 на сто, следвана от областите Варна (30,7 на сто) и Пловдив (25,2 на сто), а най-нисък е в областите Кърджали (14 на сто), Търговище (15,5 на сто) и Разград (15,7 на сто).

Продължава положителната тенденция на намаляване на хората с ниско или без образование.

Грамотност на населението

Грамотността се дефинира като умението да се чете и пише и е традиционен въпрос в преброяванията на населението. Докато през 1893 г. 80,1 на сто от населението на 9 и повече навършени години е било неграмотно, то този дял спада до 1,3 на сто през 2021 година. Спрямо 2001 г. намалението на дела на неграмотните е 0,4 процентни пункта.

Икономически характеристики на населението

Всички данни за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на хората на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването – 31 август - 6 септември 2021 година. Икономически активното население обхваща всички хора на 15 и повече навършени години, които са заети или безработни през наблюдавания период. 

През наблюдавания период в страната има 2 953 937 икономически активни на възраст 15 и повече навършени години, или 45,3 на сто от населението на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни.

Броят на икономически активните хора нараства до 1985 г., когато достига и най-високата си стойност - 4 686 140 души. През следващите години той намалява, за да достигне 2 953 937 души към 7 септември 2021 година. Спрямо 2011 г. броят на икономически активните намалява с 376 хил. души, или с 11,3 на сто.

Продължава тенденцията на повишаване на образователния статус на заетите лица. През наблюдавания период с висше образование са 1 001 хил. души, или 39,3 на сто от заетите. Спрямо 2011 г. този дял се увеличава с 6,6 процентни пункта. Образователният статус на заетите жени е по-висок в сравнение с този на заетите мъже. Делът на жените с висше образование от всички заети жени е 47,5 на сто, съответно 31,4 на сто при мъжете.

През наблюдавания период безработните на възраст 15-64 навършени години са 287 000. Коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните към икономически активното население във възрастовата група 15-64 навършени години, е 10,1 на сто общо за страната, съответно 10,7 на сто за мъжете и 9,5 на сто за жените.

По възрастовите коефициенти на безработица показват, че най-висок е делът на безработните във възрастовата група 15-19 години (36,1 на сто). Коефициентът на безработица е най-нисък в областите София (столица) - 4,6 на сто, Габрово - 7,4 на сто, и Пловдив - 8,1 на сто, а най-висок е във Видин - 20,1 на сто, Силистра - 18,1 на сто, и Търговище - 17,7 на сто. В седем области този показател е по-нисък от средния за страната.

Икономически неактивни хора на възраст 15-64 навършени години

Икономически неактивното население на възраст 15-64 години е 1 234 000 души, или 30,3 на сто от населението в тази възрастова група. От тях 307 000 са учащи, 313 000 - пенсионери, 18 000 - хора, получаващи доходи от собственост, и 595 000 са "други". В регионален аспект Кърджали е областта с най-висок относителен дял на икономически неактивното население - 45,9 на сто, следват Силистра - 39,4 на сто, и Сливен - 38,9 на сто. Най-нисък е делът на икономически неактивното население в София (столица) - 21,4 на сто.

Незаети и неучащи на възраст 15-29 навършени години

През наблюдавания период незаетите и неучастващи в образование и обучение от населението на възраст 15-29 навършени години са 185 хил. души, или 21,7 на сто от населението на същата възраст. От общият брой незаети и неучащи 44,1 на сто са на възраст 25-29 г., 37,5 на сто на възраст 20-24 г. и 18,4 на сто на възраст 15-19 навършени години.

Преобладават хората със завършено средно (48,2 на сто) и основно образование (25,4 на сто). Завършилите висше образование сред незаетите и неучастващи в образование и обучение са 14,3 на сто. В регионален аспект делът на хората на възраст 15-29 навършени години, които не са заети и не участват в образование и обучение, е най-висок в областите Сливен (37,6 на сто) и Силистра (33,3 на сто), а най-нисък - в област София (столица) - 10,6 на сто. Общо в 19 области този показател е над средния за страната. 

Източник: БТА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук