По най- трудната ( смея да твърдя) актуална политическа тема, свързана с религията, и конкретно с исляма и намесата му в конюнктурата на предизборните сметки с цялата й взривоопасност, най – лесно е да се заеме „мъдрата поза” на беззъбия неутралитет на „обективния наблюдател”, заявява в коментар на блога си Иво Инджев.
А темата е трудна по няколко причини: трябва минимум познания по обсъжданите въпроси ( още по-добре е да има максимум такива), както и готовност, ако случайно не си съгласен да пригласяш на криво разбрания ( и развявания) патриотизъм, да бъдат мачкани” някакви си хора” заради начина им живот, да бъдеш наплют като „предател”, „родоотстъпник”, или „чуждопоклонник”.
Първото, което се набива на очи при раздуханата драма с обвиненията на депутата Яне Янев за наличието на радикален ислям в колоритното със своята самобитност ( за познавачите, а и за любознателната широка публика) Рибново, е известно със своята специфика. Селото е резерват за изучаване на смесица между езичество и ислям.
Този факт прави още по-ярко невежеството на обвиненията, граничещи с неграмотен донос. А когато невежа иска да ни „ отваря очите”, не е лошо да внимаваме да не се окаже , че има опасност да ни ги извади, вместо да изпише „правилните” вежди.
От многобройните му телевизионни пояснения се разбра например, че (без да разбира какво говори) за него шиитският клон на мюсюлманската религия е радикален ислям. Нещо подобно, разбира се, вероятно ще Ви кажат доста сунити тук и по света, които са в тежък съпернически спор за умовете и сърцата на мюсюлманите с шиитите почти от самото възникване на мохамеданството.
Но от кога г-н Янев стана сунит? Или защитник на сунитския клон? Или дори „посредник” между едните и другите, които точно като православни и католици не могат да преодолеят каноничните си различия сами?
Ако има на света крепост на сунитския ислям, това е Саудитска Арабия. Според Яне Янев обаче, както стана ясно от негова изява в телевизия RE: TV, от Саудитска Арабия идвал радикалният шиитски ислямизъм, който се опитвали сега да налагат в българското село Рибново.
Всеки желаещ, може да се информира по въпроса за възникването на ислямския фундаментализъм именно сред сунитите, сред които и днес тази относително нова историческа тенденция е доста широко разпространена – от Египет, до Афганистан (което не прави радикалите от шиитската организация „Хизбуллах” в Ливан, или пък сунитите от Хамас в Газа, спонсорирани от радикалния шиитски режим в Иран, по-малко радикални).
Г-н Янев също така се възмущава в ефира на национални телевизии, че на публично събитие в Рибново някой чел корана на…арабски. Това вече е върхът- коранът просто не може да бъде четен пред мюсюлмани на друг език, защото арабският е толкова задължителен за неговото проповядване, колкото ( като символика) е, да речем, кръстът за християнството ( използвам това не дотам точно сравнение, поради липса на възможност за езикова аналогия).
Депутатът е забелязал ( на снимки и филмчета, защото не е стъпвал там) забрадките, с които жените в Рибново ходят от (незапомнени времена). Преките репортажи на телевизиите от разбуненото село, чиито кмет и местен даскал бяха арестувани по сигнал на Янев като опасни престъпници, направиха обаче за смях твърденията му за „фундаментализъм”, чиито израз е по неговите думи облеклото на жените.
Да, забрадките, които жените носят, са част от религиозното им самосъзнание и чувството им за културна принадлежност (както и шалварите). Но главите им, както се видя от лицата на стотиците събрали се на площада жени, са точно толкова забрадени, колкото на всяка християнска леля Пена, която може да бъде видяна навсякъде в България.
Янев виждал ли е забулена под диктата на фундаментализма жена? Едва ли. И аз не съм. Живял съм доста години в арабския свят, но не съм „виждал” такава. Онова, което може да се види, е някаква самоходна , абсолютно скрита отвсякъде фигура, която спокойно може й да не е жена, до тава степен нищо не се вижда. Защото именно такава е целта на забулване по каноните на фундаментализма- да не с вижда нищичко.
Впрочем пророка Мохамед е много по-нетърпим към идолопоклонниците, отколкото към „хората на книгата” ( като християни и юдеи). Именно върху руините на идолопоклонничеството на стария свят, който му е бил известен, той създава най-младата световна монотеистична религия, в която почитат много от светците, взаимствани от по-старите култове към единобожието на Йехова, Исус Христос и Зороастър. Но към идолопоклонниците Мохамед няма и капка милост. В зората на създаването на халифата на „хората на книгата” е било предлагано да плащат десятък и да запазят религията си в държавата на завоевателите, но идолопоклонниците са били безмилостно изтребвани.
От тази гледна точка в Рибново, където през вековете ревниво са съхранили езически обичаи и са ги смесили с ислямската вяра, са по-скоро „грешници” спрямо каноните на религията, отколкото „фундаменталисти”. И това е до такава степен типично, че Рибново е знаменит обект за етнографи и…фотографи: представлява рядка шарената картинка със сватбените си обичаи, маски и носии, които нямат нищо общо с исляма, камо ли пък с фундаментализма.
Рибново е известно и с още нещо: като една от лабораториите на комунизма по насилствено преименуване на мюсюлмани. Още през 1964 г. там се полагат основите на „възродителния процес”, напоени с кръвта на убитите от режима хора, отказали да се подчинят на това насилие върху самоосъзнаването.
Изобщо, когато се рови в това огнище ( на всичко друго, но едва ли точно пък на фундаментализъм), трябва да е ясно какви въглени се раздухват. Щеше да е по-добре да се запази малко мълчание - най-малкото , за да се даде възможност на раните да зараснат. Но се започна едно говорене, при което мълчанието вече изглежда като съучастие в разпалването на въпросните въглени. /БЛИЦ