Войната, която Русия води в Украйна, преобърна световния дневен ред и международните отношения на всяко едно ниво. Дипломатическо, финансово и не на последно място енергийно. Съюзниците от НАТО и държавите от ЕС стоят твърдо зад Украйна в осигуряването на военна и хуманитарна помощ и затягането на санкциите срещу Москва, откъдето все още не идват позитивни сигнали за желание за диалог, в замяна на прекратяване на военните действия.

За перспективите за прекратяване на конфликта в Украйна най-скоро, за усилията, полагани съвместно от представените в България американски институции и организации и българското правителство за подпомагането на пристигащите у нас бежанци, за възможностите за разширяване на воен­ното сътрудничество между САЩ и България и дали кризата в Украйна ще помогне за ускоряване на процеса на модернизация на родните въоръжени сили, за ограничаването на европейската зависимост от руски енергийни източници и в частност у нас - по тези и множество други въпроси, „Труд“ има ексклузивната възможност да разговаря с Нейно Превъзходителство посланика на САЩ в България Херо Мустафа.

Разговорът се проведе във Варна, където в събота по инициатива на американската дипломация и със съдействието на областния управител, се състоя Трудова борса за украински бежанци с представени в България западни компании.


- Ваше Превъзходителство, да започнем с актуалната международна ситуация и войната в Украйна. Последната седмица станахме свидетели на нови съобщения за зверства и вероятно военни престъпления, нови санкции бяха обявени срещу Русия, какво очакваме да се случи оттук нататък?

- Надявам се, че войната ще спре. Всички се надяваме на това. Но на 45-ия ден (б. р. - в събота) човешките загуби се увеличават. Имаме 11 милиона души вътрешно разселени в Украйна, отделно над 4 милиона бежанци в съседните страни, половината от които са деца, които не са искали това. Виждаме стотици милиони долари в сгради и инфраструктура разрушени в Украйна. Путин сега е решил да се концентрира върху Източните и Южните части на страната. И докато се прегрупират войските му, градовете, които оставят след себе си, са блок по блок милиметър по милиметър изравнени със земята.

- Познатата „руска стратегия“ от последните няколко десетилетия - нападни, разруши, повтори.

- Точно така. Мислехме, че Буча ще е повратният момент, но видяхме след това ракетното нападение срещу гарата в Краматорск. Така, че за съжаление не е ясно, дали Путин ще подходи към дипломатическия изход, но докато не го направи, международната общност ще продължи да се обединява още повече срещу него. Видяхме, че първата резолюция на Общото събрание на ООН, осъждаща войната в Украйна, беше подкрепена от над 140 държави. Русия вече не е член на Съвета по правата на човека на ООН.

- И скоропостижно същият ден руските власти изгониха „Амнести Интернешънъл“ и Хюман Райтс Уоч“ от страната.

- Да. Всички искаме това да спре. Сам видяхте днес емоциите. Най-засегнатите от тази война са невинните.

- Точно към тази тема искам да Ви насоча - бежанската криза. Съществуват ли и на какво ниво се координират общи усилия между българските власти и САЩ, за да се помогне на гражданите на Украйна?

- Разбира се. Всичко започна с все повече и повече телефонни обаждания, които получавах от хора, които ме питаха: „как мога да помогна“, „какво мога да направя“.

Един човек с една инициатива, друг с друга - защо просто не се обединим, тъй като винаги сме по-силни заедно. Така се организирахме всички американски институции, присъстващи в България - посолството на САЩ, Американският университет, Американската търговска камара, Американският колеж и други - свързахме се с българското правителство и решихме, че заедно ще помогнем с регистрацията, настаняването, записването в учебни заведения, като Англо-американското училище и Американския колеж, Американския университет в Благоевград.

Дъщеря ми се прибра от училище онзи ден и ми каза: „Мамо, имам нова съученичка“. Попитах я от къде е детето и тя ми каза: „От Украйна“. Културно-образователният център „Музейко“ отвори вратите си и предложи да помогне безвъзмездно с дневни грижи и занимални за децата и повтаряме този модел на още няколко места.

Инициативата ни във Варна е насочена към осигуряването на работа. Много от украинските бежанци са се надявали бързо да се завърнат у дома, но сега си дават сметка, че няма да стане толкова бързо и имат нужда от работа, за да се издържат. С професионални квалификации или не, с технически умения.

- Каква конкретна помощ или съдействие получавате от българските власти, отделно от областния управител на Варна Благомир Коцев, който се включи в днешната инициатива за организирането на трудова борса за украински бежанци в Двореца на културата и спорта?

- Точно преди да пристигна тук, разговарях по телефона с Калина Константинова (б. р. - вицепремиер по въпросите на ефективното управление). Всичко, което правим, искаме да го правим заедно. Ако имаме например някой от Украйна, който иска да дойде - как да постъпи, с кого да се свърже. Вече имаме обща работна група, с която координираме въпроси като къде се регистрират хората, спрямо местата/градовете, на които се намират.

По въпроса за настаняването на украинските бежанци - получихме предложение от „Еър Би енд Би“ (б. р. - онлайн платформата за резервации в частни домове). Координираме с правителството, с местни неправителствени организации, за да гарантираме, че всичко се прави по най-ефективния и холистичен начин. Държим близка връзка.

- Сред най-големите рискове от бежанската криза е част от хората, бягащи от войната в Украйна, както споменахме в голямата си част жени и деца, да станат жертва на трафиканти на хора, сексуална експлоатация. Какви усилия координирате с българските власти по този въпрос?

- Буквално по този въпрос разговаряхме с вицепремиера Калина Константинова. Тя не само координира въпросите с бежанците, но и отговаря за борбата с трафика на хора. И тя поддържа връзката с Върховния комисариат за бежанците на ООН, УНИЦЕФ, за да се гарантира, че всички сме на една честота по тези въпроси.

- Войната в Украйна, както споменахте, даде нов тласък на международното сътрудничество, макар и по този повод. Как се отразява това на отношенията между САЩ и България, както на двустранно ниво, така и през НАТО? Имам предвид общи батальонни бойни групи за подсилване на Източния фланг на Алианса, необходимостта от сътрудничество в областта на киберсигурността. Какви са перспективите за разширяване на военно сътрудничество, с обявеното решение на Конгреса на САЩ да одобри евентуалната продажба на България на още 8 изтребителя Ф-16?

- Това са няколко въпроса, така че позволете ми да отговоря в различен ред от задаването им. България е приятел, партньор и съюзник. И това съм казвала всеки път през годините. Сега на фона на тази непровокирана война разбираме, че България е много силен съюзник в НАТО и продължаваме да координираме заедно по много въпроси, свързани с общата сигурност.

НАТО реши да разпредели батальони бойни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария. Ние допринасяме за това с подразделението „Страйкър“ (б. р. - пехотна рота с бронирани машини), което беше потвърдено от нашия министър на отбраната (Лойд Остин) по време на визитата му в България, италианци, албанци, британци, също изразиха готовност да се включат. На това ниво е много силно сътрудничеството и се радваме, че сформирането на тази бойна група върви по план.

Що се отнася до развитието на двустранните отношения - ние винаги сме имали различни цели в тях, различни въпроси, по които искаме да разговаряме. В последните години модернизирането на въоръжените сили на България бе основно на дневен ред, като цел, по която работим заедно. Става въпрос за много различни аспекти - изграждането на отбранителен капацитет, подсилване на българските военноморски сили.

По въпроса за изтребителите Ф-16 - забавянето ще е повече от година и малко (б. р. - първата партида от 8 самолета), но продължаваме да работим заедно по въпросите гарантиращи, че България ще е готова (технически) да ги приеме. Чест е за мен да Ви кажа - тази седмица първият български пилот на Ф-16 премина успешно целия курс на квалификация в САЩ. И ще продължим да работим с България за запълване на липсата на общи оперативни способности. Доколкото знам, действащата българска бойна авиация не е интероперативна в рамките на НАТО.

Между сега и пристигането на изтребителите Ф-16 ще продължим да работим с България, за да гарантираме общи оперативни способности. Така че българските военновъздушни сили, наравно със съюзниците си, да могат самостоятелно да защитават небето над България.

- Можем ли да се надяваме, че взетото от Конгреса решение може да ускори доставянето на изтребителите от първата сделка?

- В момента няма заложена нова сделка. Това, което видяхте, е че нашата система е прозрачна. Когато българското правителство ни попита, ние се обърнахме към Конгреса и все още сме в процес на преговори с българските власти какво очакват от нас (б. р. - преговорите започват от максималната цена за пакета оборудване на изтребител и се договаря допълнително)*.

Смятам, че министерството на отбраната, правителството като цяло и президентът са съсредоточени върху модернизирането на въоръжените сили на България. И САЩ като Ваш приятел, партньор и съюзник, ще работим в тясно сътрудничество в тези усилия, както винаги сме го правили и ще го засилим.

- Има една противоречива тема в българския политически и обществен дневен ред, свързана с предоставянето на директна военна помощ от България за Украйна. Каква е позицията на САЩ по този въпрос?

- Това е вътрешнополитическо решение, което България трябва да вземе. Толкова много се изписа и изговори в българските медии че „САЩ искат от България да даде своите МиГ-ове на Украйна“ или „САЩ искат от България да даде своите С-300 на Украйна“. Нищо от това не е вярно. Всяка държава решава сама за себе си какво иска даде.

САЩ благодарят на България за хуманитарните усилия и подкрепа, които оказва на украинците. Разговорите се водят двустранно между българските и украинските власти за всяка необходима допълнителна помощ. И казвам това, защото във време на криза и война трябва да сме единни. И по време на война не можем да даваме оценки, кой с какво помага. Вместо това най-важното нещо е да останем единни.

И в този контекст българското правителство отстоява силно позицията, а българският народ демонстрира единство в желанието за подкрепа за украинците. Видяхме го тук във Варна, където посрещат с отворени обятия тези хора, които са изправени пред тази ужасяваща, непровокирана война.

- С изолирането на Москва от международните финансови и енергийни пазари и обявената от ЕС забрана за внос на руски въглища, въпросът с енергийната зависимост от Русия, особено що се отнася до България, е все по-остро на дневен ред. Президентът на САЩ Джо Байдън се ангажира преди две седмици САЩ да гарантират доставки на природен газ за ЕС, с които да покрият нуждите на държавите членки.

- Напълно сте прав. Путин използва енергетиката като оръжие, за да контролира държави. България знае това, предвид високата u зависимост от Русия, особено в сферата на газа. И се опитва от години да разнообразява енергийните си източници.

Надявам се, когато се видим отново в най-скоро време, да си кажем: „България има необходимите интерконекторни връзки“, за да се чувства независима от руски газ. САЩ отдавна разсъждаваме как можем да помогнем с енергийната криза. И не само отворихме петролните си резерви, но и предложихме 15 милиарда кубически тона газ до края на годината, които ще доставим на ЕС.

Разговаряме и с ОПЕК (б. р. - Организацията на страните производители и износители на петрол) какво можем да направим допълнително заедно. И работим сериозно в тази посока. Другият въпрос, свързан с разнообразяването на енергийните източници, е зелената енергия. Където говорим за напреднали технологии и България вече предприема стъпки в тази посока.

- Последен въпрос: Да приемем, че войната в Украйна свърши сега, има ли според Вас възможност Русия да се завърне на международната сцена като пълноправен играч с Владимир Путин начело?

- Мога ли да Ви задам същия въпрос? Смятате ли че е възможно? Нека Ви разкажа. Аз избрах преди години да уча руски език, защото вярвам че културата, литературата, страната е прекрасна и отдадох цялото си внимание да науча руски.

Това, което виждаме сега, е „Войната на Путин“ и той може да реши веднага да я прекрати и решението е в неговите ръце. Но не вярвам, след всичко което са направили войските му, и доказателствата, които излизат за масови гробове на цивилни граждани и други военни престъпления, които трябва да бъдат съдебно преследвани. Да може (Путин) да бъде приет отново, както преди, е въпрос, на който нямам далновидността да отговоря.

Международната общност ще го държи отговорен като всеки извършил военни престъпления. Но вместо да говорим за това, смятам, че трябва да се съсредоточим върху настоящето и да направим всичко възможно да спрем тази война. И да се надяваме, че Путин че избере дипломатическия изход. Ако не, трябва да останем единни, защото човешкият живот няма цена. Няма значение дали някой е про-Русия или про-Запада, или неутрален.

Политическата гледна точка няма значение. Всеки вижда щетите които той (Путин) нанася на човешко ниво. Отново припомням - половината от 4-те милиона бежанци извън Украйна са деца. Всички виждаме избитите хора, масовите гробове, скорошното нападение срещу гарата (б. р. - в Краматорск). И каквито и да са различията, смятам, че всички сме на едно мнение, че тази война трябва да спре.

Нашият гост
Херо Мустафа е висш дипломат от кариерата, утвърден от Сената на Съединените щати за посланик в България на 26 септември 2019 г. Преди това тя е изпълнявала длъжността заместник-посланик на САЩ в Португалия, където е служила като временно управляващ мисията на САЩ в Лисабон през първите седем месеца от мандата на администрацията на президента Тръмп. Като дипломат от кариерата посланик Мустафа е работила като съветник на вицепрезидента на САЩ в периода от 2009-2011 година по въпросите на Близкия изток и Южна и Централна Азия. Родена е в Ербил, Ирак, в семейство на кюрди. Като дете прекарва две години в бежански лагер в Иран. Семейството ѝ емигрира в САЩ през 1976 г. През 1995 г. завършва висшето си образование в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Магистърска степен получава в школата “Удроу Уилсън” в Принстънския университет.

Уточнение от посолството на САЩ

“България ще получи първата партида от осем изтребители F-16 през 2025 г. Цената за втората партида от осем F-16 Block 70 за България все още не е определена. По закон цената не може да надвишава сумата, за която Министерството на отбраната на САЩ уведомява Конгреса. Като обща практика Министерството на отбраната изисква разрешение за по-висока стойност, отколкото ще бъде действително необходима. Вчера Конгресът разреши 1,673 милиарда долара за втората партида за България, което ще бъде повече от достатъчно за нуждите на България. Според прессъобщението на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността “oписанието и стойността в долари са за най-високото очаквано количество и стойност в долари въз основа на първоначалните изисквания. Действителната цена ще бъде по-ниска в зависимост от окончателните изисквания, оторизирания бюджет и подписаните договори, ако и когато бъдат сключени.”