Поетът Велин Георгиев, роден в 1933 г., беше от хората, озарени да пишат поезия. Неговото ведро присъствие се предаваше заразително на околните. Гледаше на света с леко сърце и по тази причина житейските и политически несгоди, които го връхлетяха по времето на социализма не го пречупиха, а го закалиха.

Поетът Велин Георгиев има издадени 37 книги, пет от които бе посветил на отишлите си от този свят събратя по перо.
В далечните години след култа към личността, той бе обвинен за антинароден и антипартиен автор на национално съвещание, ръководено от самия Тодор Живков. Поводът беше непубликуваното и отхвърлено от печат стихотворение “Чужда кръв”. Тогава поетът живееше в Кюстендил, остана без работа и всички го отминаваха като прокажен. Престанаха да го печатат. Почти две десетилетия Велин Георгиев бе в зоната на здрача. Едва след промените, той получи отново правото си да бъде поет и журналист.

Казваше: „Бях възмезден да ръководя всяка седмица поетичните вечери посветени на поети, писатели, журналисти, да представям книгите им. Какво по-голямо щастие!” Това ставаше в създадения и ръководен от него Национален литературен салон „Старинният файтон”. Там Велин Георгиев организираше всяка седмица творчески вечери в продължение на 23 години. Без никакво възнаграждение. Представил е над 800 творци.

Една от последните си книги написа в памет на жена си Снежана Пейчева, неговата последна любов, най-голяма опора и литературен критик. След нейната смърт му останаха най-близките му приятели, сред които най-често се срещаха с критика Пенчо Чернаев и журналистката Маргарита Петринска в кварталното кафене. Но вече не беше онзи вечно ведър и усмихнат поет, който можеше да срещнете с кучето му на разходка из квартал „Младост”.

Агенция БЛИЦ изказва съболезнованията си на неговите близки и приятели.