За 650 лева продават сабята на Фердинанд в нета в най-големите български и световни сайтове. В обявата се уточнява, че това е парадната офицерска сабя на княза, който, след като обявява независимостта на страната на 22 септември 1908 година, става цар на България.
Сред любопитните експонати е старо огледало пешкирник само за 47,90 лева. То е украсено с две снимки. На 30 лева пък е оценен оригинален бронзов медал от първата му венчавка с княгиня Мария Луиза от 1893 г. Продавач от София иска 100 лева за нож от сервиза на Елеонора, като уточнява, че е посребрен, с дължина от 215 милиметра, производство на фирма Christofle, а на дръжката е изографисан гербът на царицата. Сватбената им снимка е била отпечатана и на цветна литография с размери 51/38 сантиметра и днес й търсят 50 лева. Дузина ордени и медали с образа на Фердинанд пълнят аукционите. Най-скъпият - 950 лева, е настолен от заклеването на царя в Конституцията. Веднага след него са два медала с корона за заслуга. Сребърен офицерски кръст на Фердинанд, връчен за 10 години отлична служба, в превъзходно състояние с оригинална лента се търгува за 110 лева.

Елитарна сбирка от най-високите степени на ордени, раздавани от Княжество и Царство България, се разигра на търг в един от виенските хотели. Редки, уникални и с голяма историческа стойност за страната ордени и медали се предлагат на минимална цена от близо 250 хил. евро. Сред отличията от Третото българско царство, които по право принадлежат на държавата, има и емисии, липсващи в българските музейни сбирки. 
Аукцион на балканска колекция се организира от швейцарска фирма,
 
а България е представена с впечатляваща бройка - 56 държавни отличия 

Пред нас е само Румъния със 107, руските са 26, при това последните не са на равнището на нашите, категорични са фалеристите. Според тях пуснатите за продажба български ордени вероятно са същите, които бяха изтъргувани през 1998 г. на лондонския аукцион “Сотбис”. Тогава наследниците на цар Фердинанд предложиха за продан колекцията му от ценни държавни отличия. Сред уникатите, за които ще се наддава в австрийската столица, има дори неописани в специализираните книги за българските ордени, а познавачите определят седем-осем от тях за много ценни.



Най-скъпият експонат сред продаваните не само като цена, но и като културно-историческа реликва е Голямото огърлие на ордена “Св. св. равноапостоли Кирил и Методий”. То се предложи с начална сума за наддаване 30 хил. евро. Голямото огърлие, появило се на аукцион в Германия през 2011 г. с начална цена 15 хил. евро, беше продадено за 65 хил. евро, припомнят фалеристите. 

На търга присъства и

звездата на Великия кръст на ордена “Св. св. равноапостоли Кирил и Методий”, 

която се разпознава сред фотосите в книгата на Димитрий Романов “Ордени, медали и историята на Царство България”, издадена през 1982 г. в Дания. В нея правнукът на великия княз Николай, брат на царя освободител Александър II, описва колекцията на царската фамилия. Някои от специалистите ни по фалеристика дори се съмняват, че и част от румънските, сръбските и албанските експонати в търга също са кичели гърдите на цар Фердинанд. С тях той е бил награждаван като държавен глава, а в замяна е връчвал уникални ордени на България. 

Сред най-ценните експонати от царската колекция е и Голямото огърлие на ордена “Свети Александър”, принадлежало на цар Фердинанд и Борис III. 
“В този аукцион се предлагат най-високите отличия, които България е имала и като княжество, и като царство. Колекцията ни от ордени е доста богата, но емисиите, които се продават, представляват сериозен интерес и за нас.



Притежаваме княжеската емисия на Голямото огърлие на княз Александър I, а на аукциона ще се разиграва царската. Сред най-ценните екземпляри са и емисиите с диаманти - на Великия кръст на ордена “Св. Александър”. Орденът за военна заслуга също е доста рядка и ценна емисия”. 
“НИМ притежава Малко огърлие на ордена “Св. св. равноапостоли Кирил и Методий”, но в колекцията ни липсва голямото. Прави впечатление, че началната цена на Малкото огърлие на този аукцион е 5 хил. евро, а нашите колекционери го предлагат за 9 хил. евро. Великият кръст и звездата на същия орден пък ни бяха предложени от колекционер за 60 хил. лв. Накрая той се съгласи да смъкне цената и на 40 хил. лв., но за съжаление не можахме да го купим”. За сравнение, на аукциона той се предлага с начална цена от 15 хил. евро.
Излезлите от употреба през 1991 г. наградни знаци са били предложени за претопяване под предлог, че в Монетния двор няма място за тях. Сред държавните отличия, продадени на цената на съответния килограм метал, е знакът
 
“Летец космонавт на НРБ”, от който са произведени точно пет екземпляра - от 14-каратово злато 

№1 и №2 са връчени на Георги Иванов и Александър Александров, а трите излишни са били предадени за съхраняване в Монетния двор. В същото време колекционерите са готови да броят за екземпляр суми, изстрелващи се от 15 хил. евро нагоре. Тогава музейни работници и организации на колекционери се опитват да спасят от продажба навън ордените, предназначени за претопяване. Директорите на музеите молят да получат безвъзмездно за съхраняване поне по един от ценните ордени и медали, които не притежават. Въпреки това не успяват да съхранят културно-историческото наследство. Много скоро подозренията им се оправдават - “претопените” медали се появяват на черния пазар.

…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​…​​​​​​​… 

При смърт на наградените най-високите отличия се връщали в царската канцелария

Дали под царски ордени се има предвид ордени, притежание на цар Фердинанд I и цар Борис III, или ордени, раздавани по времето на Царство България. 
Като изключим три от ордените, а именно Голямото огърлие и Великият кръст на ордена “Св. св. равноапостоли Кирил и Методий” и Огърлието на ордена “Св. Александър”, каквито степени, съгласно статутите на двата ордена, са притежавали цар Фердинанд I и цар Борис III, останалите ордени са присъждани в немалки количества и не могат да се свържат с тях персонално. 
Споменатите по-горе три ордена, а именно Голямото огърлие и Великият кръст на ордена “Св. св. равноапостоли Кирил и Методий” и Огърлието на ордена “Св. Александър”, не могат със сигурност да се обявят за принадлежали на българските владетели, тъй като Огърлието на ордена “Св. Александър” е раздаден на над 25 души, а орденът “Св. св. равноапостоли Кирил и Методий” на 6 българи и 52 чужденци. Ордените са притежание на наградените лица. В статута на всеки един от тях е казано, че при получаване на по-висока степен или при смърт на лицето орденът се връща в Канцеларията на ордените и това, с малки изключения, не се е спазвало.