Откритото, но не формализирано участие на НАТО във войната в Украйна, подкрепяйки Киев по всевъзможни начини – оръжия, разузнавателни данни, инструктори, стратези, медийни и обществени кампании по същество представлява ходене по много тънка линия.

САЩ хем участват активно, хем се колебаят докъде могат да стигнат, без да провокират Русия да използва ядрено оръжие. 

Американските военни не са предоставили на украинската армия оръжия с далечен обсег, именно за да избегнат подобно апокалиптично развитие. Войната в Украйна е особена война. САЩ крепят Украйна, но когато на моменти напрежението ескалира, дават лекичко назад.

Вашингтон поддържа определен интензитет, който изглежда изтощителен за Русия – разход на хора, оръжие и обезсилване на руската държавност отвътре. В удължаването на тази война САЩ виждат отслабването на политическата доктрина на Путин. Затова те ръководят Зеленски по тяхната схема, а не според най-късия път за приключване на войната.

Русия, от своя страна, води войната по-скоро като ултиматум към САЩ за разрешаването на статута на Украйна, отколкото като класическа война. 

Западните медии изписаха много неща за несъстоятелността на руснаците, но трябва да отбележим, че дори неподготвеният човек би се досетил, че когато си оставил електроснабдяването, горивата, железниците, пътищата, комуникациите, медиите да ги има, да са действащи, значи не следваш правилата на войната.

Въпросът е ЗАЩО. Путин изчаква ултиматумът да произведе възможност за решение. Или по същия начин като американците има малко по-други цели от бързото приключване на войната. Той самият заяви, че спира с масираните ракетни удари, защото целта му не е да „унищожава Украйна“. 

С инвазията си Путин разтури всички ангажименти на Украйна към западния фактор за военни бази на Черно море, и въобще извади Украйна от тихата милитаризация, която се случваше.

След майдана срещу Янукович САЩ започнаха да усвояват Украйна през инсталиране на марионетна власт – целта беше да се отнеме доминиращият контрол на Русия над Черно море, Украйна да отхвърли присъствието на Русия в Севастопол, а в Крим да започне изграждане на военна база на НАТО.

След неочакваното анексиране на Крим от РФ, Украйна започна изграждане на военни бази в Азовско и Черно море (в Очаков и Бердянск, на запад и на изток от Крим), сключиха се споразумения със западни държави за сътрудничество в областта на отбраната, и започна подготовка на украинската армия за военни действия.

Искам да припомня едно име, което илюстрира нагледно технологията за преврат - Арсений Яценюк, който беше премиер на Украйна за около две години след революцията (от 2014 до 2016 г.). Преди това беше и министър на икономиката, и лидираше партия със заглавие, което звучи много познато, „Фронт на промените“. 

От време навреме Яценюк ходеше на работа с метро и влизаше в закусвални, тъй като беше подготвен от американския пиар експерт Джо Голдбърг, известен с програмата на Обама „разходки сред хората“ и хапване на хамбургери в заведения за бързо хранене.

Същият филм гледахме у нас съвсем наскоро. Имам предвид широко отразяваните разходки по улиците на София на Кирил Петков. Сега се сещам и за още един детайл: понеже за Яценюк борбата с корупцията беше основен приоритет, той назначи за министри някои чужденци – литовец, грузинец и други подобни.

Прекъснете ме, ако не е вярно, но аз си спомням как Кирил Петков предложи да ни докара хора от чужбина за важните позиции в държавата, за да гарантира някаква тяхна чуждоземна експертиза и преди всичко илюзорна независимост.

Всъщност целта на подобен ход е да се поставят още по-управляеми лица, но в друг аспект. Това са хора с навигация отвън, без пъпна връв в страната приемник, и напълно свободни за по-радикални действия, тъй като нямат емоции към нацията, след като си свършат работата, напускат държавата.

Припомням ви за злополучният Яценюк, за да ви обърна внимание, че схемите са едни и същи. Площадни революции, парламентарни кризи, унищожаване на силните партии чрез обвинения в корупция, чрез обединен „демократичен“ обръч срещу тях, чрез методите на демонизиране, остракиране и раздробяване. 

Следва инсталиране на управляеми кукли, които често се подменят, за да се замаже отговорността, когато има драстични решения. Следва разграждане на държавността, за да се изтрие инстинктът за национално съхранение. 

Следва вземане под контрол на службите за сигурност и подготовка на властовия ресурс за извънгабаритни решения и действия. За медийното обезпечаване на тази технология дори няма да споменавам, защото е ясно, че медиите подготвят, съпортват и дори са основно оръжие в разтурянето на политическия ред.

Те са в пълна симбиоза с площадния натиск и отчасти дори го произвеждат и затвърждават, отразявайки го.

Още с анексията на Крим, и особено с началото на военните действия в Украйна, в плановете на САЩ и НАТО за Черноморския регион възникнаха корекции. България вече става изключително важна територия, като компенсаторен вариант за военна инфраструктура в Черно море, заедно с Румъния.

Планира се изграждане на военна база край Варна, която ще е близо до базата „Михаил Когълничану“ в района на Констанца, водите са дълбоки, а Добруджа е с равнинен релеф, удобна за летища.

Когато се изгражда военна инфраструктура, тя винаги се свързва вътрешно, планират се връзки между летища, пътища, пристанища. България също така граничи сухопътно с Гърция и Турция.

Така че не можем и няма да останем встрани от общата мрежа. Това обяснява парламентарните кризи, опитът за разграждане на системните партии, въвеждането на машините и на ПП като бухалка, прилагането на целия този сценарий за принудено поведение на партийните субекти.

ПП не се случиха, защото са много харизматични, както те си мислят. Поради грешките на Кирил Петков обаче проектното трасе леко се промени, ПП в този момент ще имат поддържаща роля за шантажиране на ГЕРБ. 

Ако ГЕРБ започнат много да мислят и да се усукват, идват отново ПП. Бих казала, много успешен сценарий за въвеждане на контрол. За съжаление. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук