Всеки народ си има национален девиз, който го обединява в трудни времена, но и като огледало отразява славната му история или пък ценностите, които изповядва.

Хан Кубрат

Мнозинството българи днес свързват националния символ на парламентаризма и държавността „Съединението прави силата” с легендата за хан Кубрат. В нея той показва на синовете си, че една пръчка лесно се чупи, но събрани в сноп притежават огромна сила. С това създателят на Стара велика България искал да покаже на синовете си, че след смъртта му, ако не се разделят, никой нямало да ги победи, съобщава "Телеграф".

Макар асоциацията на преданието с националния ни девиз да е точна, у нас той идва от Белгия след Освобождението от турско робство. Тогава Търновската конституция се изработва по модела на белгийската. Влиянието идва и по линия на паричните знаци. Върху първите пробни монети, отсечени през 1880 г., е изобразен българският герб (наподобяващ белгийския) с буквален превод на белгийския девиз „Съединението прави силата“ (L'Union fait la force).

Дизайнът на лентата отдолу е добавен по предложение на депутата от Либералната партия Стефан Стамболов, който искал да се помести и на герба. Идея, която се осъществява малко по-късно. Съединисткият девиз е поставен на главната фасада на сградата на Народното събрание след построяването й през 80-те години на XIX век.

Нидерландия

В самата Белгия мотото идва от Нидерландия след революцията от 1830 г. Тогава фламандците и валонците от южните провинции на Нидерландия се отцепват и образуват Кралство Белгия. Така на белгийците им се наложило да приложат призива на дело и да преодолеят културните си и езикови различия, които продължават и до днес.

Вдъхновяващата фраза обаче е доста по-стара. Най-ранното й документирано записване се среща при Омир като „сила в единството“. По-късно подобен смисъл откриваме в латинската сентенция: „Малките работи се създават със съгласие, а големите пропадат от несъгласие“ (Сoncordia parvae res crescunt, discordia maximae dilabuntur).

Тази мъдрост дължим на римския историк и писател Салустий, живял през I век пр.Хр. Неговата крилата фраза получава различни перифрази като например: „Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието“, както и „Със съгласие малките работи стават големи, а без съгласие големите работи стават малки“.

Днес „Съединението прави силата“ е мото на квартала на Ню Йорк – Бруклин, на едно графство в Югозападен Уелс. А като разположение гербът на Хаити напомня българския. Под герба на Грузия също блести този девиз, гласящ „В единството е силата“.

Долари

Мотото на САЩ “Вярваме в Бог“ (“Уповаваме се на Бог“- In God We Trust) e популярно покрай доларите и холивудските филми в цял свят. Историята му датира от 1861 г., когато преподобният М.Р. Уоткинсън пише до правителството, че трябва да има препратка към Господ върху националната валута. От 1864 г.

"Вярваме в Бог" вече присъства на различни монети. Президентът Дуайт Айзенхауер през 1956 година подписва закон, според който In God We Trust става национален девиз на САЩ. Това е и времето на Студената война, когато Щатите се изправят пред Съветския съюз – ревностен защитник на атеизма и гонещ духовници от всички деноминации - католици, протестанти и православни.

Атеисти

Прелюбопитен факт е, че щатски атеисти в наши дни безуспешно искат премахване на словосъчетанието от доларите. Според тях фразата нарушава свободата на словото и вероизповеданията и противоречи на първата поправка на Конституцията на САЩ, която постановява, че Конгресът няма да подкрепя никоя религия.

През ноември 2010 г. Барак Обама на едно посещение в Индонезия цитира едно друго старо национално мото – "От многото единствен" (E pluribus Unum ), намиращо се на националния печат на Съединените щати. Тези думи са изречени от Цицерон в речта му „За достойнствата“. Девизът се състои от 13 букви – толкова, колкото са били щатите, основали САЩ.

Съвременната трактовка на девиза означава единство на нацията, населяваща различни щати и съставена от много националности. E pluribus unum се изобразява и на монетите на страната, като за първи път този девиз се появява през 1795 г. на златна 5-доларова монета, а до 1956 г. е изписван и върху американските банкноти.

Фраза

Чехите пък ратуват на фразата “Истината побеждава". Те си я избират, докато търсят своята идентичност след разпада на Австро-Унгария след Първата световна война. Думите принадлежат на теолога и философ Ян Хус, който е изгорен на клада през 1415 г.

Девизът на Франция "Свобода, равенство, братство" е може би най-популярният в света. Той е изречен за първи път през 1790 г. от една от видните фигури на Френската революция Максимилиан Робеспиер. След неговата публична екзекуция на 28 юли 1794 въздействащото словосъчетание е подето от Наполеон, но той решава да го промени с цел да вкара повече обществен ред: "Свобода, обществен ред". При окупацията по времето на Втората световна война режимът на Виши издига като обществена мантра "Работа, семейство и татковина".

Чилийците изковават своя девиз по време на войната за независимост от Испания, а той гласи „С разум или със сила". Това е перифраза на римската поговорка "Със съвет или с меч". Филипините пък са единствената страна в света с екологично мото: „За Бог, за хората, за природата и за страната“.

Гърците още си тачат „Свобода или смърт“

Непримиримите гърци още си тачат „Свобода или смърт“, чиито девет срички (Ε-λευ-θε-ρί-α ή Θά-να-τος) са кодирани в деветте цветови ивици на знамето им. Революционният девиз е използван в националноосвободителните борби на Балканите, в това число и в България. Счита се, че първоначалният му вариант е на Патрик Хенри от 23 март 1775 г., произнесен във Вирджиния по време на Американската война за независимост. Той гласи: „Дайте ми свобода или ми дайте смърт!“

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук