Навършиха се 33 години, откакто Петя Дубарова се пресели в по-добрия свят

На този ден Петя Дубарова заради един глупав инцидент решава да си отиде от света. На 17 години младата поетеса се чувства отчаяна, разочарована и изплашена и решава да сложи край на живота си. След смъртта си тя оставя много въпроси. И бележка с текст: “Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща ТАЙНА”.

Ученичката от престижната езикова гимназия в Бургас прописва стихове от малка. Тя е невероятно талантлива, поривите на мисълта й са недостижими за мнозина, а стиховете й вълнуват и утвърдени поети от онова време. Независимо от ранната слава, която я определя като “най-младата сред големите творци на България”, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров “Трампа“.

Поезията на Петя е белязана от желанието й за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивността й се случват в чудесен унисон със зрелостта. Начинът, по който тя възприема реалността, я отличава така силно от всички наши поети, защото от нейните стихове искрят, дори светят с великолепен пламък чистотата и истината.

Единствената й стихосбирка “Аз и морето“ е издадена посмъртно през 1980 година, а няколко години по-късно от печат излиза и книгата “Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото й творчество, писма и личният й дневник.

Дали завистта, дали глупостта на учители и ученици в гимназията подтикват Петя към дълбока депресия с фатален изход. Причината за това е нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена кръстачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. Заради инцидента й намаляват поведението и я вкарват в дълбока емоционална дупка.

На 3 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. Майка й я намира вече изпаднала в кома, а сутринта на 4 декември младият талант издъхва в болницата.

Но стиховете на Петя Дубарова остават живи и вълнуващи в този свят. Те помагат, утешават, вдъхновяват хората, които имат сърце и очи за света на поезията. А за света на Петя сетивата трябва да работят още по-силно.

Въпреки че няма информация за официално възпоменание по повод тъжната годишнина, оставяме стиховете на Петя да ни напомнят за нея:

Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.

Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих - трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.

Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след можа живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен. (от “Там някъде”...)