Нарочената за гилотиниране Специализирана прокуратура бе избрана за лидер с 4-годишен мандат на Постоянната конференция на прокурорите от 12 европейски държави, работещи по дела за организирана престъпност. При това с явно гласуване - очи в очи, и онлайн - без предварителни срещи и разговори.

Ще каже човек, че спецпрокурорите  в Европа и България живеят и работят в паралелни светове.

Абсурдно е да се предположи, че ръководителите на италианската Антимафия, на спецпрокуратурите в Унгария, Австрия и още 8 балкански държави, не знаят за начертаната още преди 9 месеца от политици съдба на колегите им в България. И че са гласували за лидерството на българската спецпрокуратура в организацията за 4 години, ей така – както решават да отидат на театър, например.

Очевидно е, че в случая става дума за твърда институционална подкрепа, за доверие, за полза и желание за бъдеща съвместна работа срещу международните организирани престъпни банди.

Едва ли е съвпадение и че 9 от спецпрокуратурите-участнички в Постоянната конференция са от Балкански страни, повечето потенциални кандидати за влизане в Европейския съюз. Нали общите цели, единодействието и преките професионални контакти с надеждни партньори (и в сферата на правосъдието), градят основата за бъдещото разширение на съюза.

Каквито и други тълкувания да се правят, факт е, че европейски спецпрокурори от 12 държави зададоха въпрос за размисъл на бъдещите политически управници в България. 

По нашенски той звучи като щатния въпрос на катаджията: „И кво праим сега?“.