Писателят Димитър Недков заяви в студиото на предаването "Денят ON AIR", че случващото се в момента в страната, след бруталната агресия срещу 18-годишно момиче в Стара Загора, е жестока метафора на цялостното състояние на обществото и все по-нарастващата агресивност сред младото поколение.

"Напълно закономерна обществена реакция. И то в момент, в който ни убеждаваха, че всичко, което ни се случва, поднесено от политиците, е в името на справедливост и съдебна реформа. В романите си опитвам да избягвам случки на ужасите, които обаче са най-продаваеми. Нещо става с този свят, с това човечество", каза писателят.

По думите му от 20-ина години България е обладана от "контракултурата Борисов", която предопределя произхода на властта - "живот в махалата и управление по модела на онзи тип сюжети, в които се употребяват наименования с думата "ностра".

"Бих нарекъл политическия сезон пролят/лято 2023 "сезона на метафорите" и бих го обобщил "пренареждане на жълтите павета". След преходното ритуално самоубийство на левицата, след девалвацията на либералните ценности, след болшевизирането на десницата и след възкръсването на Държавна сигурност, политическият разказ и парламентът заприличва на политически театър в жанра на сатирата", посочи още Недков пред Bulgaria ON AIR. 

Гостът добави, че в тълковния речник въвеждаме новоговор с "некоалиция". Казват, че е в името на нещо, което дори не могат да формулират. Никъде не сме видели какви конституционни промени предстоят, поясни Недков.

Един пилон не можем да забием вече, без да се изпокараме и да се хванем гуша за гуша, изтъкна писателят. 

"Няма да се изненадам, ако и политиците посегнат към макетното ножче вече. Сами пренаписваме биографията и историята си. Историята е безпощадна към сводниците, които понякога дори в качеството си на евродокладчици я въргалят в доста нечистоплътните чаршафи на актуалната за деня политическа конюнктура. В случая с Македония нещата са ясни - българите не сме за тази работа, да остстояваме интересите си в този аспект", подчерта Недков.

Той коментира по следния начин една от горещите теми в последните седмици - промяна на датата на националния ни празник:

"Националният празник на почти всяка държава произтича от много стария девиз: Да живееш, значи да се бориш, робът се бори за свобода, а свободният - за съвършенство. Това е изписано като епитафия на гроба на Яне Сандански. Националният празник означава отстояването на свобода. Не искам да влизам в спора каква война е била Руско-турската.

3 март и възстановяването на българската държавност не е заслуга само на руската имперска политика. "Върви, народе възродени" е уникален български антропологичен феномен на занимаващите се с бъдещето на нацията. На 24 май в "Под игото" на Иван Вазов са събрани на едно място всички антагонично настроени персонажи, въпреки че не могат да се траят. Опасно е да се противопоставят тези празници. Ако не сме свободни, за каква духовност ще говорим?"

Недков е на мнение, че в словесния конфликт между Борисов и Радев егоцентризмът надделява, а това води до разделение. 

"Президентът ще има проблеми със своята политическа състоятелност, докато не даде отговор на въпроса "Кой му наложи промотирането на "Продължаваме промяната", което обезличи и обезсмисли протестите през 2020 г. Промотирането на политически проекти не е негово конституционно задължение. България спешно се нуждае от много сериозен антропологичен анализ, който да отговори доколко българите сме съумели да запазим нещо от собствената си културна идентичност по време на всички тези преходи", коментира писателят.