Купувачите на имоти в момента са добре запознати с условията на пазара и провеждат по-малко огледи на място преди да пристъпят към покупка, разказаха брокери, пише Труд. 

Те оглеждат внимателно наличните оферти в интернет и правят реални огледи само на имотите, които са привлекли вниманието им и отговарят на изискванията им. Затова, след като направят оглед ,по-бързо стигат до реализиране на сделка. По-голямо внимание сред купувачите привличат новите оферти на пазара.

Миграцията, повлияна от пандемията, раздвижи пазара на жилища в големите градове. Част от хората, както работещите, така и учащите, се върнаха по родните си места. Най-забележителен, според данните на НСИ, е прирастът на населението във Варна в резултат на миграцията.

Той нараства от 339 души през 2019 г., до 2950 през 2020 г., или със 770% повече хора са се преместили да живеят в града. В Бургас разликата също е значителна - от 851 през 2019 г., до 3193, което прави ръст от 275%. Движението на хора във вътрешността на страната води до ръст на сделките с имоти.

Прави впечатление, че в столицата този показател е отрицателен. Населението на столицата леко намалява на фона на ръст на жителите на София област. Това обаче вероятно се дължи по-скоро на смяна на адресната регистрация, а не реална промяна в местожителството.

“Рестрикциите в придвижването, наложени по време на първия локдаун, накараха немалко хора да сменят настоящия си адрес, за да могат да пътуват до други населени места или да се приберат в родния си град за празниците”, коментират брокери на имоти.

Реално София продължава да привлича най-много хора заради по-големите възможности за намиране на работа и по-високите заплати. Тъй като пазарът в София е най-активен, покупката на имот в столицата с цел инвестиция също е най-доброто решение за хората с налични средства.

Съществен фактор за развитието на пазара в краткосрочен и средносрочен план е поведението на продавачите. За да продължи динамиката на пазара, е важно собствениците да проявяват повече активност и да се възползват от сегашната ситуация, коментира брокерът Гергана Тенекеджиева.

Данните показват, че 64% от сделките са сключени без корекция в офертата, при 58 на сто година по-рано. По-видима е разликата при големите отстъпки - между 10 000 и 20 000 евро. Техният дял намалява от 7% на едва 2% през 2021 г.

“От макроикономическа гледна точка няма предпоставки за забавяне на пазара на жилищни имоти, а напротив”, каза Гергана Тенекеджиева.

През 2021 г.

Наемите в столицата се възстановяват

Има 30% ръст на сделките

Стресът от пандемията подейства “отрезвяващо” на част от собствениците.

Пазарът на наеми на жилища бързо се възстановява след пандемията. От началото на годината сключените сделки в София отбелязват ръст с почти 30% спрямо същия период на 2020 г., когато реално започна първият локдаун и бе обявено извънредното положение.

Столичните квартали с най-много сделки сега са Център, “Манастирски ливади”, “Кръстова вада”, “Лозенец”, “Младост”, “Гео Милев” и “Редута”.

Пандемията оказа голямо влияние на пазара на наеми. След няколко години сериозен натиск, вследствие на намаляващите лихви по кредитите, началото на пандемията блокира пазара на наеми на жилища. Активността миналата година беше силно ограничена, особено в средния и ниския ценови клас, чиито клиенти сериозно пострадаха от кризата.

През 2021 обаче най-засегнатият сегмент от жилищния пазар показва признаци на възстановяване и сключените договори бързо нарастват.

Спадът при размера на наемите обаче все още е факт. На места той достига 20% спрямо времето преди пандемията, в резултат от увеличеното предлагане на фона на все още по-слабото търсене.

“Стресът от пандемията подейства “отрезвяващо” на част от собствениците по отношение на наемите. Вече има по-голяма близост в очакванията на двете страни, но затварянето на ножицата отнема време.

На практика, възстановяването на пазара се случва на по-близки до пазарните наеми. Това, заедно с поетапното раздвижване на икономическия живот, вероятно ще бъде стимул за все повече хора да потърсят жилище под наем”, казва брокерът Гергана Тенекеджиева.