Нери Терзиева разтърси стотици със спомена си за първия ден на Голямата екскурзия, когато хиляди наши сънародници бяха прокудени в Турция по време на Възродителния процес. Всеки ред от краткия разказ на Нери е пропит с горчива болка.
Ето какво написа тя за онзи кошмарен 29 май 1989 година.
 
„29 май. Довечера в осем Тодор Живков ще каже, че можем да си ходим - границата от българска страна е отворена. Утре в осем заранта ще съм игла в купа сено на площада в Асеновград. Ще търся роднините си, за да им кажа да не тръгват. Няма да намеря никого. Ще съм стегната в човешкото менгеме часове до мръкване и ще плача от безсилие. Надвечер ще кажат, че спестените в ДСК пари са свършили и хората ще се разотидат. Когато се дотътря през хилядите тела до улица "Родолюбие" (!) в моята махала, москвичите ще са потеглили на юг - с по един денк багаж, без пари. Ключовете от ослепелите къщи ще са оставени у баба Златка, българката-приятел завинаги. Всички ще са си прибрали по шепичка глинена пръст от родния Баделем - за спомен вечен.

После отличниците на режима ще вземат къщите на цената на спанака. После... Боли и свършвам.
Ще минат - до днес - 27 години. И никой няма да е наказан.”