Нешка Робева на 75: Хората ми приписват черти, които не притежавам
Не съм толкова силен и устойчив човек, както мнозина си мислят, казва легендарната треньорка
Днес легендарната треньорка по художествена гимнастика живее в самота. Всъщност не е точно така. Тя се грижи за своите четириноги любимци, много от които спасява. Превърнала е вилата си в Трудовец в миниприют за бездомни кучета, на които търси и намира осиновители. Разбира се, това съвсем не означава, че стои далече от проблемите на спорта, на който е посветила цял един живот
- Вие сте зодия Близнаци, нали?
- Да, винаги се чудя коя всъщност съм аз. Близнаците са раздвоени личности. Много хора се изненадват, че съм човек, който е канализирал нещата си. Аз непрекъснато се боря със себе си, но се старая да дам път на по-добрия близнак у мен...
- Макар да сте изключително популярен човек, има ли нещо, което не знаем за Нешка Робева?
- О, хората не знаят много за мен. Всеки човек си има личен живот. Държа някои неща да останат само мои. Те не интересуват другите. В това отношение съм малко демодирана. Винаги съм смятала, че не трябва да товаря другите с проблемите си. И освен това, според мен има неща, които не се изнасят пред публика.
- А можете ли да кажете пред публика кое ви прави щастлива?
- Вярно е, че сега всичко е много тъжно, но когато тръгна да пътувам, самата природа ме прави щастлива, хората също. Макар че понякога тъкмо те ме натъжават. Оценявам успехите, когато ги имам, но всъщност аз умея да се радвам на малките неща Много дреболии според другите мен могат да направят щастлива.
- Ако трябва да характеризирате себе си, кое би било най-типичното?
- Трудно ми е да правя характеристика сама на себе си. Истината е, че непрекъснато се боря с някой свой недостатък. Хората са склонни да ми приписват черти, които не притежавам. Не съм толкова силен и устойчив човек, както мнозина си мислят. Но след като обществото си е изградило един образ за теб, то те задължава да “влезеш” в него. Напоследък като че ли започвам да живея някакъв чужд живот.
Най-лошото е, че никога не мога да направя това, което искам. Длъжна съм да се съобразявам с това, което другите очакват от мен. Става едно раздвоение.
Иска ми се да остана сама със себе си и мислите си. Да живея своя живот...
Все се заричам, че ще се затворя, ще отхвърля всякакви обществени ангажименти и ще върша само онова, което ми доставя изключително удоволствие. Ще си оставя повече време за книгите и приятелите, ще слушам музика и ще ходя на театър, но... идват хора, търсят ме и аз не мога да откажа.
- Кои женски изкушения не са ви чужди?
- Нищо не ми е чуждо, само дето нямам време за тях. Жената наистина трябва да бъде жена, да краси света. Но българката в момента е в трудна ситуация. За себе си мога да призная, че нямам търпение да ходя на маникюристка, на козметичка. Не обичам да се занимават с косата ми. Ходя на фризьор само в краен случай, когато съм в абсолютно лош вид. Жената, при която си правя прическа, се шегува, че ако разчита на такива като мене, трябва да умре от глад... В същото време ми харесва, когато една жена се поддържа, има хубав външен вид. Възхищавам се на такива хора и смятам, че така трябва да бъде.
- Нека поговорим още малко за чисто женските неща. Какъв е вашият стил на обличане?
- Обичам свободната дреха. Като млада носех съвсем друг тип облекло. Спомням си, че бившият ми съпруг казваше: “Каква е тази дреха, в която можеш да влезеш и ти, и Марги Рангелова”... Тя, Бог да я прости, беше доста едра жена.
Но обичам да бъда свободна в движенията си
Харесвам пастелните тонове и все търся това сиво, дето леля Ванга винаги ми казваше да нося. Затова пък обичам ярките цветове на природата...
- Като я споменахте, нека на финала ви върна назад във времето. Когато леля Ванга беше на смъртния си одър, вестниците писаха, че шепнела: “Нешка да дойде”. Какво искаше да ви каже?
- Заминавах за Щатите и преди да тръгна, я видях, вече беше много болна. За пръв път каза, че не е добре и си отива, защото имала раци из цялото тяло. Бях много шокирана, защото тя никога не се оплакваше пред нас. Всички виждахме, че страда, но леля Ванга държеше страданието скрито в себе си. И всички вярвахме, че ще се оправи. За съжаление, когато се върнах от Атланта, тя вече беше в болницата.
Зарадва се, че съм отишла, но почти не можеше да говори или по-точно, нищо не й се разбираше. И досега мисля за нея като за жив човек. Просто тя беше от друго измерение. За нея не можеше да се говори с обикновени човешки понятия. Ванга беше наистина дух и ако имаше повече хора като нея, нещата в България биха били различни. Тя се измъчваше искрено за това, което става.
Казваше, че сме извършили нещо много лошо и затова ще страдаме. А всички знаем какво сме извършили - престъпление към това, което ни е дадено от Бога - към природата и хората. Всеки народ има нужда от истински водачи, а тях ги няма. Народът ни отива натам, накъдето го поведат. Това са все нейни мисли...
Нешка Робева е родена на 26 май 1946 г. в Русе. Завършва хореографско училище, а после НСА. Започва кариерата си като състезателка по художествена гимнастика, а след това продължава пътя си в залата, но като треньор.
Освен със създаването на цяла плеяда от златни момичета, работи и като хореограф, създавайки редица танцови спектакли със своята трупа. Тези спектакли се характеризират най-вече с популяризацията на традиционния български фолклор, пречупен през оригиналния поглед на Нешка Робева.
Голяма част от тези представления добиха широка популярност и извън пределите на България. За изключителни постижения в работата си тя е носител на няколко държавни отличия, както и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт.
Нешка Робева винаги е заставала с категорична позиция и в политическия живот на страната, с което много пъти си е навличала гнева на редица популярни личности и държавници.
Валентина ИВАНОВА
Последвайте ни
0 Коментара: