Да дойде да те иска като булка избраникът заедно с вътрешния министър и с цял еврокомисар - това е преживяла Антония Никова. Кумове на нея и на съпруга ѝ Тихомир са Цветан Цветанов и Кристалина Георгиева. Как се стига обаче до звездната сватба през 2012-а, която сродява семейство Никови с дясната ръка на Бойко Борисов и със зам.-председателя на Европейската комисия?
Тихомир работи от 2005 г. като пожарникар. Той е в Главната дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” и като такъв през 2010 г. заминава на 15-дневна мисия в Русия. Три екипа български огнеборци гасят горските пожари около Москва, а Тихомир е начело на единия, пише "24 часа". 

След завръщането им тогавашният вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов осигурява на всички почивка на морето, за да се възстановят след продължителната и тежка мисия. Тихомир отива с приятелката си Антония, която е графичен дизайнер. Месец след края на мисията пък у нас пристига Кристалина Георгиева, която се среща със смелите момчета в ролята си на еврокомисар по бедствията. Огнеборците я запознават с това къде са участвали, какво са гасили и как са взаимодействали с институциите. Когато Тихомир става да отчете работата на своя екип, колегите му добронамерено го избъзикват: “Той беше с приятелката си на морето, сега да направят и сватба.” Георгиева и Цветанов реагират спонтанно: “Ами хайде, като вдигаш сватба, да вземеш нас за кумове.” “Това, което те направиха, беше израз на признателност към цялата група и въобще към пожарникарите като професия. Просто аз бях късметлията да стане шегата, че съм бил с приятелката си на море”, не се главозамайва Тихомир.

На следващата година той предлага брак на Антония. Още преди да са планирали сватбата, съдбата ги среща отново с Цветанов и Георгиева - този път при наводненията в с. Бисер през февруари 2012 г. Тогава двамата го виждат в щаба, познават го и го питат: “Какво стана, ожени ли се?”. Той казва на шега: “Как да се оженя, като вие обещахте да ми кумувате...” А те: “Ще ти кумуваме, разбира се.” Преди сватбата приятели казали на бъдещото семейство: “Кумовете може би ще дойдат само за половин час.” Цветанов и Георгиева обаче участвали активно по цялата верига традиции - още от сутринта при вземането на булката, през ритуалния дом до края на купона. Веселили се с младите и близките им до след полунощ. Даже на тръгване Георгиева се върнала от вратата и казала: “Хайде още едно Дайчово от мен!” На 14 август миналата година Антония ражда дъщеричка, която със съпруга ѝ кръщават Никол.

Георгиева отива в болницата, за да види майката и бебето още на другия ден. А точно 1 г. след това - навръх Голяма Богородица тази година, двамата с Цветанов се събраха, за да кръстят момиченцето в храма “Св. София”. Както традицията повелява, след раждането кумовете са подарили и количката на малката. Много е трудно да се съберат и четиримата - кумове и кумци. Обикновено с единия кум Никови са преди, а с другия - след празника. Както позволят програмите на двамата, които, макар и различни, си приличат по нестихващата си натовареност. Голямото изключение бе именно на 15 август. “Горе-долу половин година го планирахме и се опитвахме да напаснем кръщенето така, че и двамата да са свободни”, споделя Тихомир.

С Антония са много приятно изненадани, че и двамата кумове се оказали човечни, земни и истински хора. “Чували сме се почти на всеки празник. Когато г-жа Георгиева е в България, винаги намира време да се видим или поне да се чуем. Винаги са се интересували и двамата от семейството”, разказва кумецът. И отчита - Цветанов и Георгиева изпълняват ролята на кумове и след сватбата, тоест ангажиментът им не е бил формален или пиар акция. Тихомир никога не си е и помислял даже да ходатайства на някого или да се облагодетелства лично по какъвто и да е начин от сродяването си с топполитиците. Със съпругата му са доволни от човешките отношения и че винаги могат да потърсят приятелски съвет от Цветанов и Георгиева. Иначе Тихомир, който е на 34, родом от Плевенско, продължава да е на същата позиция в службата. Както и 32-годишната му съпруга, чийто корен е в Хасково - тя работи в малка печатница. И макар той да овладява огъня вече толкова години, не е преборил един пламък - този към Антония. Освен нежна тя е и корава жена, дава си сметка Тихомир за притесненията на съпругата му, докато влиза в следващия пожар.