Академик Пламен Карталов посяга към едно култово произведение от българската оперна съкровищница – „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. Премиерата е насрочена за  22 март. Спектакълът е включен и в гастролния афиш на нашия пръв оперен театър в Москва през май. Така „Янините девет братя“ ще зарадва и руската публика, която цели 30 години не е гледала българска постановка.

Приживе Пипков се познаваше много добре с Пламен Карталов и  ценеше неговите новаторски търсения, както и преклонението му пред българския композиторски гений.

В разгара на репетициите Пламен Карталов подари на меломаните вълнуващо преживяване – в салона на операта прозвуча запис на постановката от април 1961-ва. Тогава операта е била поставена от режисьора Петър Щърбанов и диригента  Константин Илиев, заедно с художници Нева и Никола Тусузови. Диригент на  хора е Васил Казанджиев. В ролята на Яна блести голямата наша певица Лиляна Барева. Майката е мецосопраното Мара Хинова.
 

Акад. Пламен Карталов

Сюжетът на „Янините девет братя“ е повече от интригуващ. Действието се развива в Самоков около 1361 година. В една есенна привечер Яна и майка й очакват завръщането на деветимата братя рудари. По друма минава старият рудар чичо Димитър и разказва как Ангел спасил първорождения брат Георги, когото черният рудник затрупал.

Скоро пристигат и братята. Ангел носи подарък на сестра си – игла. Георги, ревнив към сестринската обич на Яна, захвърля със смях иглата и подарява гривна. Но по гривната има кръв. Яна ужасена забелязва това и отказва да приеме гривната... Майката подканя да отговорят на Нено овчаря, който пращал пак годежари. Георги грубо се нахвърля, като казва, че Яна ще дадат или на княз, или никому.

За да придобри сестра си, той решава да доведе от Самоков резбари, които да украсят стаята й. Но през нощта в двора нахлуват народ и стражи. Те търсят Георги. който заради гривна отсякъл ръката на една мома. Майка му се мъчи да го защити. Когато тълпата се разотива, тя, убита от мъка, една се прибира..

Все пак стаята на Яна е украсена.  Трима майстори завършват детайлите от дърворезбата. Стегнати за път, братята подканят Ангел да вървят „към железните планини“. Но Ангел се увлича по  резбарството. Старият майстор е възхитен от изкусните ръце на момъка и го кани да тръгне с тях. Майката моли Ангел да остане при нея.

Минава време,. Ангел е станал майстор-резбар, за когото се носи чудна мълва. Яна неотлъчно му помага. В надвисналата буря на лятната вечер братята се завръщат от рудниците. Те стоят смаяни пред големия иконостас, изработен от Ангел. Георги  гледа своите грозни и груби като лапи ръце и обзет от завист, уж да помогне на Ангел, посича ръцете му.  Разтревожени от вика, братята се струпват пред стаята на Ангел. Те с ужас разбират за случилото се.
 

Композиторът Любомир Пипков

Въглищари са наклали огън в Самоковската гора. На път за Средец преминават мечкари. Те съобщават тревожни новини. Тръгнал да проси, с тях пътува и Ангел, когото никой не познава. Привлечена от огъня, идва една циганка. Тя разказва за чумата в Босна. Когато заспива, изплашените въглищари, като подозират, че тя е самата чума, заклещват я в цепеници и се разбягват. Прокуден от къщи, и Георги замръква в гората. Той също мисли, че пред него е чумата и е готов да я освободи, ако в замяна тя обещае да погуби братята му.

Светла празнична утрин в Средец. Просяци и народ се тълпят пред катедралната църква. Появява се Ангел. От църквата излизат царят и царицата, съпроводени от средецки знатници. Ангел разказва своята тъжна история. Множеството иска смъртна казън за Георги наречен Грозника. Изнемощял и измъчен, Ангел умира. Народът се разбягва.

Народът бяга от чумата и от турците. Бяга и Яна с братята си, слезнали да жънат в Загоре. Те отиват до извора за вода, но не се завръщат. Идва циганката и разправя как братята пили от нейната стомна и паднали, поразени от чума. Тя разкрива за срещата си с Георги, който пожелал смъртта на родните си братя.  

След 9 години. Майката все чака да се завърне добрият син. От пътя се отбива Георги. Той увещава Яна да бягат във Влашко, където е напечелил голямо имане. Яна го разпитва за циганката и убедена в неговата виновност, обтяга лъка срещу брата-злодей. В далечината, запален от турците, Самоков гори.

Академик Карталов вече е подбрал изпълнителите. Сред тях блестят  младите певци от трупата. Ангел Антонов, Емил Павлов, Калин Душков, Росен Ненчев, Валентин Ватев, Николай Войнов и Стефан Димитров дори изпълниха публично „Песента на братята“ на традиционния Новогодишен концерт в операта.

Циганката ще е красавицата Гергана Русекова – гримьорите явно ще бъдат затруднени да я превърнат във вещица.  Според режисьора Пламен Карталов шедьовърът на Любомир Пипков притежава всички качества на голямо оперно произведение.

Самият композитор приживе прави следното признание за „Янините девет братя“: „В операта исках да видя миналото на своя народ от съвременни позиции, да разкрия правото на един живот, пълен с мъдрост, опит и вяра в бъдещето“.
И така Москва ще се наслади на Вагнер – четирите заглавия от „Ринга“, и на  „Янините девет братя“. Какво по-хубаво от това?
 

Лилия Кехайова: С Яна се впуснах в дълбоките води на пеенето, настръхвам направо!
 
 
Лилия Кехайова е най-младата от трите изпълнителки, които ще видим в ролята на Яна. Завършила е Музикалната академия при Илка Попова.  На сцената на Софийската опера изигра Татяна в „Евгений Онегин“,  Аида в „Аида“ и Леонора в „Трубадур“ на Верди, Маргарита от „Мефистофел“ на Бойто в концертно изпълнение. Запомнящо бе участието и и в българското заглавие “Борислав“  на Маестро Георги Атанасов.
 
- Лилия, какво дължите на Вашите учители?
- Твърде много. Преподавателката ми в академията Илка Попова бе всеотдайна. А сега уча при тенора Светослав Цанков, който е мой съпруг. За момента не пее, отдава се на педагогиката. Той е ученик на Арсений Арсов и Никола Таджер.

- Добре е да учиш при мъжа си! Имате ли потомство?
- Да, удоволствие е даработим заедно, а потомство още нямаме. Пели сме заедно в „Трубадур“ и „Аида“.
 



- Кой Ви насочи към операта?
- Бях много малка, на 16 години. Пеех джаз и отидох при Елена Балджиева, голямата наша певица, за да уча пеене. Тя откри, че имам глас за опера. И започнахме да работим. Даде ми много. За жалост Елена вече не е между живите. Благодарение на нея се запознах с оперното пеене. И изневерих на джаза без да ми е мъчно. Влязох в музикалното училище, после – в академията. Още преди да завърша участвах в доста постановки. Ученичка съм на Павел Герджиков по актьорско майсторство. Той ме въведе в света на Моцарт и Росини. От нашия курс са Кирил Манолов, Радостина Николаева, Цветана Бандаловска и много други.

- Как подхождате към ролята на Яна?
- С огромна радост и отговорност. Второ българско произведение за мен! Прекрасно! Дълбока музика, страхотен сюжет, настръхваш направо! И този симптом, характерен за жалост за народа ни – завистта! Пипков е голям композитор и познавач на човешката душа.
 

- Чухте Лиляна Барева. Хареса ли ви?
- Много. Даже си открадвам някои неща за моя вокален образ. Яна е труден вокален образ –много текст, много височини. Впускаш се в дълбоките води на пеенето, на актьорското майсторство.

- А за самата постановка на академик Карталов какво ще кажете?
- Много интересна! Самият терен е много интересен. Получава се любопитен спектакъл. С маестро Карталов се работимного детайлно, обръща внимание на всичко.  Допада ми тази работа – всеки ден е нов за мен, просто преоткривам себе си. Доволна съм и от диригента Жорж Димитров, с когото не работя за първи път.

- Ролите, за които мечтаете?
- Виолета от „Травиата“ и Тоска.
 

Текст, интервю и снимки: Елиана МИТОВА