След случая на 3-годишното дете, чиито родители са търсили помощ в три болници преди то да издъхне в „Пирогов”, се появиха много подобни сигнали.

Родители разказват, че и на тях им се налагало да чакат с часове пред педиатричната клиника в София. А много от тях са били препращани към други болнични заведения. Причината не е изненада, тя е все една и съща – в педиатрията няма място.

Повечето родители се притесняват да застанат пред камера. Осмеляват се Лора и Георги Стоилови, чиято дъщеричка само преди няколко месеца е била на косъм от смъртта заради разиграване между болници, информира Нова тв.

„Едните нямат хирург, другите нямат ехограф. Родителите са в някаква безизходица”, разказва Лора Стоилова. „Всеки родител, който се е сблъсквал с това нещо, знае, че трябва да обиколи няколко заведения, няколко кабинета”, коментира Георги Стоилов.

„Понякога нямаш това време. Ние загубихме 2 дни, които можеше да са фатални”, обяснява Лора.

Един кошмарен уикенд, който семейство Стоилови няма да забравят никога -  невярно поставена диагноза, липса на места в болници, недостиг на медикаменти, недостиг на специалисти, забавяне на лечението и неяснота кой може да помогне на 3-годишно болно дете.

С всичко това се сблъскват Лора и Георги през март тази година. Петък срещу събота момиченцето започва за повръща.

„Призори вече се притеснихме и решихме, че ни трябва лекарска помощ. Първо отидохме при дежурен педиатър в частна клиника. Педиатърът констатира, че има стомашно чревно разстройство.

Даде ни някаква рецепта, която ние купихме от аптеката. Детето обаче продължи да се влошава, вдигна и висока температура. Тогава решихме да отидем в детската педиатрия”, обяснява Лора.

Там разказът звучи болезнено познато. „Там ни прие дежурната гастроентероложка.

Тя прегледа детето, само опипа корема. Заяви, че наистина е стомашно-чревно разстройство, но детето е силно дехидратирано. Трябвало да се сложи на системи, но тъй като те нямали свободно легло, можела да ни насочи към частна клиника.

Те нямат стационар, няма да лежи, само ще стоим за часовете, докато изтече системата, а след това да се прибирам в къщи. Или другият вариант - ако ни била настаняла при тях, трябвало да лежим в коридора, което естествено нас нямаше как да ни устройва”, разказва Лора.

Така родителите взимат детето на ръце и го водят в 3-та болница. Пак частна. Със себе си носят документ от педиатрията, в който пише каква диагноза е поставила лекарката само с опипване на корема.

„Отидохме в следващата клиника. Там направиха кръвни изследвания. Нещо, което в педиатрията не направиха. Установиха, че има възпалителен процес. Индексът за възпаление CRP й беше 8, което е завишение леко на този етап. Сложиха ѝ системи, поседяхме няколко часа и ни изписаха”, разказва още Лора.

Казали им да дойдат на другата сутрин, защото нямат леглова база. На следващата сутрин те отишли, направени били нови кръвни изследвания.
„Въпросният индекс  CRP е скочил на 113! От 8 на 113! Но дори и за тях това не е чак толкова притеснително”, обяснява Лора. „Ние през цялото време искахме преглед от хирург, те казваха, че нямат такъв.

За ехограф, казват: „Ние нямаме такъв, евентуално в понеделник ехографът ще работи”. Следобедът детето видимо се влошава. Тя просто се отпуска и само стои полунеадекватна. След изрично мое настояване, че най-вероятно е апандисит ме поглежда и казва „Категорично не е!””.

След което пак ги изпрашат у дома. С една уговорка – да дойдат пак на следващия ден в 14:00 часа, за да продължат със системите. Но вместо да се приберат вкъщи, родителите обръщат колата и тръгват към „Пирогов”.

„В 1 часа през нощта детето е вече на операционната маса. Благодаря на д-р Житянов, който я спаси и който след операцията, като излезе и каза, че ако 5-6 часа още сме закъснели, е нямало да може да ни помогне”, разказва Лора.

Така се оказва, че ако Лора и Георги бяха послушали лекарката в последната клиника да идат на следващия ден по обяд, най-вероятно днес дъщеря им нямаше да е сред живите.