Преди време нашият ловешки сътрудник Ганко Бенев ни изпрати интервю със запасния ген. Михо Михов, взето преди 25 години. След известни размишления, предвид неговата актуалност, решихме да го предоставим на вниманието на нашите читатели.
Генерал-лейтенант Михо Михов е един от най-популярните командири в нашата армия днес. Животът му е отдаден на военновъздушните войски и затова разговорът ни преминава изцяло на тази тема. Винаги усмихнат и сърдечен, генералът е приятен събеседник, но по-важното е, че той умее с всеки да намери верен тон.

- Все пак кой е генерал Михов?

- Четиридесет и шест годишен (сега е на 71 г. - бел. на ред.). Роден съм в с. Сенник, Севлиевска община, в подножието на връх Марагидик. Обичам родното си село, в което винаги са царували висок дух и национално самоопределение. Имахме гимназия до началото на 50-те години. Учих в строителния техникум във Велико Търново, после във военновъздушното училище в Долна Митрополия. Служих, учих и летях в различни поделения у нас и в чужбина - Каменец, Ямбол и отново в София. 
Но винаги се връщам в родното си село с желание и вълнение.

- Как се породи любовта към авиацията? Имате ли родство с големия наш борец Дан Колов?

- Гордея се с този българин. Знам за него немалко, но кръвна връзка нямаме. Важно е, че сме съселяни и българи.

Авиацията?! В нея човек може да се влюби само от пръв поглед, и то завинаги. Дори от един полет на самолет над родните места. Така е с мен. Така е почти с всички, които и днес при много трудности устояват и носят в сърцето си авиационния дух. 

- Генерал Михов сякаш често участва във въздушни демонстрации.

- Не, не е често. Не бива да се прекалява. Това е само празнично участие. Можем да командваме успешно само тогава, когато разумно разделяме риска и отговорността с колегите си. 

- Какво е състоянието на българската авиация?

- Не е това, което е била преди няколко години, но все пак - съживява се. 

- Може ли да я сравним с румънската, с гръцката?

- По-рано малко посещавахме чужди авиационни сили, не знаехме какво са другите и затова изостанахме. По отношение на бита и самочувствието за нашите хора има още много да се прави.

- Може ли българската авиация без руските военни заводи?

- Не! Руската авиационна промишленост е световно оценена. Има прекрасни заводи и на Запад, но те не са ни по джоба и традициите.

- Какво е мястото на Ловеч в историята на българските ВВС?

- Ловеч е една от люлките на българската авиация и самолетостроене. Това е история, разбира се. Добре би било Ловеч да бъде център на българското самолетостроене, но трудно си го представям като реалност в днешни условия. Да ми бъде простена откровеността. Желая го, но не ми е по силите.

- Какво ще пожелае генерал-лейтенант Михов на своите земляци?

- Да не се мразят на политическа основа. Да пазят моралните си ценности и балканджийския си дух като добри хора.

Разговора води Ганко БЕНЕВ