Сметната палата да направи проверка на Техническия университет в София, на Икономическия университет във Варна и на Националната спортна академия настояват синдикатите, предаде репортер на БЛИЦ.
Причината за това е, че няма информация от Национална спортна академия и университета във Варна за това как се договарят работните заплати и се изразходват средствата там, обясни председателят на синдикат висше образование към КНСБ доц. Лиляна Вълчева. С Техническия университет в София имаме проблем в социалния диалог с ръководството. Заплатата на асистент е 433 лева, а ректорът предлага неговото възнаграждение да се повиши на 3 300 лева.
Това е недопустимо, коментира доц. Вълчева. Тя добави, че ректорът напада синдикалните лидери в университета и отказва да разговаря с тях. Синдикатите настояват също от бюджетния излишък да се отпуснат средства за онези университети, където заплатите на асистенти са по-ниски от тези на докторантските стипендии. Такива университети са Минногеоложкият и Химико-технологично металургичния в София, Университетът по хранителни технологии в Пловдив, Бургаският държавен университет, Шуменският, Русенският, Великотърновският. Не е допустимо стипендията на един докторант да бъде 450 лева, а един асистент да получава 430 лева. Държавата, която предизвика този казус, трябва да го разреши, категорична беше доц. Вълчева.
Тя съобщи, че синдикатите ще настояват да бъде запазено съотношението 65% от издръжката на университетите да отива за заплати, а останалите 35% за материална база и текущи разходи. Това трябва да бъде заложено в бюджета за следващата година. Нашите опасения са, че при тази инфлация материалната издръжка може да надскочи 35 на сто, което ще изправи висшите учебни заведения пред трудности за изплащането на възнаграждения, каза синдикалната лидерка. Според нея най-оптимално е било разпределението 81% да отиват за заплати, а останалите 19% за издръжка. Така беше до 2006 година, но след това заради инфлацията нещата се промениха, обясни доц. Вълчева.
Дори и при очакваното увеличение на заплатите на учените от 1 юли доходите им пак остават ниски. Младите хора искат да работят в системата на висшето образование и науката, но държавата на практика не им дава възможност да го правят. С тези доходи не могат да се издържат, коментира доц. Вълчева. Тя прогнозира, че през есента ще има протести на млади учени, които ще бъдат подкрепени и от синдикатите. Освен това очаквам, че в някои университети, като Техническия в София, ще има вътрешни протести, добави тя.
Във висшите училища, където има добър мениджмънт, заплатите на преподавателите са прилични. Най- високи възнаграждения получават професорите, доцентите и асистентите в Университета за национално и световно стопанство. Средната заплата там е 1351 лв., показват данните на КНСБ. В Националната художествена академия средната заплата е 1165, а 928 лв. е тя в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
Положението в БАН обаче е наистина тревожно, защото там са най-ниските заплати в системата, каза Иван Костурков, председател на синдикалната организация към КНСБ в академията. Един докторант получава колкото един научен сътрудник първа степен. За да стане човек научен сътрудник първа степен обаче са нужни поне десет години участие в проекти, обясни той. А излиза, че след три години, когато приключат докторантурата си, младите учени ще трябва да получават вече не 450 лева като стипендия, а по-малко от 400 лева месечно, добави той
Другият сериозен проблем в БАН е съкращението на 12 % от ненаучния състав на академията. Някои институти категорично отказаха да съкращават хора, защото не могат да си вършат работата, обясни Костурков и за пример даде Националния институт по хидрология и метеорология. Освен това възниква и проблемът с неизползваните отпуски на хората, които трябва да се съкратят. Необходимо е да се изплатят, но няма пари за това, обясни още Костурков. /БЛИЦ