Огнян Минчев: Леля Мая, леля Таня, чичо Румен, чичо Васко от Дубай - те ли са символът на "светлото бъдеще"
Мнозина започват да си припомнят, че сменяхме „лошите“ с „добрите“ доста пъти подред през последните три десетилетия, коментира политологът
Изправени пред необходимостта да избират между политически оферти без да са в състояние да идентифицират тази от тях, на която могат да се доверят, хората започват да разбират, че проблемите, с които се сблъскват изискват нещо повече от имитация на „революция“, която да свали „лошите“ и да възцари „добрите“, пишат anteni.bg
Мнозина започват да си припомнят, че сменяхме „лошите“ с „добрите“ доста пъти подред през последните три десетилетия. Това е и една от причините, поради която по-възрастните гласоподаватели са по-предпазливи и по-недоверчиви към политическата промяна от младите хора, които я преживяват за първи път.
Хората между 18- и 30-годишна възраст в България израснаха и получиха своята представа за политика и управление по времето на ГЕРБ и Бойко Борисов. Днес те са уморени от ГЕРБ и ББ до смърт – искат час по-скоро да се отърват от статуквото и каквото и да дойде на неговото място им изглежда приемливо.
Хората над 50 г. гледат на политическата криза по различен начин. Мнозинството сред тях също са уморени от тези 12 години, минали под управлението на новия „човек от народа“. Те познават много добре модела на организирана корупция и олигархично управление, чрез който държавата и обществото се източват в полза на мафията.
За разлика от младите, старите знаят, че този модел съществува не от 12, а от 25-30 години. Те също така помнят добре, че почти всички „лидери на протеста“ и на „алтернативата“ бяха част от олигархичното статукво през 90-те години, през царското време, през времената на Тройната коалиция и Орешарски…
Тази биографична разлика създава разделението между родители и деца, между хора, положили усилия и инвестирали вяра в обществените борби през 90-те години та чак до 2013-2014 г., и техните деца, жадуващи да освободят живота си от корупционната мафия, която те свързват с управлението на ББ от последното десетилетие.
По-интелигентните младежи се готвят да гласуват отново за ДБ, която обещава базисна реформа на правосъдие, администрация и цялата институционална система. По-семплите интелектуално младежи се тълпят около Слави Трифонов – защото е „готин“. Не може човек, който толкова ги кефи по телевизията и на концертите си, да не може да ги поведе и за подобряване на живота им. Те не знаят и не помнят, че Слави Трифонов искаше половината ГЕРБ от Бойко Борисов, който му го отказа заедно с триъгълната градинка срещу „Японския“…
Днес Бойко Борисов е символ на корупция и разпад, а Слави е положителниятjгерой… Ще мине малко време и Слави ще наследи вицовете за Бойко Борисов. Помните ли този: „Каква е разликата между Господ и Бойко Борисов? Господ не се мисли за Бойко Борисов…“
Привържениците на ДБ са яростни и безмилостни към мутренското статукво на корумпирана наглост, аморализъм и тъпота. ГЕРБ символизира всичко това, което те не могат да понесат занапред в живота си. Те са изкопали дълбока граница – ров между своята визия за бъдещето и омразното настояще. Така както родителите им изкопаха и отстояваха дълбокия ров между себе си и „комунистите“, които трябваше да бъдат бързо изхвърлени от живота им, но все не си отиваха.
Комунистите в миналото и мутрите в настоящето – врагове, с които компромис не може да има, които нямат място в едно по-достойно за всички ни бъдеще. Бившите седесари от 90-те днес малко объркано и кротко се чудят какво да правят. От една страна, много са им симпатични децата им, борещи се за бъдещето си срещу една разкапана от кражби и цинизъм държава. От друга – виждат, кои са излезли на площада за да водят децата им.
Кой е символ на следващото „светло бъдеще“? Леля Мая, леля Таня, чичо Румен, чичо Васко от Дубай, леля Ренета – от всеки протест, а отзад, иззад храста закачливо се усмихва пак същия дядо Ахмед, който тръгна на лов от „Боянските ливади“ и реди трофей след трофей – та до днес…
Старите седесари не искат да поддържат статуквото – въпреки, че животът им през последните 10 години е бил доста по-добър от този през 90-те, да не говорим за този от преди 1989-та… Но за разлика от децата си те не могат да загърбят преживяното и да повярват, че от корупцията и от олигархията ще ги спасяват тези, с които са се борили през целия си съзнателен живот. Това поредните революционери от ДБ, наследили революционерите-седесари, не могат да разберат.
И ако за младите в ДБ е нормално да не могат да го разберат, за старите магарета в ДБ, които отново се правят на Че Гевара и Троцки, е срамота да претендират, че не разбират връстниците си, отказващи да излязат на площада. Не всеки може да се върне в БСП… Не всеки може да коленичи пред Румен Радев – така както е коленичил пред Синьото лъвче…
По-интелигентните лидери на ДБ би трябвало да забележат зейналата пропаст, изкопана с подигравки, обиди и гняв срещу тези, които бяха на площадите през 90-те, та чак до 2014-та, но сега не могат да излязат, защото искат да останат верни на собствения си живот. Би трябвало да разбират, че докато тази пропаст стои, таванът на тяхната избирателна подкрепа ще си остане 10-12 на сто в най-добрия случай. Но те не могат да направят кой знае какво. Културата на нарцистичния радикализъм, появила се на сините площади през 1990-91 г. и довела до ограничените резултати, които постигна СДС в българския преход, днес царства и в редиците на ДБ. И ще доведе до същото – до невъзможност да се постигне критична маса от гражданско действие за пречупване на властта на олигархията. Затова ДБ отиде да се съюзява със Слави и Мая, с Таня и Румен, с триото с ковчега… А остави бащите на своите последователи в ничията зона между статуквото и борбата за промяна.
Олигархията не е просто шайка висши ченгета, заграбила богатството на нацията преди 30 години. Мафията не е просто една партия на власт и един Сарай, който й тегли конците. Моделът на олигархично управление се корени в нашето примирение, с което допуснахме да бъдем обезвластени стъпка по стъпка през десетилетията след рухването на стария режим. Рекетираха ни мутрите на трибуквените групировки – от началото и до днес. Ограбваха ни партийните апаратчици – сини и червени, жълти и многоцветни. Одраха ни кожата царските юпита. С подигравателна усмивка ни лъга „Мистър Клийн“. А коалиционният му партньор се изповяда фъфлейки, че „раздава порциите“. Ядосахме се – и какво? Гласувахме за Бойко, който люто се канеше – „аз като дойда, те ще видят…“ И какво видяха? Взеха го за съдружник в КТБ и след това. Тръгна от любимец на народа и стигна до къде…?
Мина време, изчерпахме се… Взехме да повтаряме – да избираме за втори и за трети път тарикатите, които ни лъгаха преди време. Предпочитаме да забравим, вместо да си спомняме унижението, на което ни подложиха преди време – да им се доверим, а те да ни изпързалят. Затова сега ги пробваме отново. В компанията на нови стари герои – като чалга шоуменът, рециклиран като политически спасител… Господи, прибери си вересиите! Ама и ти Господи преди да ги прибереш, изчакваш – белким и ние научим урока си, преди да им раздадем по един шут отзад. Ама няма братче, няма научаване…
Олигархията е модел на управление, който запълва вакуума на нашия граждански мързел. Ваккума на нашата гражданска неграмотност и наивност. Вакуума на нашето гражданско разделение и безхаберие, в което съседът ни се привижда за враг, а чичо Васко от Дубай ни се привижда за спасител. Няма да стане с широко затворени очи. Трябва да отворим очите си, да се размърдаме – не само за да носим лозунги, а за да придобием знание и решителност – да видим кой кой е, кой е с нас и кой е срещу нас. Дотогава – на добър час в поредния експеримент с поредната група буфосинхронисти – измамници на сцената!
От ФБ профила на автора. Заглавието е на редакцията.
Мнозина започват да си припомнят, че сменяхме „лошите“ с „добрите“ доста пъти подред през последните три десетилетия. Това е и една от причините, поради която по-възрастните гласоподаватели са по-предпазливи и по-недоверчиви към политическата промяна от младите хора, които я преживяват за първи път.
Хората между 18- и 30-годишна възраст в България израснаха и получиха своята представа за политика и управление по времето на ГЕРБ и Бойко Борисов. Днес те са уморени от ГЕРБ и ББ до смърт – искат час по-скоро да се отърват от статуквото и каквото и да дойде на неговото място им изглежда приемливо.
Хората над 50 г. гледат на политическата криза по различен начин. Мнозинството сред тях също са уморени от тези 12 години, минали под управлението на новия „човек от народа“. Те познават много добре модела на организирана корупция и олигархично управление, чрез който държавата и обществото се източват в полза на мафията.
За разлика от младите, старите знаят, че този модел съществува не от 12, а от 25-30 години. Те също така помнят добре, че почти всички „лидери на протеста“ и на „алтернативата“ бяха част от олигархичното статукво през 90-те години, през царското време, през времената на Тройната коалиция и Орешарски…
Тази биографична разлика създава разделението между родители и деца, между хора, положили усилия и инвестирали вяра в обществените борби през 90-те години та чак до 2013-2014 г., и техните деца, жадуващи да освободят живота си от корупционната мафия, която те свързват с управлението на ББ от последното десетилетие.
По-интелигентните младежи се готвят да гласуват отново за ДБ, която обещава базисна реформа на правосъдие, администрация и цялата институционална система. По-семплите интелектуално младежи се тълпят около Слави Трифонов – защото е „готин“. Не може човек, който толкова ги кефи по телевизията и на концертите си, да не може да ги поведе и за подобряване на живота им. Те не знаят и не помнят, че Слави Трифонов искаше половината ГЕРБ от Бойко Борисов, който му го отказа заедно с триъгълната градинка срещу „Японския“…
Днес Бойко Борисов е символ на корупция и разпад, а Слави е положителниятjгерой… Ще мине малко време и Слави ще наследи вицовете за Бойко Борисов. Помните ли този: „Каква е разликата между Господ и Бойко Борисов? Господ не се мисли за Бойко Борисов…“
Привържениците на ДБ са яростни и безмилостни към мутренското статукво на корумпирана наглост, аморализъм и тъпота. ГЕРБ символизира всичко това, което те не могат да понесат занапред в живота си. Те са изкопали дълбока граница – ров между своята визия за бъдещето и омразното настояще. Така както родителите им изкопаха и отстояваха дълбокия ров между себе си и „комунистите“, които трябваше да бъдат бързо изхвърлени от живота им, но все не си отиваха.
Комунистите в миналото и мутрите в настоящето – врагове, с които компромис не може да има, които нямат място в едно по-достойно за всички ни бъдеще. Бившите седесари от 90-те днес малко объркано и кротко се чудят какво да правят. От една страна, много са им симпатични децата им, борещи се за бъдещето си срещу една разкапана от кражби и цинизъм държава. От друга – виждат, кои са излезли на площада за да водят децата им.
Кой е символ на следващото „светло бъдеще“? Леля Мая, леля Таня, чичо Румен, чичо Васко от Дубай, леля Ренета – от всеки протест, а отзад, иззад храста закачливо се усмихва пак същия дядо Ахмед, който тръгна на лов от „Боянските ливади“ и реди трофей след трофей – та до днес…
Старите седесари не искат да поддържат статуквото – въпреки, че животът им през последните 10 години е бил доста по-добър от този през 90-те, да не говорим за този от преди 1989-та… Но за разлика от децата си те не могат да загърбят преживяното и да повярват, че от корупцията и от олигархията ще ги спасяват тези, с които са се борили през целия си съзнателен живот. Това поредните революционери от ДБ, наследили революционерите-седесари, не могат да разберат.
И ако за младите в ДБ е нормално да не могат да го разберат, за старите магарета в ДБ, които отново се правят на Че Гевара и Троцки, е срамота да претендират, че не разбират връстниците си, отказващи да излязат на площада. Не всеки може да се върне в БСП… Не всеки може да коленичи пред Румен Радев – така както е коленичил пред Синьото лъвче…
По-интелигентните лидери на ДБ би трябвало да забележат зейналата пропаст, изкопана с подигравки, обиди и гняв срещу тези, които бяха на площадите през 90-те, та чак до 2014-та, но сега не могат да излязат, защото искат да останат верни на собствения си живот. Би трябвало да разбират, че докато тази пропаст стои, таванът на тяхната избирателна подкрепа ще си остане 10-12 на сто в най-добрия случай. Но те не могат да направят кой знае какво. Културата на нарцистичния радикализъм, появила се на сините площади през 1990-91 г. и довела до ограничените резултати, които постигна СДС в българския преход, днес царства и в редиците на ДБ. И ще доведе до същото – до невъзможност да се постигне критична маса от гражданско действие за пречупване на властта на олигархията. Затова ДБ отиде да се съюзява със Слави и Мая, с Таня и Румен, с триото с ковчега… А остави бащите на своите последователи в ничията зона между статуквото и борбата за промяна.
Олигархията не е просто шайка висши ченгета, заграбила богатството на нацията преди 30 години. Мафията не е просто една партия на власт и един Сарай, който й тегли конците. Моделът на олигархично управление се корени в нашето примирение, с което допуснахме да бъдем обезвластени стъпка по стъпка през десетилетията след рухването на стария режим. Рекетираха ни мутрите на трибуквените групировки – от началото и до днес. Ограбваха ни партийните апаратчици – сини и червени, жълти и многоцветни. Одраха ни кожата царските юпита. С подигравателна усмивка ни лъга „Мистър Клийн“. А коалиционният му партньор се изповяда фъфлейки, че „раздава порциите“. Ядосахме се – и какво? Гласувахме за Бойко, който люто се канеше – „аз като дойда, те ще видят…“ И какво видяха? Взеха го за съдружник в КТБ и след това. Тръгна от любимец на народа и стигна до къде…?
Мина време, изчерпахме се… Взехме да повтаряме – да избираме за втори и за трети път тарикатите, които ни лъгаха преди време. Предпочитаме да забравим, вместо да си спомняме унижението, на което ни подложиха преди време – да им се доверим, а те да ни изпързалят. Затова сега ги пробваме отново. В компанията на нови стари герои – като чалга шоуменът, рециклиран като политически спасител… Господи, прибери си вересиите! Ама и ти Господи преди да ги прибереш, изчакваш – белким и ние научим урока си, преди да им раздадем по един шут отзад. Ама няма братче, няма научаване…
Олигархията е модел на управление, който запълва вакуума на нашия граждански мързел. Ваккума на нашата гражданска неграмотност и наивност. Вакуума на нашето гражданско разделение и безхаберие, в което съседът ни се привижда за враг, а чичо Васко от Дубай ни се привижда за спасител. Няма да стане с широко затворени очи. Трябва да отворим очите си, да се размърдаме – не само за да носим лозунги, а за да придобием знание и решителност – да видим кой кой е, кой е с нас и кой е срещу нас. Дотогава – на добър час в поредния експеримент с поредната група буфосинхронисти – измамници на сцената!
От ФБ профила на автора. Заглавието е на редакцията.
Последвайте ни
16 Коментара: