Амнистия на дълговете към държавата, натрупани от всички вероизповедания до 31 декември 2018 г. - това реши ресорната парламентарна комисия. Депутатите приеха промените в Закона за вероизповеданията, внесени през януари от ГЕРБ и ДПС, след като финансовото министерството сигнализира, че изповеданията няма как да си получат държавната субсидия.

Проблемът при Главното мюфтийство е още по-завързан, защото там не е бил определен бенефициентът на парите, а също така, че заради запори на задължения от съдия-изпълнители, парите от държавата ще отидат за погасяването, а не за заплати на духовниците.

"Намери се механизъм, с който БПЦ вече използва държавната субсидия. Главното мюфтийство все още не е започнало да я използва", каза депутатът от ДПС, който е и зам.-председател на комисията по вероизповеданията, съобщава Канал 3.

Амнистията на неплатените задължения ще се извършва по писмено искане, утвърдено от министъра на финансите, решиха депутатите само с един глас против, в присъствието на представители на Синода и Мюфтийството, както и на правосъдното и финансовото министерство, които подкрепят промените. Искането ще се подава в 3-месечен срок от влизането в сила на закона. Актовете за освобождаването от неплатените публични вземания ще може да се обжалват по административен и съдебен ред. Неплатените вземания ще се отписват в 7-дневен срок от влизането в сила на административния акт за освобождаването от тях.

"Финансирането на вероизповеданията възниква като решение на Консултативния съвет по национална сигурност с цел да се прекъсне влиянието на чужда държава върху едно от вероизповеданията", припомни той и допълни, че тогава е изготвен законопроектът. "Всички страхове на БПЦ и на мюсюлманското вероизповедание бяха погасени, така, както им обещахме", добави Цонев.

Предстои утре законът да бъде гласуван на първо четене и в пленарната зала. Припомняме, че от БСП още вчера обвиниха ДПС и ГЕРБ в сключване на сделка.

Днес Крум Зарков отрече твърдението на управляващите и на ДПС, че консенсусът е бил постигнат още на КСНС при президента. "Президентът Румен Радев свика КСНС по въпросите на вероизповеданията, където постави изрично въпроса за тяхното финансиране и за прекратяване на практиката те да се финансират отвън. И дума обаче не е ставало за това да се опрощават дълговете на различните вероизповедания", коментира соцдепутатът.

От ГЕРБ и ДПС принципно отхвърлят обвиненията. Управляващите уличиха Корнелия Нинова, че се заиграва с етническия мир, а от ДПС й припомниха, че и тя е била част от съгласието при президента, но най-важното е, че става дума за национална сигурност.