Добавките към храните, означавани със съответния код, включващ Е и няколко цифри, са най-разнообразни химични съединения. Сред тях има полезни за здравето вещества, неутрални такива, както и съединения, които самостоятелно са много опасни за здравето. Такова е и веществото, означавано с код Е513 върху опаковките на храните.
Зад кода Е513 в хранителната промишленост всъщност се крие сярната киселина. Как едно толкова опасно съединение намира приложение в производството на хранителни продукти и доколко безопасни са те?

Всички добавки към храните, означавани с Е и първа цифра 5, се ползват като регулатори на киселинността.

Е513 се ползва основно в състава на варени храни, за да се предотврати разрушаванеот структурата на някои захари при термичната обработка в процеса на варене.

ЧЕТЕТЕ ВАЖНИ И ЦЕННИ СЪВЕТИ САМО В НАЙ-ПОЛЕЗНИЯ ЗДРАВЕН САЙТ ZDRAVE.TO

Сярната киселина като добавка към храната се използва в много разреден вид и проучванията са доказали, че тя се неутрализира напълно в процеса на преработка на храните и не се открива в завършения им вид. Е513 е одобрена добавка за ползване в страните от Европейския съюз и в САЩ, но в Австралия и Нова Зеландия употребата на сярна киселина в хранителната индустрия е забранена. Причина за таза забрана са данните, че Е513 може да има тератогенен ефект. Препоръчително е храните, съдържащи тази добавка, да се избягват по време на бременност за превенция на потенциалния риск от увреждане на плода.

Храна и сярна киселина? На пръв поглед това е напълно несъвместима комбинация. Може обаче да се окаже, че ежедневно консумираме храни, за чието производство е ползвана сярна киселина като добавка. Е513 се ползва включително при производството на бира. Оказва се, че дори неорганични съединения като сярната киселина може да се ползват безопасно в хранителната индустрия. Или поне така твърдят производителите, които са задължени да посочват всяка съставка на етикета на хранителните продукти.

Научните данни в случая говорят в тяхна полза. Е513, или сярна киселина, е опасно съединение, когато се ползва самостоятелно, но в състава на храните не крие рискове за здравето, когато ползването му е достатъчно добре регулирано.