На 28 март известният български певец и композитор празнува 70-годишен юбилей. И макар че завинаги ще свързваме името на Панайот Панайотов с един от неговите хитове по стихове на Недялко Йорданов - “Момчето, което говори с морето”, той така да се каже, “порасна”.
- Няма да мога да се отблагодаря на Недялко Йорданов и на Константин Ташев за този прякор, който така и си ми остана благодарение на това, че създадоха тази песен през 80-а година. Действително това е визитната ми картичка и колкото повече се търкалят годините, толкова повече го оценявам това нещо. Много често срещам и иронични подмятания и разсъждавам защо не могат българите да оценят традицията. Тя е толкова ценно нещо. Аз се гордея с този прякор и каквото и да стане, даже да остарея някой ден, аз пак ще си остана такъв

Само не бързайте да го слагате в графата “извадени от нафталина”. Любимият певец на много българи веднага ще ви опровергае.

- Аз съм вкаран в тази графа въпреки моето желание. Аз си работя, боря се за записи, за концерти и въпреки всичко се оказах в едно състояние, в което едва ли не ми натякват, че съм изваден от нафталина... Това ме обижда, разбира се. Обидно ми е! Аз съм чувствителен и тези думи, макар и не директно, а от интернет, достигат до мен. До мен достигат обаче и комплиментите. И такива получавам, а няма да крия, че като всеки артист, аз съм един суетен човек. Бил съм си боядисвал косата... Ако ви кажа от колко отдавна го правя, дори не помня откога, няма да ми повярвате... Не виждам нищо лошо в това човек да си боядисва косата!

Е, заради мъдростта от годините певецът вече води диалог не само с морето. Неговата сегашна събеседничка е безпристрастна като Темида:

- Със съдбата си разговарям. Търся я някъде в пространството и й викам: “Съдбо, сестро, много ти благодаря, че ми прати такъв дар!”. Изразявам се поетично, но да не забравяме, че сме артисти. Казвам това, защото много често срещам “артисти”. Изглеждат ужасно на външен вид. Не уважават себе си. Един артист трябва да изглежда добре и на сцената, и в живота. Да е привлекателен, да не е като другите, защото това му е призванието.

Само да не си помислите, че Панайот Панайотов се е отдал на диети и фитнес, дори напротив!

- Нищо не поддържам. Имам огледала вкъщи много, оглеждам се. Аз не пуша и не пия, защото смятам, че не ми понася. Искам хората да ме знаят такъв, какъвто съм на сцената, а за личния ми живот има една граница, една дистанция, която няма да прекрача никога. Така трябва да бъде.

Може би и заради това го нарекоха “вълк-единак”. Но дали е така?

- Това е много хубаво, ако съм вълк-единак. Но се хващам за вълка и ще кажа другата поговорка “На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата”. Аз не се считам за вълк-единак. Човек не може сам да се справи, особено когато гради кариера като мен, как сам? Не може.

Колкото до живота, Панайот Панайотов не само че не е вълк-единак, ами вече близо 40 години има до себе си една прекрасна съпруга. Жената до него винаги е била в неговата сянка - умишлено избрана и от двама им. Тя е прословутата шопкиня, която той възпява в най-касовия си хит с припев: “Хей, шопкиньо, ти моя съдба...”.

- Всяка грижа и тревога с песни да стопя аз мога, споделя Панайот и добавя - важно е да кажа, че
имам до себе си страхотен човек, приятел и любима - съпругата ми Емилия
А бяхме млади - Панчо на “Златният Орфей” 1979 г.

Години наред Емилия облича за сцена половинката си с кожен дизайн, неин доскорошен бизнес. Тяхната рецепта за съхранение на брака са общите интереси и цели.

- Без Емилия съм загубен, тя е сивият кардинал в нашето семейство, в нейните ръце са съсредоточени властта и парите. Без нейното одобрение нищо не става, тя е човекът, който ме вкарва в пътя, когато се отплесна. А аз често се отплесвам, признава Панайот. 

Любовта им започва с висока скорост - свалката между Панайот и Емилия се осъществява на пътя, на гонка с колите им. 

- Преди години беше събитие човек да си купи личен автомобил, затова съм запомнила и датата - 19 януари 1983 г., когато си взех първата кола от “Мототехника”. И като се започнаха серия от почерпки... - последната ми приятелка, която не бях почерпила, поканих да дойде с гаджето си в “Новотел “Европа”. Беше престижно заведение, подходящо място да се полее колата. Там пееше Панайот Панайотов, много популярен певец. Той вече се знаеше с приятелката ми, аз също се бях запознавала преди в компания с него, но нищо не беше трепвало помежду ни, разказва Емилия.
В пауза между изпълненията си Панайот се присъединява към познатите лица в публиката - идва и ги поздравява, а след края на шоуто четиримата решават да отидат някъде на купон. Емилия, която и без това черпи за нова кола, е любезна докрай - кани ги в дома си. После тя заминава на екскурзия в Гърция, а Панайот отива да пее в “Шатрата”, заведение в Правец.

След още време, докато шофира, Емилия чува звука на клаксон зад себе си. Не обръща никакво внимание, защото това се случва често, когато е забелязвана зад волана - шофьор жена е все пак. Задният тип обаче упорито кара след нея, после я изпреварва и й дава знак да спрат на първата отбивка. Така с Панайот се виждат за сефте без общи приятели, макар и на пътя. 

След това започват да се срещат почти всеки ден. При едно пътуване до вилата на Емилия, при което държи тя да шофира, за да трупа опит, изведнъж Панайот я пита: “Дали можем да бъдем семейство?”. Отговаря, че не е мислила по този въпрос. “Но по пътя размислих и му казах да”, смее се шопкинята. И за нейните, и за неговите родители съобщението е лек шок, но приятен.

Сватбеният ритуал и поздравленията били на същото място, откъдето започнало всичко - бившият вече Новотел “Европа”. След години забелязали, че в датата 8 април 1984 година има много осмици и четворки, но още не са го разтълкували. 

И двамата са убедени, че връзката им е съдбовна

- Едно от малкото неща, в които съм 100 процента сигурен, е, че има съдба - признава Панайот.

Според Емилия мъжът й бил пестелив на комплименти, но признанието, че това е жената, която е търсел, й стига.
Със съпругата му Емилия са открили тайната на щастливия брак

Сходството на характерите също е важна спойка за нея и причина да нямат скандали. Когато се дразнел от нещо, Панайот само казвал “Ай, стига, бе!” и се умълчавал, но за кратко. Подир малко сам подхващал разговор с признанието: “Май е по-добре така!”.

И двамата не си падат по шумни компании. Особено близки са с певицата Роси Кирилова и съпруга й Георги Начев. През 1995 г. двете семейства взаимно си кумуват на църковните бракове, сключени в Драгалевския манастир. 
Емилия признава, че по тъжен повод се случило да изпрати благодарност към всевишния и за това, че нямат деца и че това ги спасява от бремето да треперят във всеки миг за живота им. Брат й починал в най-хубавата зряла възраст, а пред очите й неговите и нейните родители се сринали, предали се. Панайот също ходил доста време, потънал в скръб, защото той самият си нямал нито брат, нито сестра.

Годините се изнизват като броеница, важното е, че певецът не се дава лесно на възрастта и продължава своя диалог - с морето, със съдбата, с вярната си публика, а понякога дори и със себе си:

- В огледалото виждам едно възмъжало момче и си казвам - Панчо, не се страхувай, смело напред! Щастлив съм, че съдбата ми е поднесла шанса да изживея този си живот, като пея, това е работата ми, която много обичам.
 
Щрихи към портрета

Роден е на 28 март 1951 г. в Айтос. Започва да пее още като ученик в различни самодейни състави. В края на 70-те има успешни изяви като изпълнител на различни международни конкурси. Става солист на Представителния ансамбъл при ГУСВ - София (1974 - 1975). През 1976 г. завършва Естрадния отдел на музикалната академия при Стефан Атанасов. След това започва да пее на различни конкурси, като “Интерталант” - 1974 г., “Шлагерфестивал” и други, докато се стига до 1979 г., когато печели Голямата награда за изпълнител на “Златният Орфей” и съответно награда от фестивала в Сочи “Червеният карамфил”.

На следващата година отново печели “Златният Орфей”, но този път получава Голяма награда за българска песен с “Бащината къща” (по музика на Ангел Заберски). През същата 1980 г. печели и престижния поп конкурс “Бургас и морето” с песента “Момчето, което говори с морето”, по текст на Недялко Йорданов. Други от най-големите му хитове са “Обич”, “Бащината къща”, “Шопкиня”, “Охридското езеро”, “Айтозлия, майко, сливналия”, “Тамбуро моя”, “Кристина”, “Магдалена”, “Потърси ме в Родопите”, “Завръщане”, “Време е, изглежда”, “Здравей, обич моя” и др. 

Ивана ВАЛЕНТИНОВА