Напоследък лицемерието се превърна в правило за поведение, както за политическите проксита, така и за медийните пионки на олигархичното задкулисие. Докато пред обществото се представят за много морални и носители на „правилната“ гледна точка, реалните действия на тези хора са толкова далеч от говореното им, че човек започва да се пита дали не живеят в свой собствен паралелен свят, в който двуличието е някаква висша
добродетел.

Така например Христо Иванов и Атанас Атанасов първо се кълняха, че няма да се коалират с ГЕРБ, а после се извъртяха на 180 градуса и участваха в правителствата на Борисов, оправдавайки се с прословутия „исторически компромис“. След като Борисов падна, двамата бойни другари от ДБ изведнъж забравиха какви са ги вършили и започнаха да се изживяват като „промяна“. „Промяната“ се изразяваше в плюене по Борисов и ГЕРБ
(с които доскоро управляваха), а през това време, за да се харесат на твърдото синьо ядро, гръмко декларираха, че никога нямало да влязат в договорки с БСП. Естествено, само три месеца по-късно, вече участват в едно правителство с „комунистите“. Нормално, ще кажете, какво толкова - обикновено лицемерие.

Но ако за политиците народът е приел (още от времето на героите на Алеко Константинов), че всички са маскари и лъжат на поразия, само и само да се докопат до властта, когато това се прави от журналисти, присъдата на обществото обикновено е бърза и ефективна – забвение.

Очевидно обаче Атанас Чобанов от рекетьорския сайт „Биволъ“ или не е журналист, или още не е разбрал тази истина, защото двуличието му напоследък може да бъде давано за пример дори на хора като Иванов и Атанасов, постигнали, както става ясно, неподозирани висоти в него. Така например, ако човек си причини мъката да следи постовете във фейсбук на Чобанов и публичните му изяви, ще си каже, че няма по-голям привърженик на лустрацията от него. То не са жлъчни нападки против бившите агенти на Държавна сигурност, то не са обвинения към политици (включително президента Радев), как се били обградили с хора от комунистическия репресивен апарат, то не е чудо. Ако питате Чобанов, „шестаците“ са нещо толкова долно и нелицеприятно, че самото им споменаване му образува киселини. Изобщо, лустрация му е майката.

Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Докато пише статии за „шестаците“ и ги плюе за пред хората, как мислите, какво прави Чобанов? Не се чудете – всяка вечер дава напоителни телевизионни интервюта пред…истински, натурален „шестак“ – секретния сътрудник агент „Богдан“ от VI отдел на ДС, по-известен като Веселин Дремджиев. Каква е причината и по каква линия са свързани двамата, може само да се гадае. Но драгият
зрител, който е запознат с (уж) мнението на моралиста Чобанов за „шестаците“, остава излъган, ако си е мислел, че Чобанов ще нападне Дремджиев заради агентурното му минало. Напротив, двамата си подават реплики като добри приятели, възмущават се общо от „заплахите“ към Чобанов, цъкат колко „лоши“ били „лошите“ и си обещават пак да се видят на следващата вечер. Интересно, нали? Да ви напомня за двуличието на двамата
прокопиеви сектанти Иванов и Атанасов?

А Дремджиев съвсем не е случаен „шестак“. Когато през 2009г. името му беше оповестено, популярният тв водещ сподели пред „Дневник“ на Прокопиев (че къде другаде), как не бил изненадан, защото това било „схема“. Защото по времето на комунизма негови най - близки роднини, видите ли, били емигранти в Италия, Белгия и в Щатите, а дядо му бил царски офицер и при всяко искане за пътуване зад граница, както и при връщането му, бил привикван на разговор в милицията. И как нямало нито ред писан от него, а „схемата, при която за сътрудници се обявяват хора, за които е открито само едно картонче, е смешна и глупава. Странно е в един кюп да се вкарват и палачите, и
жертвите”, оплаква се пред изданието на Прокопиев „жертвата“ Дремджиев.

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Защото от решението на Комисията по досиетата става ясно, че Веселин Асенов Дремджиев от гр. Варна, с агентурен псевдоним „Богдан“, е вербуван от оперативен работник Митко Дандаров на 10.10.1985 г., който е и негов ръководител. Дремджиев е описан в регистрите като секретен сътрудник на Държавна сигурност в управление VI-II-II, а както посочва сайтът desebg.com, Шесто управление на ДС e за борба с идеологическата диверсия, като агентурната му дейност е свързана с отдел 02 на Шесто, който отговаря за борба с идеологическата диверсия и друга подривна дейност сред младежта и спорта, българските и чуждестранните студенти, аспиранти, специализанти и преподаватели и по-специално за отделение 02, натоварено с „вражеските” прояви сред младежта в страната и международния младежки и спортен обмен. Как ви звучи, като „схема“ ли? А Дремджиев дали е „жертвата“ или пък е доносника, благодарение на когото вероятно се изгорели като набедени за „диверсанти“ доста истински демократи по времето на комунизма?

Схемата, цели 32 години по-късно, обаче е съвсем ясна – и Чобанов (бивш комсомолски секретар и кандидат член на БКП) и Дремджиев, участват в театър, който цели да представи псевдожурналиста от „Биволъ“ и Bird.bg като „жертва“ на заплахи от „мафията“ и „бандитите“, които според тях стояли на първия ред в парламента (естествено, Пеевски и ДПС, че кои други). Обаче, така е „заплашен“ Чобанов, че когато прокуратурата
образува веднага проверка, той…отказа съдействие, защото не й вярвал! Такова съдействие вероятно ще откаже и на ДАНС и МВР, защото…съветник на Бойко Рашков, както сам разкрива Чобанов в сайта си Bird.bg, бил бивш агент на …. Шесто управление.

Да не повярва човек. При „шестака“ Дремджиев може, при прокуратурата и МВР не може, защото било пълно с…“шестаци“. И наивниците вярват и цъкат с език, как „лошите“ заплашвали свободата на словото „чобанова“ и неговото здраве.

Но, внимание – циркът продължава, защото вчера Чобанов беше изслушан и пред парламентарната комисия по Вътрешен ред и сигурност. Ако се чудите кой инициира това изслушване, не се чудете – предложението е на корпулентния Иво Мирчев от „Да, България“, а председателят на тази комисия е …. Атанас Атанасов, за когото стана дума по-горе. Атанасов, освен съпредседател в оставка на коалицията ДБ, е и бивш директор на Националната служба за сигурност - демократичният „правоприемник“ на Държавна сигурност. Въобще, „шестаци“ и „агенти“ да искаш в последните 30 години, кой от кой по-морален и кой от кой надпреварващ се да обслужва Чобанов, докато последният, поне на думи, се бори против тях. Цирк.

Така че активното мероприятие на Чобанов и компания със сигурност ще продължи и в
следващите седмици, съвсем в духа на Шесто управление на ДС. А нищо чудно, самият Чобанов вече да е и в друго качество в този разиграван театър, оставащо скрито за обществото. Защото емигрантите в Париж, които бяха пропищели навремето от далаверите му, ясно посочват на специалния сайт „Истината за Чобанов“, който са
създали: „Сред българите във Франция, които поддържат връзки с българското посолство в Париж се говори, че Чобанов се е предлагал нееднократно за сътрудник на българските тайни служби, но след като за това не са му предложени финансови облаги, се е отказва и започва да злослови срещу тях“.

Дали това обяснява паралелния свят „Държавна сигурност“ на Атанас Чобанов, предстои да се разбере. Но със сигурност в него „шестаците“ като Дремджиев, за които Чобанов не иска лустрация, заемат и ще продължат да заемат, важно място.