Първи по смъртност в ЕС: 19-годишни с инфаркт в Южна България

Причините за тревожната статистика са комплексни и се дължат основно на начина на живот на българите

https://blitz.bg/obshtestvo/parvi-po-smartnost-v-es-19-godishni-s-infarkt-v-yuzhna-balgariya_news1133723.html Blitz.bg

Сърдечносъдовите заболявания остават водеща причина за смъртност в България, като особено тревожни са данните за Южния централен район. Регионът, включващ областите Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Смолян и Хасково, е с най-висок дял на смъртност от сърдечносъдови заболявания в Европейския съюз, сочат данни на Евростат.

По тази причина през февруари УМБАЛ „Свети Георги“ организира инициативата „Слушай сърцето си“, насочена към повишаване на информираността за сърдечното здраве. 

Д-р Станев предупреди за страшни последствия от грипа

Специалистите от Клиниката по кардиология, както и от отделенията по инвазивна кардиология и кардиохирургия, обединяват усилия, за да говорят открито и разбираемо за най-честите сърдечносъдови заболявания – високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, прединфарктни и инфарктни състояния, сърдечна недостатъчност, клапни заболявания, както и за рисковете, свързани с придружаващи хронични състояния.

По думите на д-р Иван Манолов, кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“, причините за тревожната статистика са комплексни и се дължат основно на начина на живот на българите. Един от най-големите рискови фактори е тютюнопушенето.

Хранителните ни навици също не са добри – консумираме предимно готови храни с много скрита сол, захар и консерванти. Водим заседнал начин на живот и често пропускаме профилактичните прегледи.

Според д-р Манолов България е сред първенците в Европа по тютюнопушене, като все по-често цигарите и електронните устройства се използват и от подрастващи. „Няма безопасен никотинов продукт. Вейповете и нагреваемите устройства също съдържат вредни химични вещества и не са безрискови“, подчертава кардиологът.

„Грижата за сърцето не е еднократно усилие, а система от ежедневни избори – правилно хранене, движение, качествен сън и баланс между работа и почивка“, посочва д-р Манолов.

Специалистът съветва да се избягват трансмазнините, рафинираната захар и прекомерната сол. Препоръчителният дневен прием на сол за здрав човек е до 2,5 грама, а при хора със съдови заболявания – едва 1 грам. „Само с две филии бял хляб човек може да си набави повече от допустимата дневна доза сол“, предупреждава лекарят. Той препоръчва и по-честа консумация на риба и прием на омега-3 мастни киселини.

Физическата активност също е ключова за здравето на сърцето. Препоръчителната норма е поне 150 минути умерено натоварване. „Ходене, бягане, колоездене, плуване – всичко, което ви кара леко да се задъхате, но да можете да водите разговор, подобрява сърдечната функция и понижава риска от заболявания“, казва д-р Манолов, цитиран от Glasnews. 

Той подчертава, че наднорменото тегло не е само естетичен проблем. Мастната тъкан, особено в коремната област, произвежда вещества, които водят до хронично възпаление и увреждане на съдовете.

Хората с фамилна обремененост трябва да започнат профилактика още около 30-годишна възраст, съветва специалистът. „Важно е да познават нивата на холестерола и кръвното си налягане. За тях спортът не е препоръка, а задължителна превенция“, допълва той.

За здрави хора до 40 години е достатъчно кръвното налягане да се проследява на всеки 3–5 години, а профилактичните прегледи при личния лекар да се правят ежегодно. След 40-годишна възраст се препоръчва и консултация с кардиолог.

Как влияят ниските температури на сърдечно-съдовата система?

Все по-често сърдечносъдовите заболявания засягат и млади хора. „Имали сме пациенти на 19 години с инфаркт. Това често се дължи на употреба на вредни субстанции и нездравословен начин на живот“, разказва д-р Манолов.

При наличие на близък родственик с инфаркт или инсулт в ранна възраст, децата трябва да бъдат наблюдавани още в юношеството, посочва специалистът.

Според него основната мисия на кардиолозите не е само лечението, а превенцията. „Всичко, което се хване навреме, може да бъде предотвратено или поне забавено. Южна България е с най-висока сърдечно-съдова смъртност в Европа и това трябва да ни накара да променим навиците си“, категоричен е д-р Манолов.

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Още по темата
Коментирай