Преди броени дни от този свят си отиде големият български певец Бисер Киров. Без чувство за ощетеност или забрава. Певецът имаше щастлива професионална съдба, но ранната смърт на дъщеря му Венциноса го съсипа. Тя си отиде от този свят на 42 през 2014-а. Според мнозина – именно тази непреодолима болка отключва и най-коварна болест у големия певец. Все пак той успява да се пребори с нея. Но го довърши инсултът.
„Никога не съм имал усещане, че някъде съм по-признат, отколкото в България. Нямам чувство за ощетеност. Тук съм роден, този народ ме е създал”, споделя Киров в последното си интервю пред руския вестник „Комсомолска правда”.

И въпреки че от години не живееше в родната си България, Бисер Киров нито веднъж не пропусна да й отдаде дължимото. Обичаше я! Поддържаше и пазеше топли отношения с много от колегите си на музикалната сцена. „Това е човек, който е успял да бъде най-популярната личност в шоубизнеса в няколко страни, и единственият чужденец, който е заслужил артист на Руската федерация - казва Веселин Маринов.-  През годините, сближавайки се с него, аз нито за миг не останах разочарован. Винаги съм приемал всеки наш разговор като урок за живота... За мен Бисер Киров беше един от последните мохикани от онова велико време, в което се раждаха големи личности. Затова днес се чувствам много ощетен, че ни напусна един голям човек, че загубих един голям приятел”, споделя певецът Веселин Маринов.

Бисер Киров завършваше винаги своите концерти с емблематичната реплика „Добре, че живи бяхме да се видим...”. Това всъщност е песен по стихове на Васил Сотиров и звучи така: „Добре, че живи бяхме да се видим... Очакват ни и радост, и несрета. Обаче ние весело на лошото напук, ще се прегърнем някой ден с букета, но нека се прегърнем днес един със друг.” Сотиров написал и „Просто песен” - за рождения ден на своя скъп приятел на 4 септември. Искал той да я изпълни на 75-годишния си юбилей, за който се готвеше голям концерт. „Уви, не го дочака”, с тъга споделя известният поет. 

Бисер Киров бил много близък приятел с известния борец за свобода Дийн Рийд. Именно той отключил страстта му към шапките.

„Ние наистина бяхме много близки с Дийн, правихме и съвместни концерти. Той беше удивително светъл, открит човек. Веднъж на участие той ми подари за спомен своята знаменита кожена шапка. Не я носих, а старателно я пазех като талисман. Когато ми се обадиха, че с Дийн се е случило нещастие (според официалната версия той се удавя, докато се къпе в езеро – бел. ред.), за първи път сложих тази шапка на неговото погребение. Оттогава избрах за себе си съответния имидж: на концерти и светски мероприятия се появявах винаги с шапка. Започнах да ги колекционирам. Сега имам няколко десетки. Но аз не само ги събирам, с удоволствие ги подарявам и на приятели. Помните ли, имаше дует „Вовчик и Левчик” - Владимир Винокур и Лев Лещенко? Е, тези спретнати черни шапки на мъдрите им глави са от моята колекция. Отдавна се познавам с Лев, още от времето на съвместните ни появи на международни фестивали. Е, не му беше особено приятен подаръкът, който му направих. Освен това голямата, романтична, черна шапка, с която често Алла Борисовна се появяваше пред хора, също е от колекцията „Бисер Киров”, разказваше големият певец.

 

Из последното интервю на Бисер Киров във вестник „Комсомолска правда”

- Оказва се, че Русия заема важно място в живота ви.
- И в душата!

- В Русия пребивавате по-често, отколкото в родната България, така ли е?
- Абсолютно вярно! Така се случи. Тук завърших ГИТИС (Руски институт по театрално изкуство – бел. ред.), тук беше първото ми участие на международен фестивал, това беше през 1967 г. А през 2007 г. Дмитрий Медведев издаде указ, с който провъзгласи Бисер Киров за заслужил артист на Руската федерация. Това ми даде лично самочувствие, но смятам, че е заслужено. Аз съм българин по рождение, но вярвам, че за изкуството няма граници.

- Много от вашите песни са по стихове на руски поети. Четете ги в оригинал? На руски език?
- Да! Аз се изучавах тук в ГИТИС, бях длъжен да знам руската поезия не само защото имаше и такъв изпит. Завърших с пълно отличие... Затова и знам отлично езика... Руският език е изключително богат, а руската поезия зашеметяваща. В нея има дълбочина, самият език й придава чувство, и дух, и метафора, която е много трудно да изразите на друг език. В последните 10 години у нас в България изобщо не се учи руски език, няма руски училища, три-четири са в цялата страна... Искам да не забравяте, че България е дълбоко свързана с Русия. Навремето много от вашите момичета се омъжват за наши бригадири, които ги водят в България и създават семейства. А сега през последните години близо 250 хиляди руснаци си купуват недвижимо имущество в България. Сега полека започват да възстановяват връзката между двете страни.

- Със съпругата ви Митка отпразнувахте златна сватба. Къде и как се запознахте?
- Учих в технически институт, където във втори курс към нас се присъедини красиво момиче. Сега се шегувам, че всичко, което ми остана от института, е дипломата за завършване и Митка, моята съпруга.


Подготви Анелия ПОПОВА