Коледа е време на пълни магазини и празни портмонета. Тази година ще похарчим за подаръци средно около 330 лева, сочи мащабно проучване. Най-много пари очаквано ще хвърлят в София - около 500 лева, а най-малко - в Северозападна България и Родопите - около 150 лева. Данните от друго проучване „Коледен барометър 2018” пък показват, че българските домакинства ще похарчат една четвърт от месечните си доходи за коледни подаръци. Дотук - нищо фрапантно.

Интересното идва в сравнението с други държави и тяхното поведение по отношение харченето на пари. Изследването на Фератум Груп е обхванало 19 страни от цял свят и България и Румъния се нареждат на четвърто място по размер на планираните разходи спрямо разполагаемия доход. Тук има още една тънка разлика - докато румънците са склонни да дадат парите си за екскурзия и пътуване, то българите ще инвестират в потребителски стоки - храна и облекло. Най-популярният подарък за нашенци са дрехите, а на второ място - играчките, показват данните от глобалното изследване. 

Черният петък би Коледа 

Истерията по Черния петък доведе до трескаво харчене на пари месец преди Коледа. Много хора побързаха точно тогава да набавят нужните подаръци за близки и познати. Според груби изчисления на Черния петък, който преля в Черен уикенд, българите са оставили средно по 410 лева. Системата БОРИКА отчита транзакции от 32 милиона, без да броим преводите към интернет търговци, които се обслужват от чужди банки. 

23 декември ще бъде вторият по сила ден за пазаруване тази година, смятат от дружеството за потребителско кредитиране УниКредит Кънсюмър Файненсинг. Треската за стоки ще е съсредоточена във физическите магазини. Експертите очакват средната финансирана сума да бъде по-висока от миналата година с около 5%, или приблизително 780 лв., като най-атрактивни за кредитиране се оказват традиционно телевизорите, бялата техника и смартфоните 

По отношение на бързите кредити тенденцията е техният размер да спада. Дори и по време на коледните празници, когато се отбелязва пик на кандидатстването, сумите са по-умерени в сравнение с предходни години. Хората разчитат и на спестяванията си. От пари в банката няма много доходност, тъй като лихвите по депозитите са малко над нулата. Допълнително намаляват и от данъка върху лихвите. 
 

Банкоматите под мониторинг 

Банкоматите по празниците са под денонощен мониторинг от банките - собственици на машините. Те могат да бъдат зареждани по няколко пъти на денонощие, ако се изпразнят. Все още българите предпочитат да носят пари в брой, а не да платят с ПОС-терминал на касата в магазина. Тегленето от машинка обаче не е много изгодно, защото носи такси, докато плащането с карта - не. 

Такси на показ 

От близо два месеца БНБ направи „витрина на таксите”, които банките удържат за най-популярните си услуги. Данните включват и таксите за теглене от банкомат в зависимост от това дали машината е на банката издател на картата, или чужда. В първия случай има банки, при които тегленето е безплатно, но невинаги. Таксите започват от 15 стотинки. Далеч по-сериозни са, ако нямате подръка машина на банката. Тогава тегленето излиза над левче. Например: Пиреус - 1 лев, Алианц - 1.06 лева, Банка ДСК, Уникредит и Инвестбанк - 1.10. 

Данните на Централната банка ще се опресняват редовно с подавана от самите банки информация при всяка промяна на тарифите, а поводът за тази необичайна досега форма на прозрачност е европейската директива за платежната сметка, чиято цел е да гарантира достъпност на банковите услуги за потребителите. БНБ няма правомощия да влияе на таксите, а само ги онагледява, за по-лесно сравнение. Опитът показва, че досега банките не са редактирали тарифите си, за да станат по-конкурентни.