Какви са симптомите на бронхиалната астма при децата, кога се поставя тази диагноза и дали напълно се лекува? На тези въпроси отговаря пред БНР Рада Маркова, специалист по детски болести и детски пулмолог с дългогодишен опит.
От самото начало на кариерата си д-р Рада Маркова работи като педиатър в Университетски детски клиники - в болница „Св. Марина“ във Варна, в Университетската Детска болница в София, в Клиниката по Неонатология и Интензивния сектор на Специализираната болница по детски болести, а последните 15 години - в педиатрията на Александровска болница. През  2012 г. д-р Маркова става основател на Първа детска консултативна клиника в София.
 
Асмата не е лесна за диагностициране, дори за пулмолозите.
 
„Бих ориентирала хората при какви симптоми да потърсят специализирана помощ и при какви да се ориентират към по-бърза консултация и да мислят в посока астма при тяхното дете. Асмата е хетерогенно заболяване, тя включва много състояния в детската възраст и поставянето на диагноза при възраст до 5 години е предизвикателство. В тази възраст не можем да приложим специфични тестове, не можем да направим функционално изследване на дишането. Диагнозата в тази възраст основно е клинична и се базира на продължителното проследяване на тези деца”, каза д-р Маркова.
 
Много по-голям риск за развитие на детска астма има при деца, родени в семейства с алергичен товар. Смята се, че ако има един родител с алергична предиспозиция - сенна хрема, астма, атопичен дерматит, други форми на кожни екземи или медикаментозна или хранителна алергия, рискът за астма за поколението е по-висок с 40 процента, а при двама родители с изброените алергии - скача на 80 процента. Това позволява да се изчисли вероятността за развитие на астма при детето.
 
Когато и при детето има същите прояви - алергии към храни, медикаменти, кожни алергии, тогава рискът за развитие на астма се увеличава в пъти. И въпреки всичко диагнозата в малката възраст се базира на провокираните от различни вирусни инфекции явления на бронхоспазъм, при които се наблюдава свиркащо дишане, с прояви на задух, на спастична кашлица, с или без температура.
 
При три или повече пристъпа вече може да се касае за начало на астма
 
„При всички случаи това трябва да бъде коментирано от лекар, защото свиркането може да се дължи и на друг дихателен проблем”, каза д-р Маркова. Изследването на кръвна картина изключва наличието на възпалителен процес, а рентгенография трябва да изключи друго страдание. Поставянето на диагнозата трябва да стане след установяване на нормални лабораторни показатели и нормална графия на белите дробове.
 
„Астмата в детската възраст е най-често вирусно индуцирана, независимо от това, че НЗОК държи всички деца да бъдат категоризирани като болни от астма с алергичен компонент, за да изписва медикаментите за астма. Най-често историята на едно дете, което се диагностицира като астматик, е че тръгва на детска ясла или градина, където рискът от вирусни инфекции скача в пъти, и в резултат от този контакт, при генетична предразположеност, започват чести бронхиолити, които водят до очувствяване на дихателните пътища и развитие на това хронично заболяване, каквото е астмата”, каза д-р Маркова.
 
По думите ѝ, от значение е и въздухът, който дишаме, с така наречените инхалаторни алергени. Тя посочи сезонната астма, която е зависима от цъфтежи, тревен и житен полен. От значение е и замърсяването на въздуха с прах, с газове от автомобилите,  както и тютюнопушенето. Някои домашни любимци също могат да доведат до очувствяване на бронхите при децата.

Още здравни новини и съвети четете на zdrave.to!