Почина Вихрен Чернокожев. Новината за това съобщиха близките му. Той е български литературен историк.

Роден е 5 юли 1951 г. (67 г.) в Пловдив. Работил в Институт за литература при БАН. Кандидат на филологическите науки (днес – доктор) с дисертация на тема Димитър „Подвързачов – жизнен и творчески път“ (1980). Доцент в Института за литература при БАН. Зам.-директор на Института за литература (2000-2012). Ръководител на Издателски център „Боян Пенев“ в Института за литература (2002-2012). Член на Сдружение на българските писатели. Един от малцината изследователи на българския литературен хумор и сатира.

Автор на проекта „Антитоталитарната литература“ и на проекта за издателска поредица „Другата българска литература на ХХ век“ в Института за литература при БАН. Автор на проекта „Идентичност и асимилация. „Възродителният процес“ през 1970-те – 1980-те години на ХХ в. в литературата на мюсюлманските общности“ – съвм. с проф. д-р Зейнеп Зафер от Анкарския университет.
Авторски книги:

„Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов“ (1986)

„Българският смях“ (1994) – отличена с Национална награда „Райко Алексиев“

„Антология на българския смях“ (1995) – заедно с Росица Чернокожева

„Врати към смисъла“ (2000)

„Българска литературна критика“. Т.1, В. Търново (2000) – заедно с Росица Чернокожева

„Другият бряг на думите“ (2002)

Съставителство (заедно с Росица Чернокожева)

„Епиграми“ (2001) от Змей Горянин,

„Правото да се разочароваш“ (2003) от Радой Ралин,

„Избрани произведения“ (2009) от Димитър Подвързачов. Съставителство и научна редакция
(заедно с Божидар Кунчев и Едвин Сугарев) на сборника „Антитоталитарната литература“ (2009),
(заедно с проф. Зейнеп Зафер от Анкарския университет) на антологията „Когато ми отнеха името. „Възродителният процес“ през 70-те – 80-те години ва ХХ век в литературата на мюсюлманските общности“ (2015).