Българската православна църква почита днес успението на Свети Климент Охриски. На 25 ноември православната църква отбелязва празника на най-изявения от учениците на равноапостолите Кирил и Методий, а 27 юли е утвърден като ден на Св. Седмочисленици - Кирил и Методий и техните най-близки ученици - Климент Охридски, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий и се възпоменава успението на Климент.
В средновековна България Климент отсяда в три подарени му от цар Борис I имения, но се установява главно в третото край Охрид, където създава Охридската книжовна школа - първият славянски университет. През 893 г. е извикан от цар Симеон в българската столица Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия. Малко след смъртта си през 916-та година, Климент е канонизиран, и не по-късно от началото на 11 век успението му се чества на 27 юли. <br /> <br /> Климент Охридски се смята и за автор на българската азбука - кирилицата, чието име е дадено в чест на Константин-Кирил Философ. В &quot;Краткото житие&quot; се казва, че той &quot;измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил&quot;. Скорошни археологически открития край Преслав обаче показаха, че още по-рано кирилицата е въведена в Преславската книжовна школа. Идеята за създаване на нова абзука в Преслав най-вероятно принадлежи на цар Симеон.