В следващите седмици е много важно правителството на Кирил Петков да се опита да покаже различен стил на управление Първият тест ще бъде тази седмица. Ако правителството възприема протестите като влияние на Путин, като опит на проруската пропаганда да унищожи управлението, това не е ползотворно решение. Това пише в свой анализ доц. Антоний Гълъбов, цитиран от БГНЕС.

Много е важно да видим как ще реагира правителството, дали ще се опита да търси диалог с протестиращите, или ще се опита да се пази от тях. Това ще бъде първият стрес тест, а последният ще бъде актуализацията на Бюджета. Ако в момента не бъдат предприети много решителни и бързи действия, актуализацията може да взриви отвътре управляващата коалиция.

Затвореното управление на Асен Василев

Румен Радев се опитва да направи поредната маневра, но това не е Кобрата на Пугачов, за да застане отново на страната на протестиращите. Изправени сме пред ситуация, в която това управляващо мнозинство и правителство имат критично кратък период от време, за да могат да променят начина, по който функционират. Позволявам си да кажа, че те имат само още три месеца.

Ако в момента са готови да планират много ясно какво искат да постигнат през следващите 100 дни, как ще го направят, по какъв начин ще преговарят, с кого ще преговарят, чия подкрепа ще търсят, те биха били в състояние да избегнат риска от предсрочни избори до края на тази година. За мое съжаление, през изминалите няколко дни не виждам движение в тази посока.

Социалният диалог продължава да е блокиран. И работодатели, и синдикати в еднаква степен, но по различни причини са неудовлетворени от диалога си с правителството. Нямаме никакъв опит да се отвори процесът на взимане на решение. Да бъдат ангажирани максимално широки групи от българското общество в процеса на взимане на важни решения.

Не на последно място имаме допълнително затваряне на процеса на управление. Имаме едно затворено управление. Това е стилът на Асен Василев, а не на Кирил Петков. Василев смята, че след като веднъж е измислил нещо, всички други трябва да приемат неговото решение. Това е изключително рисково поведение в управлението на подобна множествена криза.

Депутинизация и България

На първо място трябва да излезем отвъд хоризонта на пропагандната агресия на Руската федерация спрямо България и изобщо към Европа. Това означава да признаем простия факт, че няма Русия. Русия не съществува като държава от 1917 г. Имаме Руска федерация. Режимът на Путин направи всичко възможно да слее три образа в едно. Образът на Царска Русия, на СССР и на собствения си режим, обединявайки ги под общото наименование Русия. В момента когато кажем Русия, ние вече сме в хоризонта на тази пропаганда и е трудно да излезем от там.

На второ място след идването си на власт преди повече от 22 години Владимир Владимирович Путин създаваше усещането в Западна Европа, че е готов да се бори с руската олигархия. Много хора в Западна Европа бяха обнадеждени, че се е появил човек в Кремъл, който може да наложи държавността срещу олигархията.

Само няколко години по-късно стана ясно, че това е по-скоро късно средновековен модел, при който развилнелите се барони биват поставени под властта на краля. Кремъл стана най-големият олигарх. Режимът, който свързваме с името на Владимир Владимирович, е точно това. Превръщането на една държава, която се опитваше да се развие като европейска, в една олигархия, организирана сложно, но функционираща все така по азиатски.

Когато лидерът на „Демократична България“ Христо Иванов и всеки, който дълбоко познава пътят на тази трансформация, призовава за преодоляване на това, първата стъпка е да излезем от орбитата на прокремълската пропаганда.

Призивът за депутинизация трябва да се погледне по-скоро в позитивен план. Това е опит да се направи план, да се направи ясна програма, което е изключително важно за оцеляването на сегашното правителство. Тази програма трябва да не позволи българското управление да се превърне в подобен тип олигархия.

С други думи отношението към режима на Путин, към Руската федерация, към войната в Украйна е само повърхностният слой. Ако ние нямаме готовност да атакуваме основите, ако нямаме готовност да променим начина, по който се генерира подобен тип режими, най-вероятно рано или късно ще се изправим пред дълбоко несъстоятелната дилема дали ядосваме подобен режим или не.

От началото на войната досега България обяви, че затваря въздушното си пространство за руските авиопревозвачи, Руската федерация отговори със същите действия. След това Руската федерация обясни на своите туроператори, че трябва да забравят България като туристическа дестинация.

След това обяви България за вражеска страна, след което „Газпром“ спря в нарушение на договора с България доставките на природен газ. Имаме в пъти повече агресивни и асиметрични действия на Руската федерация по отношение на България. Но за да видим всичко това, трябва да излезем от оптиката на прокремълската пропаганда.