Пирова победа ще вкара и следващия парламент в патова ситуация. Това мнение изрази политоложката Геновева Петрова в интервю за "Марица". По думите ѝ в кампанията партиите радикализират привържениците си, а после се вайкат, че не могат да си партнират. Според нея радикалният вот прави ДПС фаворит за третото място в спора с "Възраждане" , а конфронтацията в БСП прелива гласове на "Възраждане", "Левицата!"и БВ. Ето какво още каза тя:

- Г-жо Петрова, включително последното проучване на "Алфа Рисърч" сочи паритет в представянето на изборите на двете формации - ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Коя от тях има потенциал да мобилизира и привлече повече гласове и да си гарантира победа на 2 април? 

- Наистина към момента подкрепата за всяка от двете водещи формации е идентична и равностойна. Така че е трудно и прекалено амбициозно да се прогнозира коя от двете ще е победител.  

Всяка от тези формации разполага със собствен електорален резерв. За коалиция "Продължаваме промяната-Демократична България" това са най-младите, по-слабо политизирани избиратели, които често решават за кого ще гласу​ват спонтанно, в последния ден от кампанията. Ако ПП-ДБ успеят в рамките на кампанията да мотивират тези избиратели, това би им донесло допълнителна подкрепа.

За ГЕРБ-СДС пък резервът е по-скоро в традиционно подкрепящите партията през последните години - това са хора от средните поколения, най-вече в градовете извън столицата. Там ГЕРБ доскоро имаше устойчиви, водещи позиции. Не че ги губи, но към момента точно тези избиратели не са убедени дали ще отидат да гласуват. Ако ГЕРБ успее в хода на кампанията да ги мотивира, това ще им донесе допълнителна подкрепа. 

- Отиваме на пети избори за две години. Колко сериозни са щетите? 

- От гледна точка на обществото не виждам никакъв положителен знак в това често ходене на избори. Задълбочава се процесът на недоверие към всички партии, оттам и ниската избирателна активност.  

За съжаление, не можем да обърнем тренда на поредицата избори, но това не е по вина на избирателите, а поради поведението на политическите партии. Част от тях дори не крият, че са фокусирани към местните избори наесен, което демонстрира лицемерно отношение на партиите, включително към привържениците им. 

- Коя риторика ще се окаже по-привлекателна за избирателите - обещанията на ПП и ДБ за справяне с корупцията или тази на ГЕРБ за стабилността по време на управлението им? 

- Всяка от тези две р​иторики въздейства на различен тип избиратели ​- на тези две допълнителни групи, които вече очертах. Коя от риториките би била по-успешна, би било спекулативно да определим. Ако има възможност, откроила се до момента в проучванията, риториката, която акцентира върху стабилността, има шанс да мобилизира в хода на кампанията.

Налице сред хората в страната, без значение от възрастта и икономическото им положение, е цялостна загриженост за проблемите, които ни съпътстват, и най-вече за политическата криза, която не позволява да се предприемат конкретни стъпки за преодоляване на тези проблеми.

- Ще се окаже ли печеливша коалиционната формула ПП-ДБ, чийто резултат при проучванията е по-малък от общия сбор от процентите им поотделно на предишните избори? 

- Ако под печеливш ход имаме предвид шанса им да спечелят изборите - да, имат го. Но имайки предвид заявките им, че искат да имат достатъчно мнозинство, за да съставят собствено правителство, това ще остане предизвикателство до самия край на кампанията. Няма индикации, че дори да успят да мобилизират допълнителна подкрепа, тя би била толкова мощна, за да им позволи да реализират заявката си. 

- Т.е. отново се очертава пирова победа - която и от водещите формации да е първа, тя няма да състави кабинет с втората?

- Това са сигналите, които чуваме от представители на двете водещи формации. Ситуацията дори рискува да бъде още по-патова, отколкото беше в предишни​я п​арламент, ако приемем хипотезата, че в 49-ия бъдат представени първите пет формации, които имат относителна сигурност, че ще влязат.

Тогава пред всяка от водещите формации ще стои въпросът как да управлява -дали с другата, с която е в силно конфронтационни отношения, без намерения за партньорство, или с някоя от останалите три формации в НС, с които също имат начертани дълбоки разделителни линии. 

В кампанията партиите ни радикализират привържениците си с конфронтационното говорене, а след това в парламента чуваме обяснения защо не могат да си партнират, при положение, че всички много искат да съставят правителство. 

Това е омагьосан кръг, който се задава от самите лидери на политическите формации и е тяхна отговорност да го разчупят. Ще се въртим в този кръг, докато изборните резултати не бъдат абсолютно различни от досегашните, каквато хипотеза не стои към момента.        

- Има възможност за интрига за третата позиция на вота - според проучването на "Алфа Рисърч" ДПС си остават трети, според ваши колеги обаче "Възраждане" ги измества. Кой е с по-сериозни шансове?

- ДПС все пак изглежда по-вероятният играч на трета позиция. Но конкуренцията от страна на "Възраждане" е наистина сериозна ​- това е единствената формация от представените в предишното НС, която след предишните избори регистрира нарастване на подкрепата. При ДПС ситуацията е различна ​- там има твърдо мобилизирани избиратели, които и сега показват, че отново ще подкрепят Движението.

Затова към момента позициите на ДПС изглеждат по-устойчиви от тези на "Възраждане", които могат да са обект на динамика, доколкото радикалният вот, който стои зад тях, е способен да се променя - може бързо да нарасне, но и да спадне.

- При БСП регистрирате спад още преди старта на кампанията. Кой най-силно подкопава партията и доколко вътрешните битки ще намалят гласовете ѝ?

- Острата конфронтация в БСП неминуемо отлива подкрепа от тях. Не трябва да сме изненадани, ако тенденцията се задълбочи. Това също зависи от хода на кампанията на БСП, но тя е партията, при която динамиката е най-силна в негативен план.

Към момента най-голяма част от оттеглящите се от БСП избират алтернативата в лицето на новосформираната коалиция "Левицата!". Затова тя регистрира относително завиден потенциал, макар още под 4-те процента. Изтичането на подкрепа от БСП е и в посока към "Възраждане" и "Български възход".

- Коя от трите партии на ръба е с най-голям шанс да влезе в 49-ия парламент?

- В момента "Български възход", "Левицата!" и ИТН също активно обменят избиратели помежду си, тече процес на остра конкуренция. От това коя ще успее да се позиционира като най-приемлива за този кръг избиратели, ще зависи дали ще премине 4-процентната бариера. Засега и трите устойчиво остават под тази бариера, доколкото мобилизацията на собствените им избиратели все още е много ниска. Ако ситуацията се запази, вероятно 4-те процента ще се окажат висока бариера за всяка от тях. 

- Какъв ефект върху избирателите ще има натискът отвън - изнасянето на втория списък „Магнитски“, проверката на Европрокуратурата на ТЕЦ-овете ни за манипулирани данни за вредни емисии?

-  Влияние на тези фактори има. Проявява се в цялостно отчуждаване на избирателите и нежелание да участват във вота. За да се събуди популистки или по-радикален вот, е нужно да се стигне до по-сериозен гняв в обществото, какъвто към момента не наблюдаваме. Виждаме цялостно разочарование, възмущение от политическите партии, което и външни фактори като изброените само затвърждават. 

- Неизбежна ли е ниската избирателна активност на 2 април, предвид липсата на свежи идеи в програмите на партиите, на нови лица в листите?  

- Всички индикатори сочат тенденция за ниска активност - ако не по-ниска, поне колкото на последните избори. Това не е само заради цялостното разочарование и недоверие към партиите. Как биха могли те да мотивират по-високо участие на изборите, когато още от първия ден на кампанията говорят как няма да направят заедно правителство. Сигналите, които излъчват партиите, демотивират хората да дадат гласа си.

Това е грешна стратегия на политическите сили.

- Кой от сценариите е най-вероятен след изборите - съставяне на кабинет, макар трудно, или избори две в едно наесен? Изключен ли е вариант избори през лятото?

- Последният вариант е най-неблагоприятният сценарий, защото ще означава наистина сериозно дискредитиране на парламентарната демокрация и ще даде още повече основание на привържениците на тезата за промяна в системата на управление.

Не бих искала на старта на предизборна кампания да правя сценарии за след вота. Но настоящата картина на електоралните нагласи не променя качествено политическата ситуация. Това трябва да вземат предвид партиите, ако наистина са загрижени за решаването на политическата криза. 

ВИЗИТКА

Геновева Петрова е управител и част от екипа на агенция "Алфа Рисърч" от нейното създаване. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Отговаря за международните проекти в областта на маркетинговите проучвания. Магистър по политически науки от СУ “Св. Климент Охридски”, с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи.  

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук