„Газпром“ едностранно наруши договора си с България. Най-напред „Газпром“ се опита да промени условията на договора си, а след това, когато България се застъпи за себе си, „Газпром“ реши да използва едностранно енергетиката като оръжие. Именно затова години наред работим заедно за диверсификация". Това заяви в интервю пред Нова тв Н.Пр. посланик Херо Мустафа. 

Публикуваме цялото интервю:

България ще се съобрази с исканията на президента Зеленски, но няма да изпращаме оръжия на Украйна. Какъв е Вашият коментар?

Както съм казвала много пъти, България е приятел, партньор и съюзник, както и много силен и доверен партньор в НАТО. Това дали България ще реши да изпрати военна техника или не, е решение, което следва да се вземе между България и Украйна.

To e суверенно решение на България. А аз бих искала да се съсредоточа върху позитивното - фактът, че България  изгражда на територията си бойна група на НАТО;

фактът, че България прие над 100 000 бежанци; фактът че България подкрепи резолюциите на ООН и санкциите, както и че България се противопоставя на жестокостта, на която сме свидетели, противопоставя се на унищожителните действия на Русия срещу цивилно население и граждански цели, които наблюдаваме.

Русия преустанови доставките на газ за България. Как могат Съединените американски щати да помогнат при тази криза?

Бих искала да насоча вниманието върху нещо много важно, което споменахте. „Газпром“ едностранно наруши договора си с България.

Най-напред „Газпром“ се опита да промени условията на договора си, а след това, когато България се застъпи за себе си, „Газпром“ реши да използва едностранно енергетиката като оръжие. Именно затова години наред работим заедно за диверсификация.

През март нашата администрация в САЩ заяви, че ще предоставим допълнителни 15 милиарда кубични тона втечнен природен газ за Европа.

Както разбрахте съвсем наскоро, по време на посещението на министър-председателя и министъра на енергетиката на България във Вашингтон работихме заедно, за да може да осигурим две извънредни доставки на втечнен природен газ на цени, отлични за България; и ще продължим да работим за средносрочни и дългосрочни решения, защото сме приятели и партньори.

А сега бих искала да се върна на темата за диверсификацията. Представете си, ако преди една година България беше завършила Междусистемната газова връзка Гърция-България, например, то България нямаше да бъде в сегашното положение.

Така че се работи в опит за постигане на диверсификация възможно най-бързо. И това ще се случи - не само с втечнен природен газ от САЩ, но и от други държави, което е изключително важно.

И отново ми се иска да се върна към това, с което започнахме. Русия бе тази, която едностранно наруши договора си. За тези, които винят България за случилото се, казвам: „Застъпете се за България; застъпете се за енергийната независимост на България“.

Според Вас кое би могло да бъде работещо решение, водещо до пробив в отношенията между България и Република Северна Македония?

Най-важното е да се води диалог. Мисля, че новите правителства и от двете страни поставиха добро начало на диалога. Знаете, че ние като администрация, вярваме в единството на Европа и в членството на тези държави в Европейския съюз.

Знаете като българка, че членството на България  в Европейския съюз вече 15 години - с ползите, които произтичат за България - и членството на държавите в региона в Европейския съюз позволяват по-голяма регионална стабилност и регионален просперитет. Бих казала, че диалогът е важен.

А това, което не е полезно, е, ако и двете страни поставят ултиматуми или използват негативна реторика, както и ако политиците от двете страни гледат на това само като на конфликт, спомагащ за собствената им популярност. Това не би било от полза.

Трябва да има истински диалог в опит за намиране на решение за пътя напред. Тази регионална стабилност е важна, защото, ако не са членове на ЕС, се създава вакуум. А когато има вакуум, тези, които не желаят стабилност, ще се възползват от това.

Спуска ли се нова Желязна завеса над Европа?

Не, не мисля. Според мен, наблюдаваме забележително международно единство. Над 140 държави са гласували за резолюциите на ООН, в които се осъждат зверствата, извършвани от Русия. Виждате как във времена на кризи нациите се сплотяват. Ние сме толкова взаимозависими, че повечето държави по света предпочитат международна система, основана на правила. Според мен това е бъдещето.

Със семейството си сте преминали през много тежки времена, на нищета и война. Сега, милиони хора, предимно жени и деца, бягат от войната в Украйна. Какво бихте посъветвали тези хора, които точно както родителите Ви, трябва да започнат от нулата?

Като начало, вярвам, че е важно да сме съпричастни с бежанците, да разберем тежкото положение, в което се намират. Те не са искали да им се случи това, не са искали да напуснат своята страна или живота, който са водели. Били са принудени да го направят.

Предвид обстоятелството, че повечето от тях са невинни жени и деца, най-важното, което можем да направим, е да покажем съпричастност, да им покажем, че разбираме тежкото им положение.

Когато със семейството ми напуснахме като бежанци, за нас най-важното беше да останем, целеустремени - никога да не се отказваме от надеждата. Надеждата е толкова важна. Баща ми казваше, че от трудностите понякога се раждат добри неща, така че да бъдат целенасочени и да имат надежда - това бих ги посъветвала.

Бихте ли ни разказали за дългия и предполагам труден път на кюрдска бежанка до дама, работеща във висшия ешелон на американската политика?

Когато кацнахме в САЩ, имахме само дрехите на гърба си и надежди и мечти за по-добър живот. Баща ми, мъдър човек, казваше: „Учи усърдно, работи усърдно“.

Така и направих. Веднага се съсредоточих върху доброто представяне в училище, започнах да работя на 14 години. Всеки от родителите ми работеше на три места, за да се издържаме..

С гордост мога да заявя, че завърших първа по успех във випуск от 500 души, защото останах целеустремена. Получих стипендия да следвам в колеж и дори по време на следването ми там работех на три места.

През цялото време си спомнях какво казваше баща ми: „Учи усърдно, работи усърдно и винаги имай смели мечти“. Поставяш  си амбициозни цели, постигаш ги и след това с целиш още по-нависоко.

Казвате, че сте родена в Ирак, но Америка Ви е направила свободна. Къде се чувствате по у дома си?

Прекрасното на Америка е, че ценим своите разносъставни идентичности. Аз съм горда американка от кюрдски произход. Америка ми даде свобода.

Обичам ценностите на Америка, виждам в себе си символ на тези ценности и ги представлявам - свобода, демокрация, върховенство на закона.

А в културно отношение с голяма гордост казвам, че съм от кюрдски произход - дава ми устóи и на изток, и на запад; позволява ми в много отношения да разбирам нюанси в различните култури, да осъществявам връзка, именно защото имам устóи и на изток, и на запад.

Имате два много емоционални моменти в кариерата Ви, като се завръщате в Ирак. Първия път сте изпратена в Мосул за координатор, а втория път – за снимките на документалния филм за Вас -  „American Herro“. Можете ли да ни разкажете повече?

Когато се върнах в Ирак като дипломат на САЩ видях около себе си големи надежди за незабавна промяна. Същото виждаме на много места, където населението иска промяна, при това иска промяната да настъпи бързо. Истинската промяна, дългосрочната промяна отнема време.

Много е важно да имаме търпение, за да позволим да настъпи тази промяна. Онези, които не искат промяна, ще се опитат да я възпрепятстват, да я блокират, но е важно да останем съсредоточени върху стремежа за по-добър живот.

Документалният филм „American Herro“ е за пътешествие - за това, как всеки човек понякога може да е изправен пред трудности в живота. За всеки от нас животът невинаги е лесен.

Понякога в житейския си път човек  може и да се проваля. Но няма страшно, това е просто част от процеса. Тогава е важно е да продължиш да работиш усърдно, да останеш решителен и целеустремен, винаги да вярваш в себе си и в мечтите си. Именно за това се разказва във филма - това е пример за американската мечта.

Говорите 9 езика, което е впечатляващо. Знам, че учите и български! Трудно ли е? Коя беше първата дума, която научихте на нашия език?

Първата дума, която научих, беше семейство, което според мен беше перфектно, защото описва България, значението на семейството в България и за мен лично - за мен то е изключително важно.

Думата, която най-често употребявам, е здравейте и осъзнах, че я използвам и за млади събеседници, и за по-възрастни. Използвам я, защото е официалната форма. Използвам я в знак на уважение - към Вас, към България. Влюбих се във Вашата страната и България винаги ще заема много специално място в сърцето ми.

Вече споменахте нашата страна, но какво точно Ви харесва в нея и какво бихте искали да промените?

Толкова много неща обичам по отношение на България. За мен е чест и привилегия да бъда посланик тук. Обичам българския народ, гостоприемството, силата на българите. Обичам природата. И много силно се вълнувам, че това лято ще имаме първите директни полети между САЩ и България от 23 години насам - първите директни полети.

Това е страхотна новина!

Да, наистина е страхотна новина! Вълнувам се, защото това означава, че все повече американци ще могат да опознаят България такава, каквато я обичам. Що се отнася до въпроса какво бих променила, не съм аз човекът, който да казва какво трябва да се промени.

Ще споделя за моя  мироглед - аз винаги виждам чашата по-скоро наполовина пълна, отколкото наполовина празна. Аз съм оптимист и вярвам, че позитивната нагласа изведе  всеки от трудните, предизвикателни ситуации.

България е прекрасна страна и ще постигне забележителни успехи. Вярвам, че е изключително важно да имаме положителна нагласа.