Световната Здравна Организация дълго време даваше Швеция като модел за нормален живот. Скандинавската страна стана известна с различния си подход в борбата срещу коронавируса.


И докато по-голямата част от държавите по света поставяха гражданите си под карантина и налагаха строги ограничения, властите в Стокхолм предпочитаха препоръките и доброволните мерки. Междувременно жертвите на COVID-19 в скандинавската държава надхвърлиха 5 000.

Защо Швеция избра различен път в битката с коварния вирус? На този и други въпроси на Нова телевизия отговаря посланикът на Швеция у нас, Нейно Превъзходителство Луиз Бергохлм.

Ваше Превъзходителство, откриваме Ви в Стохколм. Там сте от месец март. Каква е ситуацията във вашата родина сега? С какви трудности се сблъскахте през изминалите месеци?

Като хората в страните по целия свят, и ние се намираме в много трудна ситуация. И водим същата битка, като се изправяме срещу тази пандемия. Ежедневието в Стокхолм много се промени. Аз и съпругът ми работим основно от вкъщи. 

Най-голямото ми дете, което е в средно училище, се обучава дистанционно на компютър. В ресторантите сме задължени да спазваме дистанция. Баровете не работят. Само няколко кина са отворени, с по-малко посетители от обикновено. Всички ние се въздържаме от близки социални контакти с други хора, освен нашите семейства. Особена грижа полагаме за по-възрастните хора. 

Ще потвърдите ли думите на шведската външна министърка, която каза: „Мит е, че животът в Швеция тече нормално“. Как Covid-19 промени живота в Швеция? И кое е новото нормално? 

С времето разбрахме, че това не е нещо, което ще отмине бързо. Че ще трябва да се научим да живеем с коронавируса и се надяваме бързо да се намери ваксина. Но трябва да сме реалисти и както вие казахте, да свикнем с новото нормално.

Да внимаваме, когато се срещаме с други хора, да си мием ръцете и в момента, в който усетим симптоми, да се изолираме и да се тестваме за COVID-19. 

В началото на пандемията Швеция избра различна стратегия в борбата с коронавируса. Ресторантите, баровете, фитнесите, училищата останаха отворени. Властите даже призоваваха гражданите да ходят на пикник. Сгрешихте ли в стратегията? Водещият епидемиолог на страната направи такова признание.

Баровете не работят. Нощните заведения също са затворени. На официални събития не могат да се събират повече от 50 души. Мисля, че има много погрешни схващания за мерките, които предприехме. Не затворихме всичко. Училищата за деца над 15 години останаха отворени, защото децата не са основният приносител на вируса.

Вярно е, че можехме да ходим на ресторант, но при определени правила за социална дистанция и разстояние между масите. Господин Тегнел, нашият главен епидемиолог, даде просторно интервю за шведското национално радио преди няколко седмици и коментира нашата стратегия. И каза някои неща, които бяха извадени от контекста.

Знаете колко е засилен интересът към Швеция в момента. Това е нов вирус, COVID-19 е нова зараза, за която знаем твърде малко. Някои страни се справиха много добре, други бяха силно засегнати.

Някои затвориха всичко, но все още имат огромен брой заразени и страдащи хора. Твърде рано е да говорим, че една страна се е провалила, а друга е успяла. Ще отнеме години, преди да разберем кои мерки са били ефективните в тази пандемия. 

Вие сте икономист по образование. Какви са загубите до момента? Кои сектори пострадаха най-много? Експерти казват, че ще изпаднете в рецесия, в най-лошата икономическа криза от Втората световна война насам. 

Шведската икономика е малка и отворена. Взаимосвързани сме с останалия свят по отношение на търговията. И затова сме уязвими - не само заради случващото се в нашата държава, но и в останалите страни от Европейския съюз.

Имаме безработица в сферата на услугите - в ресторантите и хотелите. Наблюдава се и леко увеличение в броя на компаниите, които срещнаха затруднения заради коронавируса и трябва да затворят бизнесите си. 

Какво отказа шведските туристи да идват в България? И колко българи живеят и работят в Швеция? 

Много шведи идват в България, не само заради плажовете по Черноморието за лятото, но и заради ски туризма през зимата. Има и по-малки групи, които пътуват, за да откриват красивата ви природа, храната, вината. Мисля, че България има страхотен потенциал да промотира себе си като туристическа нация сред шведските пътешественици. 

По-малко от 1% от боклука на Швеция стига до сметищата. Какво правите с него? За цяла Европа това е огромен проблем, а вие даже внасяте боклук. Какво е вашето ноу-хау? 

Изграждането на устойчиви градове е в политическия ни дневен ред от години. Използваме боклук за производство на топлина енергия, за отопление на къщите, но и на водата. Разширяваме системата през последните 10-15-20 години.

Опитваме се да рециклираме колкото можем. Но отпадъкът, който остава, по-голямата част го изгаряме, а топлината от изгарянето се връща обратно към нашите домакинства. 

Швеция е и първата страна, която използва биогориво вместо бензин. Освен това навсякъде плащате с карти, а не кеш. Как стигнахте толкова далеч? 

Не мисля, че има еднозначен отговор. Ние сме възприемчиви хора, харесва ни да опитваме нови неща. Глобализирани сме, голяма част от нашата икономика зависи от търговията, пътуваме много, с цел туризъм, образование, работа и това много ни помага да възприемаме нови идеи.

Да поговорим за вашата култура и менталност. След като полудяхме по хюга – датската философия за живот, сега новият тренд е шведското лагом. Как ще го обясните на хора, които не са шведи? 

Означава  точното количество – нито повече, нито по-малко.

А какво означава шведското фика? 

Това е хубава концепция. Означава чаша кафе, обикновено с нещо сладко. Правим го вкъщи и на работа, с приятели. Кафе-пауза, в която седим и си говорим неформално. На работното място е чудесен начин да общуваме с колегите, да обменяме идеи, да търсим заедно решения на проблеми.

Бих казала, че фика е и чудесна първа среща. Да седнете и да поговорите неформално, но ако чувствате, че не е за вас, лесно да кажете „Добре, благодаря, но имам нещо друго да правя”. Или можете да оставите фика да продължи с часове и да се наслаждавате. 

А истина ли е, че в Швеция пицата се прави от банани? 

Ядем много пица. Няма да намерите и едно малко градче без пицария. И да, имаме и пица с банани, но не мисля, че се поръчва толкова често. Но да, имаме и такава. 

Всички сме израснали с Пипи Дългото Чорапче и Карлсон на Астрид. А днес всички четем книгите на Фредерик Бакман. Каква е рецептата за бестселър, която очевидно страната ви владее до съвършенство? 

Благодаря ви. Много мили думи. Може би тази скандинавска среда, обстановката - хем възприемчива, хем екзотична. Не съм сигурна. Но съм много приятно изненадана от интереса към шведската литература в България. Благодаря ви. 

Швеция е господар и в света на музиката. Всички сме слушали АББА, Ase of base, толкова много групи са. Роксет. Как го постигате? Каква е рецептата за този успех? 

Имам син, двама сина на 12 и 15 години. Единият е отличен пример. Той се интересува от музика, свири на електрическа китара. Започна да ходи на уроци в Общинското училище по култура. Таксата е символична. Ходи с един приятел всяка седмица. Присъедини се към група в местното читалище.

Имат студио, което могат да използват напълно безплатно. Младите хора са насърчавани да свирят, да създават музика, да релаксират, да правят нещо и извън училище. 

В края на това интервю, какво още не знаем за Швеция и за вас? 

Колко много са свързани Швеция и България. Също като българите, и ние обичаме да прекарваме време със семействата си, предпочитаме да сме сред природа, в планината или на морето. И двата народа споделят тази любов към природата.