Предците ни са обитавали района на Черно море още преди потопа

В Египет е създаден един от най-древните календари - в Хелиополис през 4241 г. пр.н.е. Годината в него е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през юли - месецът на разливането на Нил. Китайците съставили свой календар през 2700 г. пр.н.е. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. Гръцката Нова година е наричана олимпийска. 

Годината започвала през юли, но в объркания гръцки календар това можело да се случи и през друг месец. Римляните поставили свое начало на летоброенето още при основаването на Рим. През 46 г. пр.н.е. - по нареждане на Юлий Цезар, в този календар направили реформа - било прието, че годината се състои от 365 дни и 6 часа. Новата година трябвало да се чества на 1 януари, но самите тържества започвали от 17 декември и траели 2 седмици.

Японският календар също е древен. Според него всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ: тигър, кон, заек, плъх, куче и т.н., общо 12 символа. Новогодишният празник в Япония трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара. В индийския календар били определени около 20 различни изходни дати, между които и датата на смъртта на Буда. През 1952 г. специална комисия създала нов календар.

Продължителността му съответства на тропическата година и обикновено наброява 365 дни, а през високосните години - 366 дни. Новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март. Виетнамската Нова година, наричана празник Тет, се празнува според лунния календар. Всеки месец по този календар започва от вечерта, когато отново се покаже лунният сърп. Годината наброява 354 дни, а началото на лунната година в продължение на 33 години преминава поред през всички годишни времена.

Арабският календар е напълно непонятен за нас. Той започва от 16 юли (“преселването” на Мохамед). Затова Нова година трябва да се празнува непременно през юли, но невинаги този празник съвпада с началото на календарната година. Арабският календар е свързан с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата. Затова Нова година започва най-различно. 

Най-старият календар в света е българският,Преди календара на маите, преди китайския календар, преди юлианския, преди Григорианския е българският календар.

Това е голям интелектуален, научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос. Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия.

Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр. 

С 12-годишния си цикъл българският календар е първообраз на китайския

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света. Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365. Нещо повече - древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно “преобръщал колата” дори на претендиращите за най-съвършени образци календари.

С изследването на стария български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов II, а в по-ново време - историкът ст. н. с. Петър Добрев, доц. Васил Умленски - Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астрономът акад. Никола Бонев и дори акад. Димитър Мишев.

Прабългарският календар е слънчев. Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица 

Той е бил самостоятелна календарна единица - нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя - първият ден от прабългарската седмица.

Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна - от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем).

Както в китайския календар, годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години), носи името на някакво животно. Според Вълчев обаче, за разлика от китайския календар, първата година в цикъла не е мишка, а свиня:
 
Вълчев нарича шестдесетгодишния цикъл звезден ден. Той предполага, че в края на всеки втори звезден ден, т. е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден. В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денонощия. Продължителността на тропическата (слънчева) година (времето между пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла. Вероятно тази грешка също е била коригирана с допълнително отпадане на високосен ден.

Реконструкцията на Петър Добрев в значителна степен съвпада с тази на Вълчев. И тук календарът е слънчев, а годината започва с нулев ден - Енинак (най-късият ден от годината). Според Добрев обаче 60-годишен цикъл няма, а 12-годишните цикли започват както в китайския календар - с мишка. На всяко животно от цикъла е отговаряло зодиакално съзвездие - небесен предводител на годината.

Освен византийското летоброене по нашите земи е използвана ера, която се наричала “българска” (И. Климишин. Календарь и хронология. Наука, Москва, 1981). Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр., а на византийското летоброене е 1 септември 5509 г. пр. Хр. (акад. Никола Бонев). Тази ера води към дълбока древност.
Според академик Державин (1946): “Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни; по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи”. С това си твърдение Державин отнася формирането на българите чак към доиндоевропейския период, т.е. преди 9800 г. (Державин Н.С. (1946) История на България, т.1 Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на Балканския полуостров, Славиздат, С., с. 206. 
 
Прави впечатление, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море, датирана от Dimitrov P. (1982) и Ryan, et al. (1997) чрез радиовъглеродно датиране, и с тази на катастрофалните валежи в района, регистрирани и датирани от Shopov et al. Вземайки под внимание горепредставеното от нас доказателство за писмените знаци, можем да твърдим, че преносът и регистрацията на тези древни познания са древните българи.

Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012), проф. Петко Димитров и американските им колеги Райън и Питман допускат, че е настъпило разселение на съществуващата преди това цивилизация в този регион. Това съвпадна и с направените от Боно Шкодров изследвания на еднакви писмени знаци в различни региони от следнеолитната епоха. Сравнявайки писмените знаци на Старите българи с тези на древните цивилизации от третото хилядолетие пр. Хр., той стигна до резултати, че броят на еднаквите знаци е много голям.

Заключение: Натрупаните изследователски резултати все по-убедително сочат, че нашите предци са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа, т.е. Потопът в Черно море (5500 - 5600 г. пр. Хр. според Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012)).

Те са едни от древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания. Това изследване е представено на семинар в Софийския университет “Св. Кл. Охридски” на 17 април 2013 г. Източник: Доц. д-р Я. Й. Шопов (2012) Календарът на древните българи и значението му за българската история. - Бюлетин на Института по древни цивилизации, бр.3, 8.05. 2013 г.

Нека си спомним думите на Паисий Хилендарски: “О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин... Или не са имали Болгаре царство и господарство Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик...”

Подготви Михаил Ахчиев