Населението на България застарява рязко. През 2025 г. българите над 65 години ще са 20% от населението. Застрашителният характер на промените обаче не се тълкува съвсем правилно от политиците, показва анализ на Световната банка.
Последиците от застаряването за дългосрочните грижи за по-възрастните и свързаните с тях публични разходи в България, Латвия, Полша и Хърватия ще бъдат демографските промени,&nbsp;ще настъпят до 2050 г., а&nbsp;България е в най-рисково положение, казва вицепрезидентът на Световната банка и директор на отдела за човешкото развитие Тамар Атинк. <br /> <br /> &quot;Да вземем за пример България, където през 1990 г. хората над 65 години бяха 13% от цялото население. През 2025 г. се очаква те да са 20 процента. Това е над нивата в 15-те по-стари членки на ЕС. Населението на България застарява много рязко и това има последици,&quot; каза пред Дойче веле Тамар Атинк.<br /> <br /> В България проблемът е утежнен поради факта, че тя е страната с най-бързо намаляващо население в ЕС. Намалява не само броят на трудоспособните хора, но и броят на тези, които могат да осигуряват грижи за по-възрастните. <br /> <br /> &quot;В България в момента четирима работещи осигуряват един пенсионер. Скоро страната ще разполага с по-малко от двама, които могат да работят за един пенсионер. Това съотношение има огромни последици за фискалната устойчивост на пенсионната система,&quot; смята още Тамар Атинк.<br /> <br /> Особено застрашена група в България са възрастните жени, които живеят средно с около 7 г. по-дълго от мъжете. За тях е по-вероятно да живеят в изолация и бедност, след като останат сами. Един от възможните отговори на тези демографски перспективи е нов &quot;дизайн&quot; на пенсионната система.<br /> <br />