Почти всяка шеста бучка сирене, произведена у нас за първите 9 месеца на годината, е с добавка на хидрогенирани растителни мазнини. Това сочат данни на земеделското министерство, пише "Монитор".


В България 30 фирми официално са декларирали използването в производството си на въпросната добавка. От цеховете им в периода от януари до края на септември са излезли 9265 т такива продукти или средно на производител се падат по 308 т.

Общото количество за деветмесечието на 2019-а е с 337 т по-голямо от същия период на миналата година. Най-имитации с палма са били произведени през юли и август, съответно 1235 и 1211 т.

Тази диета намалява с 30% риска от смърт от рак, инсулт и сърдечни заболявания

Запознати коментират, че това е свързано с активния летен туристически сезон у нас и в някои съседни страни. За цялата минала година у нас официално са произведени 11 504 т сирена с хидрогенирана палма, като пикът от 1529 т тогава е отчетен през юни.

На пазара у нас продуктите с палма се пласират основно в малките населени места, където покупателната способност на хората е изключително ниска.

"По селата хората гледат да си напълнят корема с нещо евтино, смята Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите.

Кой и защо не трябва да яде ягоди

Според него няма начин да се забрани влагането на хидрогенирана палма. Представители от бранша споделят още, че немалка част от тези продукти се пласират в заведенията за обществено хранене, най-вече при ол инклузива в хотелите.

Най-често хидрогениранита растителна мазнина се влага и при производство на продукти със сухо мляко, което замества натуралното.

Суровината е много по-евтина и за това се предпочита от производителите. Около 2400 т е импортът на сухо мляко в България само за първите 8 месеца на годината и по този показател сме на едно от челните места по използването му изпреварвайки Унгария, Чехия, Румъния, Гърция, Финландия.

По време на последното голямо изложение на храни в София потърсих мнение по проблема от представители на участващите в събитието млекопроизводители.

Тaзи диета ще ви измъкне от депресията

Интересното бе, че немалка част от тях не пожелаха да се цитират имената им. Вълкан Тодоров, собственик на мандра за биволско мляко край Ихтиман, смята, че над 60% от обикновеното краве сирене на пазара съдържа хидрогенирани растителни мазнини.

Според него такива добавки в млечните продукти трябва да бъдат забранени, защото вредят на здравето.

Негов колега от съседен щанд, пожелал анонимност, смята, че с палма са около половината от сирената и кашкавалите. Най-често те се пласират по магазините в по-бедните райони на страната и за това няма да има ефект от евентуалната забрана. Мандраджията посъветва да гледаме и цената.

Сирене под 6 лв. за кило със сигурност е с добавка същото и важи за кашкавал под 10 лв.

Производител от село в Хасковска област припомня, че сиренето с палма е много търсено заради ниската си цена за сметка на качествените продукти. Според него щом тези храни се продават на пазара и не бива да се забраняват.

Светла Георгиева от търговския отдел на фирма от Добричко обаче е категорична, че добавките с хидрогенирани растителни мазнини трябва да бъдат забранени, както това е направено в други страни.

Всекидневната консумация на този продукт предпазва от затлъстяване

„Освен че изкривяват пазара, те нанасят и вреда на човешкото здраве”, каза тя.

На същото мнение е и Танер Шахин, регионалният мениджър за София на мандра в област Силистра, произвеждаща млечни продукти.

„Делът им на пазара е голям. Трябва да се забранят обаче заради вредите, които нанасят на човешкото здраве”, добави той.

От началото на годината БАБХ е извършила извърши 2 тематични проверки в общо 4709 обекта и установява, че най-често липсва надписът за „Имитиращ продукт”.

Всеки осми българин е с хронична бъбречна недостатъчност

Връчени са 233 предписания и 19 акта. 32 кг имитиращи продукти са били насочени за унищожаване поради изтекъл срок на годност, а 6,504 кг имитиращи продукти са изтеглени от пазара за преетикетиране, съобщиха за „Монитор” от санитарното ведомство.

Най-често констатираните несъответствия при извършените проверки са липса на задължителния надпис „Имитиращ продукт“, както и ясно обозначаване на компонента или съставката, които са използвани като частични или пълни заместители на млечните съставки, не е обявено количеството или категорията съставки.

Например: сурово мляко, мазнини и/или протеини от немлечен произход, използвани в производството на имитиращите продукти. Друг проблем е некоректното отразяване на съставките на храните, предлагани в заведенията за обществено хранене.