Директорът на НИМ Божидар Димитров написа отворено писмо до новия президент на България Румен Радев. Вижте текста, публикуван от "Епицентър" без редакторска намеса:

Уважаеми г-н президент Радев, 

Възползвам се от случая да Ви честитя както избирането, така и клетвата, която положихте в Народното събрание. 
Същевременно имам един обществен проблем, който не мога да реша вече 10 години.

Аз смятам, че е редно да положите усилия да го решите Вие.

На 19.06.1913 г. един друг български генерал на име Константин Каварналиев, командващ трета бригада на Трета балканска дивизия (общо 3 000 бойци офицери в разгара на току-що избухналата Междусъюзническа война), е изпратен да прегради пътя на две гръцки дивизии, които настъпват към прохода при Дойран и очевидно желаят да се съединят със сръбските сили, воювайки с българските войски в Източна Македония.

Гръцките войски наброяват общо 42 000 души и току-що са изгорили българския град Кукуш и 15 български села около него.

Независимо от огромното гръцко превъзходство на силите полк. Каварналиев със своите 3000 бойци успява в четиридневни сражения да спре гръцката армия, нанасяйки ѝ тежки загуби.

За съжаление, в самия край на боя, на 23.06, привечер полк. Каварналиев е тежко ранен и умира от раните си. Погребан е на хълм над град Валандово, който току-що е спасил от опожаряване, погром и избиване на населението, а две години по-късно полк. Борис Дрангов, командващ Девети пловдивски полк по време на Първата световна война, му изгражда паметник. Около него се оформя малко военно гробище, тъй като са погребани и петима наши войници от 58-ми пехотен полк.

Този паметник, който жителите на Валандово и околните села обичат и е място за поклонения, е унищожен с взрив от сърбо-комунистическите власти през 1966 г. в рамките на една програма за унищожение на всички 505 български военни гробища и паметници в Македония.

При демократизацията на България и Македония, Македония подписа през 1996 г. Женевската конвенция за водене на война, според която „всяка страна, която има загинали войници на чужда територия, независимо от каузата на войната, има право на военно гробище и военен паметник на загиналите войни”.

Започнах като директор на НИМ да възстановявам българските паметници на територията на Македония. Досега съм реставрирал десетина, за които вчера издадох книга, която ще Ви изпратя допълнително. Възстанових и паметника на полковник, произведен по смъртно ген. Каварналиев.

Но за разлика от другите десетина гробища македонското правителство не даде съгласието си паметникът да бъде възстановен на мястото. Не отказаха, но и не дадоха съгласие. Неофициално казаха, че могат да разрешат паметници на войници и низши офицери, но не и генерали, тъй като генералите определяли „завоевателната политика на България спрямо Македония”. Това, разбира се, е пълна глупост. Българското офицерство до края на Първата световна война не се занимава с политика.

През 2010 г. вече готовият паметник предадох на община Шумен, която го издигна в градинка, близо до Гранд хотел „Шумен”.

Когато преди няколко седмици се разви случая с паметната плоча на връх Каймакчалан македонският премиер Груевски заяви, че България има право да възстанови всичките си военни паметници и гробища, стига да спазва законния ред. Тоест да подаде молба и документи до Министерството на социалните грижи (кой знае защо то отговаря в Македония за военните паметници).

Направих това, следвайки канала и изработвайки ново копие на паметника. 16-тонният паметник е пред входа на НИМ и очаква разрешение от македонското правителство, което така и не идва. Разполагаме със средства и за монтиране на паметника в Македония, така че от финансова гледна точка държавата няма да плати и стотинка. Както е известно в Македония, както и в България в момента няма правителство и кой знае кога ще има. Затова, г-н генерал, ако ние, офицерите от запаса, не се погрижим за своя колега, не знам кой може да се погрижи, обръщам се към Вас не като президент, а като български генерал да защитим честта на ген. Константин Каварналиев.

Има една особеност, която би могла да помогне. Вашият македонски колега г-н Георги Иванов е родом от Валандово, а дори в по селищните истории от македонски историци е записано, че генералът е спасил града от гръцки погром. Може би като валандовец г-н Иванов би направил поклон пред спасителя може би на неговите баба и дядо. 

С уважение към вас и пожелавайки Ви успешна работа във всички възможни направления, 

Проф. Божидар Димитров 
Директор на НИМ