Проф. Владимир Димов е завършил медицина през 1981 г. в Университета „Св. Св. Кирил и Методий” - гр. Скопие, Македония. Придобива специалност по „Обща хирургия” и „Коремна хирургия”. През 1997 г. става доцент, а през 2002 г. – професор по „Обща хирургия” в Медицинския факултет в Скопие. В периода 1997-1998 г. е заемал длъжността директор на Клиника „Коремна хирургия” в Медицинския факултет в Скопие. От 2002 до 2004 г. е зам.-директор на Скопийския клиничен център и директор на клиниките по хирургични дейности в Медицинския факултет в Скопие. От периода 2004 г. до 2006 г. проф. Димов е министър на здравеопазването в Македония.

От 2006-2007 г. е гост професор по хирургия във Факултета по медицина в Истанбулския университет. След обучението си в Чикагския университет е гост професор и научен сътрудник на същия университет. Има редица публикации и участия в научни форуми. Член е на Македонската хирургична асоциация и е почетен и активен член на Българската хирургична асоциация. Зам.-председател е на EAcSS (Европейската академия за хирургични науки) и председател на МТСС (Средиземноморските организации за борба с рака).

Разговаряме с проф. Димов за лапароскопската хирургия и приложението й при редица заболявания и трансплантацията на органи.

- Проф. Димов, извършили сте първата в България реконструкция на сложна хиатална херния чрез методите на лапароскопската хирургия. Какви са иновациите в тази област и как се разви този вид хирургия през годините?

- Тази операция беше първата в България, като се осъществи около 2007 г. По това време нямаше такъв голям опит в областта на лапароскопската хирургия. Прилагахме не само за хиатални хернии, а и за обикновени, постоперативни такива.

Лапароскопската хирургия започна да се развива още от 90-те години и ние бяхме пионери в тази област. Впоследствие навлезе и във всички области на хирургията. Днес не можете да отделите нито едно поле – в коремна или друг тип хирургия, която се прави по хирургичен път, а не може да се извърши по миниинванзивен.

Единственото ограничение за това кой метод ще се използва зависи от факта дали хирургът има достатъчен опит в лапароскопската хирургия, защото сигурността на пациента е на първо място. Наличието на добро оборудване също е от голяма важност, защото там импровизации не се правят. Хирургът трябва да има перфектна видимост и да разполага с всички инструменти, които му дават пълен контрол върху операцията.

Видимостта, опитът и сигурността на пациента са трите основни компонента за такава интервенция. Лапароскопията е вече част от редовното обучение в хирургията. За доказване на ползите й за онкологичните заболявания беше нужно малко повече време поради естеството им. Трябваше да се види дали приложението й в тази област ще даде същите резултати. Там предимствата й също се доказаха.

Още за предимствата на лапароскопската хирургия, четете в най-полезния сайт Zdrave.to