Като юристи – специалисти по Административно право и Административен процес с колегата професор д-р Димитър Костов се запознахме и дадохме становище относно правната страна на казуса с „ Артекс „ и заповедта за спирането на техния строеж, наречен „ Златен век". Даденото от нас становище третира единствено правните въпроси от областта на Административното право и процес. 
Поради това се налага и настоящето изложение по повод подадени сигнали до Инспектората на ВСС и Прокуратурата от Инициативния комитет „ Лозенец „ във връзка с решението на Административен съд – София град по казуса. Като юрист съм смутен от искането на комитета за проверка на съдията и неговото решение. 

В сигнала до Инспектората на ВСС Инициативен комитет „Лозенец“ иска да се провери съдията по първоинстанционното дело срещу заповедта на ДНСК за сградата„Златен век“, защото решението му не било правилно. По-точно – защото бил разгледал въпроса за валидността на разрешението за строеж за „Златен век“, а то не било предмет на заповедта на ДНСК. Освен това съдията бил цитирал становище на заместник - министър на МРРБ и споделял изложените в него мотиви. 

На първо място има нещо очевидно, което отдавна е известно не само на юристите – съдиите имат функционален имунитет за постановените от тях съдебни актове, което само по себе си е достатъчно да не се разглеждат подобни сигнали. Но това не е основното. 

Сигналът очевидно противоречи на основополагащи положения в Административното право и процес. В обжалваната заповед на ДНСК в два абзаца се разглежда въпроса за действието на разрешението за строеж. След като даден въпрос фигурира в мотивите по издаването на акта, първоинстанционният съд е длъжен да разгледа дали има причинно-следствена връзка между изложените мотиви и съдържанието на акта. Защото именно мотивите са основание за издадения акт. Който е недоволен от първоинстанционното съдебно решение има право да го обжалва и само втората инстанция – ВАС, може да се произнесе по неговата законосъобразност. 

Това, че съдията излага дадени мотиви и ги споделя по никакъв начин не може да засегне съдебното решение, нито пък съдията, който го е написал. Не е рядкост и цитирането на научни трудове и становища по правни въпроси в съдебните решения. Това не може да представлява проблем, тъй като само обогатява съответните решения на съда. 
За мен е недопустимо с подобни сигнали да се въздейства върху съдиите при решаването на дело, което все още не е окончателно приключило. Убеден съм, че и ВСС, и съдилищата не биха допуснали подобна намеса в работата им. 

Един от основните принципи на административния процес е прогласеният в АПК принцип за самостоятелност на административния орган: „Административният орган осъществява производството самостоятелно.“ Никой не би следвало да се намесва в дейността на административния орган при издаването на административен акт. А Инициативният комитет „Лозенец“ по мое мнение прави точно това, като иска чрез прокуратурата да се накара ДНСК да издаде акт с определено съдържание.

Той настоява да се издаде нов акт, който да се позове само на срока на действие на разрешението за строеж. И то при положение, че ДНСК в мотивите на акта си  е обсъждала въпроса за действителността на разрешението за строеж. Т.е. ДНСК има формирано правно становище. Да не говорим за това, че и Главният архитект на София и Председателят на ДНСК и заместник -  министърът на МРРБ са изразявали вече становища, че разрешението на строеж за „ Златен век „ има действие след 2017 г. 

Разбирам вълненията и загрижеността на участниците в този комитет, но в същото време считам, че правните въпроси следва да се решават от юристи, по предвидения законов ред и от съответните държавни органи. Нека изчакаме и решението на втората съдебна инстанция – Върховен административен съд и да й дадем възможност да решава спора спокойно, по силата на закона, а не с външен натиск и извънправни средства. Имам вяра в българския съд и се надявам това да се случи. Всяка друга намеса е неуместна и неприемлива.