Заради все по-отслабващото доверие в политическите партии у нас, неправителствените организации и местните граждански инициативи се превърнаха в алтернативна форма за изява на общественото мнение.
Демократичният механизъм на този вид обществено заявяване на гражданско мнение е гарантиран и от чл. 12 от Конституцията, според който „Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси и не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.“ 

Дали обаче е така в действителност? 

За съжаление реалността в България компрометира и този вид демократична активност, при това под погледа на все по тресящата се от скандали прокуратура. 
Примери за това как явни активисти заменят гражданските каузи с политически постове и амбиции има вече достатъчно. Все по-често гражданската енергия се използва за натрупването на политически дивиденти! 

Виждаме го да се случва и с Борис Бонев, който от основател на неправителствената гражданска организация „Спаси София“ се превърна в кандидат за кмет на София. Дори Йорданка Фандъкова не скри учудването си, че защитник на обществените интереси стартира политическа кариера, яхвайки гражданските протести. 

Такъв пример е и небезизвестният Никола Вапцаров, който открито използва Инициативен комитет Лозенец като политическа платформа.  Политическата му кариера има колеблива история и включва редица скандали и опити да се впише в редиците на БСП като наследник на т.нар. червена бурожазия, пишат медии.  

Младият Вапцаров е наследник на тази част от рода Вапцарови, която успява да извлече най-много дивиденти от смъртта на поета Никола Вапцаров. Привилегиите включват постове в страната и чужбина, безвъзмездно получаване на жилища за партийния комунистически елит, възможности за обучения в чужбина, които обикновените граждани никога не получават и много други. 

За капак на всичко, рода Вапцарови води безкрайни дела за собственост на къщата-музей на поета в Банско. Предявяват и претенции за обезщетения, възлизащи на повече от 1 млн. лева пропуснати ползи за времето, в което къщата е ползвана като музей. С това наследниците на великия поет си навличат гнева на хората в Банско, които и до днес не одобряват алчността им. Това те недвусмислено показват и на изборите за кмет на Банско, на които младият Никола Вапцаров се явява и печели едва... 25 гласа. 
С подобно фиаско завършват и опитите на роднините му да го направят кандидат за евродепутат от БСП, след което той не се поколебава да стане член на УС на партията на отцепилия се от БСП Георги Кадиев. 

Това е и поводът да го видим сред водещите фигури на граждански протести, припознати от Кадиев и партията му „Нормална държава“.  Тактиката на Кадиев беше проста и очевидно печеливша – печелене на популярност сред гласоподавателите, защитавайки техни инициативи. 
За логично мислещите граждани е трудно за вярване как внук на ЦК на БКП, син на дипломат на комунистическия режим, част от ДС, днес може да е „яростен защитник“ на гражданските интереси и да нарича себе си „обикновен човек“, който застава срещу олигархията. 
Повече за политическите схеми на Никола Вапцаров може да прочетете тук: https://www.vaptsarovmuseum.org/ 

Доверието в неговата искреност е още по-разклатено и от факта, че след като уж защитавайки обществените интереси става заместник-кмет на Десислава Иванчева. Този си злополучен пост той заслужи, заставайки на челните редици на протестите срещу застрояването на кв. Младост, в които водеща фигура бе и Георги Кадиев. 

Същата тактика в момента се прилага и към друга подобна кауза – Никола Вапцаров е с мегафон в ръка и яхнал общественото недоволство на протестите на ИК Лозенец, въпреки че все още е представител на политическа партия „Нормална държава“. 

Преекспонирането на проблемите на кв. Лозенец и събитията, които последваха за многофункционалната сграда „Златен век“, недвусмислено показват, че това е поредния пример за печелене на популярност чрез граждански инициативи. 

Ясно е за всички, че Никола Вапцаров използва ИК Лозенец за политически цели – нещо, което е изрично забранено от закона и подсъдимо, твърдят юристи. А “ГЕРБ са защитници на законноста”- декларира Бойко Борисов не веднъж. 

Прийомите и стратегиите на тези „граждански активисти“ са очевидни. Въпросът е къде е прокуратурата и защо не разследва грубото използване на гражданските сдружения за политическите цели – нещо, изрично забранено от Конституцията на Република България?