„България се движи в „трета класа“ на пътуващите, що се касае за икономическия растеж тази година“. Това заяви проф. Боян Дуранкев, икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране пред Tribune.bg

Той обяснява, че в „първа класа“ се движат страните с над 5.5% икономически растеж през 2021 г. Икономиката на ЕС, където е и България, ще нарасне с почти 4%, а реалният икономически растеж у нас се очаква да бъде 3.5%, т.е. далеч под световния и под европейския растеж, което няма начин да не създаде напрежение в българската икономика.

„Този растеж не се дължи на преструктуриране на икономиката и иновациите, колкото на това, че през 2020 г. България бе със спряна икономика в някои месеци заради К-19 и ще се окаже, че в края на тази година икономиката ни ще е на нивото на 2019 г. по БВП, но на ниво 2022 г. по разходи. Това е разтворила се ножицата между възможностите на икономиката, която се базира на частния сектор и необходимостта от разходи. Ето това е причината за бюджетния дефицит, който се залага и който ще е далеч над икономическия растеж, обяснява професорът.

„Прогнозира се, че ще бъде към 4.5%. Друго неприятно в разчетите на правителството е, че инфлацията ще е 2.5% Като сумираме нивото на инфлация и бюджетен дефицит се получава, че ние нарушаваме критериите за приемане в еврозоната. Те не са променени официално, но миналата година и тази година е очевидно, че ЕЦБ и ЕК леко ще подминат неприятните отклонения в стандартите, които не са само в България. Това означава, че 2025 е годината на евентуалното приемане на страната ни в еврозоната“, казва той.
 

- Ваши колеги предупреждават за инфлационен натиск в следващите три години. Цената на ток и на природен газ у нас върви нагоре, което ще създаде проблеми пред реализирането на определен растеж, защото предприятията спират, когато не могат да купуват ток.

- Структурата на българската икономика е силно енергоемка. Това е следствие на политиката през последните 30 г. да разчитаме на ниски данъци и тук да идват компании, които разчитат на евтина работна ръка.

От друга страна, това е резултат от този чадър над част от българската енергетика, която обогати няколко десетки хора, но която увеличи рязко цените и ще ги увеличава със сигурност, а няма как частният сектор и икономиката сами да се оправят в това положение. Така нашата икономика ще пострада не толкова от ценовото цунами, от инфлационния ураган, както го нарича моя колега проф. Димитър Иванов от Лондон, а ще пострада от подхода, че само невидимата ръка на пазара ще доведе до просперитет.

- Днес испанското правителство обяви план за шоково намаляване на цените на тока. Тук дори не се разсъждава по въпроса. Премиерът Педро Санчес обеща на испанците в края на 2021г. да плащат за ток, колкото в края на 2018 г. Как гледате на подобни мерки?

Тук няма и да видите. Това, което прави ЕС – повсеместно се вдигат минималните работни заплати. Тук за следващата година нито една от парламентарно представените партии не предложи повишение. Второ, в България имаме плосък данък и най-облагодетелствани от него са олигарсите, които имат свръхниски данъци и като физически лица, и като корпорации. Другото, което масово практикува ЕС, е семейното подоходно облагане – ако сте под минимума и държавата додава, т. н. отрицателен данък, за да не страда най-уязвимата част от населението децата.

Освен това Планът за устойчивост и развитие вече се изплаща в три страни, като в Португалия получиха над 20 млрд. евро, а България още не го е пратила в ЕК. Тази година изпуснахме доста милиарди, а сигурно ще изпуснем и през следващата. Битките между олигарсите бавят, най-вероятно, внасянето на този план, който по същество е план за развитие.

- Имаме двама харвардски министри, на които разчитаме. Какво става? Последното им обяснение е, че се бави заради съдебната реформа и енергетиката...

- Разбирам закачката Ви. Тя е принципна. Аз стигнах до интересни факти, че Харвард се е превърнал в печатница на дипломи за магистри*. Нещо, което напомня и българската практика. Десетки са писанията, че Харвард също има сериозни проблеми. Това се случва, когато превърнеш висшето образование в търговска дейност, резултатите са такива. Забележете още нещо, че към правителството няма икономически съвет от външни експерти. Има над 30 съвета, но те не са събирани от 2019 г. Икономическият съвет на президента отсъства. Стратегическият съвет на президента го няма никакъв в това отношение.

Когато няма отговори на болезнени въпроси, които трябва да се решават, в такива случаи се викат експерти на ниво, а не просто от студентската скамейка да станеш министър, след като си направил една фирмичка по трасето някъде. Ами какъв е потенциалът на БАН, на УНСС, на Висшето училище по застраховане и финанси.

Аз самият съм работил над 45 години по стратегическо планиране, да не коментирам мои колеги, които могат да дадат много по-правилни решения какво да се прави в такава обстановка, а не да се оставят нещата на случайни хора, на които основен принцип на поведение е да покажат кого и колко са изчегъртвали.