Несигурността в обществото расте сериозно не заради COVID-19, а заради политическата ситуация и политическите настроения у нас в момента. Това каза политическият психолог проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека при БАН, цитирана от "Фокус".

Разминаването по отношение интерпретирането на доклада на ЕК за България политическият психолог обясни с ползите, които всяка от конфликтуващите страните в момента иска да извлече от този текст за самата себе си.

„Политкоректният език на Европа предполага, когато трябва да кажеш на някой своето мнение за него, обикновено винаги започваш с положителните достижения, на второ място да обърнеш изговарянето на неуспехите и на критиката в пропуски. Фина дума, тези пропуски винаги са свързани с това, в каква посока би трябвало да се развива работата или развитието на другия.

Ето такъв е характерът по принцип на европейската комуникация, която именно защото съдържа и положителни оценки, и пропуски, дава аргументи едните да четат само пропуските и да пренебрегват позитивите, а другите да четат позитивно само позитивите и леко да пренебрегват това, което е написано в пропуските“, обясни експертът.

Когато има крайни конфликти, достигнали висок тон на нападение, обществото живее между оценките, а не между фактите, това прави дебатът почти невъзможен, подчерта проф. Антоанета Христова.

„Ако трябва да се води дебат, ако трябва да говорим с факти, тези факти имат положителни и отрицателни характеристики. Анализът на фактите предполага професионално отношение към обективната ситуация.

В момента, в който един анализатор се опита да даде обективна оценка и в нея има и плюсове, и минуси, в този момент двете страни го обявяват едните за враг, а другите за приятел“, допълни проф. Антоанета Христова.

Това състояние на отношенията предполага изключително хаотично усещане у хората, повишаване на напрежението, на стреса и несигурността, каза още политическият психолог.