Проф. Андрей Пантев, дългогодишен преподавател в Софийския университет, е от най-ерудираните ни историци със световна известност. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС. Преподава балканска история в САЩ.

Президент е на Българската асоциация за американистика и е председател на гражданското обединение „Св. Георги Софийски“.  Народен представител в три последователни Народни събрания. Носител на наградата „Голям Платонов Нобел на века" за 2002 г. на Световната академия „Платон". Автор на 40 книги и над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски език.

Ето какво разказа той в интервю за "Марица":

- Проф. Пантев, тачим ли истински героите, пролели кръв за свободата ни? 

- Героите винаги са самотници. Те не са умирали така, както често ги представят - вперили вдъхновен поглед към хоризонта, към небето. Героите са малцинство. Те са се жертвали, докато всякакви други хора - дюкянджии, бакали, са си въртели алъш-вериша, без да се интересуват много-много ще я има ли българската държава, каква ще бъде, как ще се живее в нея.

Именно поради това на този ден сваляме шапки, свеждаме глави и коленичим пред тези, които не са търсели награди и постове, а са искали да я има независимата българска държава. Тези идеалисти са искали на картата да я има една от най-значимите държави в европейската и световната история.

А сирената на 2 юни трябва да е тревожна - да напомни, че освен курса на долара и еврото трябва да има нещо по-значимо, духовно, извисено, дори и в нашия свръхзадоволен свят.

Живеем в днешна България благодарение на идеалистите, на лудите глави, не на гешефтарите.

- Кой стои най-високо в героиката на България според вас?

- Несъмнено Христо Ботев. Той е уникално съчетание на сабя, писмо и храброст, взети заедно. Ботев стои наравно с Васил Левски, който обаче е по-прозаичен. Докато Ботев е човек, от чийто живот не може да не те полазят тръпки. А неговата публицистика е не по-малко прекрасна от поезията му.

Ботев не е само борец срещу турската тирания, той е универсален, космополитен човек, при когото свободата не е самоцелно отделяне на България от Турция, а е и равноправие, при което новата държава трябва да се отличава с благородство, цивилизованост, европеизъм.

- Черкезинът Джамбулат или свой прострелва Ботев на Околчица? Има ли значение?  

-  Няма значение кой е точно убиецът и къде е гробът на този велик българин. Гробът на Ботев би трябвало да бъде във всеки български дом, във всяко българско сърце и душа. Много важно къде лежат нечии кости! Важното е, че Ботев е особена фигура, личност, герой в нашето славно минало.

Ако Ботев беше оцелял, едва ли щеше да стане министър в свободна България. По-скоро пак би бил бунтар - едва ли би търпял онези дебелашки нрави, които съществуват в момента, имало ги е и преди в българския парламент. Още в края на 19-и век в българското Народно събрание Ботев е наречен „вагабонтин“ от приятеля си Георги Живков, вече министър на просвещението в Княжество България.

- Това е само един от греховете ни към нашите герои, нали?

- О, греховете са много. С 30 лв. месечна пенсия след Освобождението мизерства съпругата на Ботев - Венета, 50 лева е пенсията на майка му - баба Иванка, докато депутат в новоосвободената България взимал по 15 лв. дневни. И това е част от голготата на героите. Величието на тези хора е в това, че са загинали за велика идея.

Това е съдбата на героите - те са самотни. Те не са тръгнали за възнаграждение, постове, депутатски кресла. Точно тази безкористност, идеализмът ги прави герои. Когато един героизъм е възнаграден, губи много голяма част от своя чар и ореол. 

Винаги е имало тарикати, използвачи, които са се възползвали от извоюваното с кръв от идеалистите. След обединението на Италия например великият Джузепе Гарибалди, обявен за почетен сенатор за вечни времена, се оттегля в скромното си имение в Капрера. Когато крал Виктор Емануил иска да го възнагради, генералът иска само малко семена за ранчото си. Каква величава скромност!  

- Има ли такива хора днес? 

- Мисля, че почти няма. Но все пак не съм в ролята и нямам самочувствието да бъда съдник. 

- Има ли изобщо място за героизъм и подвизи в днешно време?

- О, днес е изключителен героизъм да си порядъчен. Днес доминира манията на тарикатлъка, на материализма, на интересите. Не знам какво е това български национален интерес, но знам, че Ботев и всички наши герои от миналото не са загинали в името на българските интереси, а шептяха името "България", което е нещо много повече от не особено привлекателната дума „интереси“.

- Колко съвременни българи биха тръгнали да леят кръв за род и родина? 

- Никой не иска сега от българите да леят кръв, а да се мразят по-малко. Да не издигат в култ само това, което улеснява и обогатява съвременния им живот. Да бъдеш порядъчен днес, е необичайно състояние и затова гледаме с благодарствен интерес и почит онези, които проявяват това качество.

- Какво би написал гениалният Ботев, ако можеше да види политиците на днешна България? 

- Вероятно би казал: "За това ли ляхме кръв по старопланинските дебри и камъни". Но това е въображаема конструкция. Едно е ясно - че днес малцина могат да кажат, че са потомци на солунските двама братя и на онези корави и достойни българи, които не са отваряли дюкяни и кантори, а са тръгнали да жертват живота си за свободата на отечеството. 

- Защо след повече от 30 години демокрация властта у нас е в такова плачевно състояние, а политиците се мразят и се замерят с мръсни компромати?

- Това се дължи на неспособността ни да се управляваме при тези условия, които налага политическата демокрация. Всеки говори за демокрация, възхвалява Европа, но фактически малцина от тези хора се приближават до тези две конструкции. 

- Можем ли да очакваме евро-атлантическа коалиция да доведе до стабилно управление, каквито са очакванията?

- Не следя съвременния политически и парламентарен живот, защото намирам това за самообида. Така че не мога да коментирам конкретни варианти. Гледам други, по-смислени предавания, чета други книги. Смятам, че съвременните политици не заслужават поне моето внимание.

-  Колко са българофилите днес?

- Всеки се представя за българофил. Най-девалвираната дума е "патриотизъм". Но патриот​измът не е хонорар и не е длъжност. И не е кариера в чужбина. Всеки, който е правил патриотични декларации, рано или късно, бива възнаграден - я с пост в посолство, я с друга лъскава длъжност. Но патриотизмът убива своя носител тогава, когато има такива възнаграждения.

-  Кои са паметниците, които са най-свети символи на българския героизъм?

- Паметниците са вътре в нас. Когато в час на безсъние си спомняш стих на Ботев, ставаш част от онова, заради което той отива на връх Вола. Паметниците на героите са важни, но са само материални символи, които не изразяват нито душевност, нито страдание, нито храброст, нито саможертва.

Това, че едно българско дете знае кои са Ботев и Левски, е много по-важно от метри каменна маса, в която е увековечен някой герой.

 - Кой е днес националният ни идеал?

- Аз имам национален идеал - моите учители, родителите ми, тревичката на родната ми къща. Да чуя внучката ми с българско име да говори български. И разберете, никой не заплашва националния ни идеал. Не виждам някой да заплашва съществуването на българите. Да, плашат ни, че се топим, щели сме да станем 5 милиона, а и по-малко. Но всичко е в нашите ръце. И ако такава катастрофа се случи, ще страдаме самите ние, не и светът. Има елемент на огорчение, разочарование, даже гняв в повечето осъществени националноосвободителни мисии. Но е неизменно чувството, че саможертвата за голяма кауза си струва.

Неоснователна е вечната идея, че сме обект на особена злоба, натиск, омраза. Просто трябва да си кажем, че ни бива, че си струва да се наричаме българи, както са се наричали прапрадедите ни. Ако има заплаха, това сме самите ние. Семейство, държава не са застрашени отвън, не се разрушават отвън, а корозират отвътре.  

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук