Проф. Пламен Киров е ръководител на катедрата по Конституционноправни науки в Юридическия факултет на СУ. Преподава по „Конституционно право“ и „Избирателни системи и процедури“ в специалност „Право“ и „Европейски избирателни системи“ в специалност „Международни отношения“.

Ето мнението му пред tribune.bg. по горещите политически теми:

- Проф. Киров, как би могла да се гарантира тайната на вота при гласуване по пощата?
Мога да ви отговоря с една дума – трудно или почти невъзможно! Тогава, когато избирателят гласува по пощата, той пуска едно писмо в един или в повече пощенски плика. Гласува с класическата пощенска услуга или с куриерска услуга.

Той трябва да се идентифицира, защото писмото не може да бъде анонимно, тъй като, ако то е анонимно, ние не сме наясно дали този, който гласува изобщо, е избирател или не е избирател. Това предполага и допълнителни филтри, ако се наложи да се гласува с някакъв персонален код, който да не съдържа името на избирателя.

Проблемът е чисто технологичен, да не говорим само за принципа на тайното гласуване, който е конституционен принцип и няма как да бъде заобиколен или да бъде отменен, тоест да не бъде приложен в процедурата за гласуване.

Така че, самата технология предполага набирането на тези гласове по пощата в един специален орган, който да ги отвори, който ще констатира вота на избирателите.

Сега не е ясно как ще гласува избирателят. Дали пък принципът или изобщо изискването за лично гласуване ще бъде спазено, защото ако ние изпратим на избирателя предварително бюлетина, с която той да гласува, не е ясно кой ще я получи, кой ще я попълни, за да я прати обратно по пощата.

Дали бихме могли да приемем свободата избирателят да си я принтира от интернет и да я изпрати попълнена по съответния ред? Това ми се струва граничещо с приключенската фантастика.

Очевидно, че до такова решение няма да се стигне. Освен това стои въпросът дали гласуването по пощата ще бъде предоставено като опция единствено на българите в чужбина и ако то бъде предоставено само на българите в чужбина, това ще представлява една откровена привилегия за тях, тъй като от тази възможност няма да могат да се възползват българите, които си гласуват в България.

Един вид може да се приеме, че по-скоро българите в чужбина не могат да отидат в избирателните секции да гласуват. А всъщност има хора, които в деня на изборите не се намират в населеното място по своя постоянен или настоящ адрес и в България, и които не могат да гласуват поради тази причина. Така че, би трябвало тази опция да бъде предоставена и на българите, които се намират в страната.

Само да припомня, че преди години една страна с утвърдени демократични традиции като Австрия, с решение на Конституционния съд обяви, именно заради гласуването по пощата, изборните резултати за президент за незаконосъобразни и изборът се наложи да бъде повтарян. Какво стана на последните избори за президент в САЩ?

И това ще се види, защото по някакви причини оттам отказаха да разглеждат многобройните жалби за злоупотреби с гласуване по пощата. Това си е проблем на американците, не наш, но той може да се повтори и то с много по-голяма сила и ожесточение и в България на предстоящите избори.

Да не говорим и чисто технологично, каквато и да е Централната избирателна комисия, ако ще да е Шесторъкият Шива, не би могла да определи реда за гласуване по пощата, да го организира.

Най-малкото защото, за да се гласува по пощата, трябва да се проведе и съответната процедура по Закона за обществените поръчки, тъй като пощенските услуги като стопанска дейност са демонополизирани в Република България и има множество оператори, т.е. стопански субекти, които предоставят универсална пощенска услуга. Това не са само „Български пощи“.

Така че не бива в Закона да се запише, че само „Български пощи“ ще участват в това организирано гласуване по пощата, а трябва да се извърши съответната процедура за възлагане на такава поръчка.

Освен това забележете, че тук не става въпрос за някаква елементарна пощенска услуга, при която едно писмо може да пристигне след месец, след два, след три.

То трябва да пристигне в определен срок, за да бъде отчетен гласът на избирателя. Ако то пристигне с много голямо забавяне, макар и клеймото на самия пощенски плик да показва, че то е подадено в срок, какво ще стане, ако ние сме обявили изборния резултат и пристигнат няколко хиляди писма, от които е видно, че те са подадени в срок, но получаването се е забавило по чисто технологични причини.

Тогава те дали ще бъдат вкарани отново в масата на действителните гласове и дали ще бъде преизчислен изборният резултат?

Не знам, ние решаваме едни проблеми с въвеждането на въпросното гласуване по пощата, обаче създаваме много по-големи и затова трябва да се действа внимателно и прецизно. На мен ми се струва, че ентусиазмът, комсомолският план, който е обзел народните представители, може да им изиграе много лоша шега. Да не говорим за дистанционното гласуване по интернет!

- В този ред на мисли, ако някой ден евентуално бъде въведено и електронно, дистанционно гласуване, какви биха били последиците?
- Съветвам ги да видят практиката на немския Конституционен съд, който е един сериозен орган и който казва, че гласуването по интернет не създава никакви гаранции за тайната на вота, както и за предотвратяване на манипулиране на вота.

Така че, Конституционният съд на Германия е решил този въпрос за страната веднъж завинаги. Там не може да се въвежда такъв тип гласуване. Очевидно, че ние сме по-добри от немците и затова може би ще го въведем. Усещате иронията в гласа ми…

- Една от основните промени в изборните правила, които ще се гласуват в парламента, е в страната да се гласува само с машини освен в случаите, в които избирателят не може да гласува с устройства. Може ли да минем изцяло без хартиени бюлетини според Вас?
- Вижте, ние сме държавата на неограничените възможности, макар че такъв етикет лепят на една друга държава. Може, въпросът е дали трябва! Защото имаме горчивия опит от миналите преди броени дни избори.

Какво се случи във Великотърновски избирателен район? Беше ли сбъркана бюлетината в избирателната машина? Беше! Спряха ли гласуването? Спряха го. Ами ако в един избирателен район се получи рецидив на подобно положение, какво ще стане. Ако се блокира гласуването в един значителен брой секции поради някакви причини – неизправност на машини, погрешен софтуер и т.н.

При липсата на каквато и да е друга алтернатива, това би означавало, че част от избирателите ще бъдат лишени от избирателни права, т.е. те ще искат да гласуват, но няма да могат да гласуват, защото технологията няма да позволи да подадат своя глас и тогава Конституционният съд няма да има никаква друга опция, освен да обяви изборите като цяло за незаконосъобразни, което означава, че трябва да ги повторим.

Хората трябва първо да се замислят за някои опасности, които са реални разбира се, тук не говорим за някаква изключително малка вероятност подобно нещо да се случи, и да преценят дали да го въвеждат или да не го въвеждат.

- А що се отнася до видеонаблюдението при отчитането на резултатите от изборите, какъв е Вашият коментар?
- Аз изказах някои съображения против безконтролното прилагане на камери по време на изборите, но те бяха от позицията на това, че не може всеки, както намери за добре, да вади камера, телефон и да снима това, което на него му е гот.

Трябва да се допусне такова видеонаблюдение, но то трябва да бъде обяснено като технология, трябва да бъде законово въведено, а не с някакво тълкуване, че всичко, което не е забранено, е разрешено и т.н., тъй като подобни аргументи са несериозни и нямам намерение да се спирам на тях.

Да се въведе режим на видеонаблюдение и да се прецени след като то се прави, в крайна сметка резултатите, при повдигнат спор за нарушение, как могат да се използват, така щото именно чрез преглед на тези записи от наблюдението, те да имат някаква доказателствена стойност, когато се решава въпросът извършени ли са нарушения или не са извършени.

Има страни, които практикуват такова видеонаблюдение. В една Русия се осъществява онлайн предаване на гласуването през целия изборен ден, като разбира се не се записва какви са действията на отделните избиратели, които гласуват, с оглед на това да се гарантира прозрачност на целия изборен процес, на самото гласуване в изборния процес.

Сега тук се говори за видеонаблюдение единствено на действията на Секционната избирателна комисия при отчитането на изборния резултат, след като изборният ден е приключил. Такова видеонаблюдение може да се въведе, и е хубаво да се въведе, за да се изчистят всякакви съмнения, че се извършват едни неправомерни действия от Секционните избирателни комисии, които могат да повлияят върху крайния изборен резултат.

Но това нещо трябва първо да бъде допуснато в закона, да бъде предвидена процедурата, начина, по който се осъществява това видеонаблюдение и евентуалните последици от гледна точка на доказателствената сила на записите, които ще бъдат правени.

- Бихте ли обяснили какво следва сега по процедура по отношение на мандатите, ако вървим към нови избори, кога е реалистично да бъдат проведени те?
- Реалистично е да бъдат проведени на 11 юли, мисля че това се пада неделя, тоест тъкмо навреме за провеждане на гласуването. Но да видим как ще се развият нещата. Очевидно е, че втората политическа сила в парламента, парламентарната група на „Има такъв народ“ се отказа да прави опити за сформиране на правителство.

Това има разбира се своята политическа логика, има и своите правни последици, т.е. смята се, че мандатът е приключил без успех и затова ще се отправим към трети опит, последен опит, като президентът ще предостави проучвателен мандат в седемдневен срок на парламентарна група, която той предпочете.

Тя ще има на свой ред още седем дни. Така че, ако направите една сметка по календара, горе-долу на 11 юли могат да се проведат парламентарни избори. Разбира се, ако не стане някакво парламентарно чудо и третият опит завърши с успех, което е малко вероятно, но нека да допуснем и такава възможност.